Юговските жени разказват…

“- Значи, първо едно момиче от Асеновград дохадаше с грамофон.  И грамофонът го караше на магарето по пътя. И аз горе на ония пърчини съм с говедата и тъй грамофона.. ма се чуе, то тихо.

– Горе пак на баира с грамофона?

– Да… „Снощи ходих, мале ле, на герена за вода.. там заварих, мале ле, мойно любе заспало под червена ябълка.. руен вятър дуеше, човекена падаше.. мойно любе заспало, че го покрих, мале, със шарена дулама.”

Баба Фиданка, с. Югово

*

“- Well, there was one maiden from Asenovgrad, who used to bring a
gramophone to the village. And the gramophone she carried on the back of a donkey. And I’m at the meadows with the cows and I listen… and it’s so quiet around so you can hear it so well..

– So she brought the gramophone up to the hill?

– Yes… and I remember this song… “Last night, dear mother, I went to
the well.. there I found, my dear mother, my sweetheart sleeping under a red apple tree.. wanton wind was blowing, one can barely stand.. my sweetheart sleeping deeply… I covered him, dear mother, with a motley garment…”

Granny Fidanka, Yugovo village

**

“- Правихме си изкуствени плитки… навремето, съберем се две приятелки и решим. Имаше 3 момичета – ръката ми е тънинка – с ей такива дебели плитки и понеже хим натежаваха, ставаха съгласни извътре да резваме по малко и си правехме изкуствени плитки.

– От на другите косите.

-Да… но коса трябва да не я подаряваш – може стотинки да ти дадат, обаче трябва да вземеш.»

Баба Мария, с. Югово

*

“ – We used to wear artificial plaits… In those times, me and another
maiden, we gather together and decide to make plaits for our hairs. There were 3 girls in the village, who had hairs thicker than my hand – see – my hands are tiny, compared to their plaits… And sometimes they were so heavy for them, that they agreed to cut off parts and give them to us. And we used them to make our plaits.

– With pieces of their hair?

– Yes, but you must know – one should never give his hair away for free! It could be for one coin, but you should never give it for free..”

Granny Maria, Yugovo village.

**

„- Ние т’каехме едно време и за дрехи, и тия престилки си т’каехме, и черги си т’каехме… всичко на ръка си правиш – всичко. То немаше готови работи.

– И много време ли отнемаше?

– То отнема, не отнема – ше го правиш, кат’ немаш. От немане как – всичкото ше го правиш. Ей такива черги си т’каехме и тъй – за рокли, за всичко. Кат’ си ушиеш една рокля, то твой светът! Нема, бе, нема, нищо готово нема – и за чеиз, и за престилки, и за дарове.“

Баба Латинка, с. Югово

*

“ – In those days we used to weave our clothes, these aprons we wove… our rugs as well… everything you possess, you make it with your own hands – everything! Nothing was ready for use…

– And it probably took most of your time?

– It doesn’t matter – you do it, when you have no other choice. When you possess nothing – you make everything yourself. We wove these rugs, we used to sew our dresses – everything. The moment the dress you’re sewing is ready, you feel as if the world belongs to you!

Nothing, nothing was there for the taking – your dowry, aprons, the gifts you give – you make them!”

Granny Latinka, Yugovo village.