Блог

Нова стажантка от Канада

Нов стажант – нова баница ;) Нещо такова се оформя като ритуална формула във Фабриката – особено що се отнася за международните ни стажантки.

През септември 2016 за първи път с нас се свърза едно очарователно същество от Литва – Аста. Тя беше и първата ни международна стажантка.

А през януари, покрай университетските си изследвания, ни намери и Фредерик от Квебек, Канада.
Та ето как тя реши да се представи:

 

Доброволците на EMPATHEAST 2016 във Враца:)

Международният ни форум EMPATHEAST, захранван от емпатия, тази година, както знаете, беше във Враца :) И имахме повече местни доброволци от всякога! Повечето от тях бяха от Ученическия общински съвет и са шарени-смели-отговорни-креативни хора.

Благодарим сърдечно!

Писахме им с няколко въпроса, за да се уверим как  усещат форума месец след края му. Алекс, Владимира, Йоана, Йоанна, Рени и Русалка ни отговориха.

Попитахме:

  1. С какво най-много те вдъхнови форумът?
  2. Мислиш ли да се задълбаеш в някоя от темите / идеите, с който се запозна по време на EMPATHEAST? Ако да, в коя?
  3. Промени ли форумът нещо, макар и за малко, в родния ти град?
  4. Разкажи ни нещо, което ти се иска, свързано с преживяванията ти по време на форума.
  5. Да дойдем ли отново?
  6. Градивна критика към нас? (Знаем, че бихме могли да сме много по-добре организирани , но ти благодарим за търпението!) 

Ето какво споделиха част от тях месец след края на EMPATHEAST:

1. Беше прекрасно изживяване и наистина вдъхновяващо за мен като креативен човек, защото започнах да мисля много по-творчески и идейно. По-организирана съм и работя по-добре под стрес, което ще ми е много полезно.

2. Public imagination беше нещо наистина интересно и оттогава винаги минавайки по улиците на града се замислям какво изкуство може да се направи на мястото на скучната гара например.

3. Винаги е хубаво да има подобни инициативи, защото привлича хората към нашия град, а той се нуждае от популяризиране заради потенциала си. Такива неща помагат на хората да мислят извън пределите на обичайното, а студеният битов врачанин от доста време се нуждае от промяна на мисленето .

4. На public imagination за пръв път от много време почувствах творчеството си оценено. Лекторите на този workshop бяха сравнително впечатлени от т.нар. мой „колизеум“ и това ми помогна да се почувствам оценена, а рядко чувствам, че съм важна за каквото и да е. Радвам се, че EMPATHEAST промени това.

5. Би било полезно за нас и за града като цяло, така че да. Научихме се на много, но винаги можем да научим повече.

6. Благодаря ви за ентусиазма и мотивацията, които бяха заразяващи. Бъдете все така ентусиазирани, но не позволявайте на напрежението да надделява, тъй като би довело до лоша обратна връзка, ако хората срещу вас са заляти от дори малко негативизъм. Вярвам, че най-доброто за вашата организация тепърва предстои.

Йоанна Кръстителска

*

1. Форумът ме вдъхнови с това, че всички си помагахме, работихме като екип. Никой нямаше строго пределено място и всеки беше готов да помогне, ако е нужно. Атмосферата беше приятна и неформална,т.е. приятелска, което доведе до още по-голяма продуктивност.

2. Арт уъркшопа (BEPART) ми допадна изключително много, хареса ми идеята за внасяне на цвят и изкуство в иначе обикновеното ни ежедневие.

3. За родния ми град, не знам, но изложбата „Резиденция Баба“ определено впечатли мен и останалите членове на Mладежкия общински съвет, както и гражданите на град Враца.

4. Исках да обслужвам гостите, които поръчваха кафе и чай, по-този начин успях да се отпусна и да комуникирам свободно с хората, което ме дари с положителни емоции.

5 .Разбира се.

6. Не е кой знае какво, но да се знае какво кафе трябва да се купи според вида на кафемашината. Не беше голям проблем.

Владимира Христова

*

1. Най-голямото вдъхновение бяха запознанствата, всички нови хора с различни идеи, с които се запознах.  Тяхната страст и позитивна енергия заразиха и мен. Към „нови запознанства” включвам всички доброволци, екипа на Фабрика за идеи и другите присъстващи на форума.

2. Да, обмислям тази опция. Най-много ме привлякоха идеите на bepart.

3. За мен, а надявам се и за останалите присъстващи и участващи на форума, надявам се че това събитие е променило идеята, че във Враца и в региона не се случва нищо важно, значимо и интересно.

4. По време на уъркшопа на bepart трябваше да рисуваме… Аз се опитах да нарисувам делфин. Е, вярно, изглеждаше като делфин със счупени перки и опашка, пострадал делфин, ама какво да се прави. Междувременно другите доброволци нарисуваха най-невероятните неща – Батман, Колизеума, китайски дракон. Най-прекрасното нещо на света е да видиш колко талантливи и страхотни са „следващите поколения”.

5. Да, да, да, абсолютно, колкото се може по-скоро и по-често. :)

6. Не, не се сещам. Само да идвате по-често в Северозападна България. Тук има нужда от повече инициативи за социална промяна. :)

Русалка Георгиева

*

1. С това, че ако мислиш щастливо, ще бъдеш щастлив.

2. Засега не.

3. Повечето хора харесваха повече чайовете и меда, отколкото кафето и да, искам да дойдете отново.

4. Повече креативни модули.

Йоана Лалковска

*

1. Форумът EMPATHEAST ме вдъхнови със заразяващият позитивизъм, който притежаваха всички участници и фабриканти.

2. В момента нямам възможност да задълбая в някоя от идеите.

3. Не съм забелязала някакви мащабни промени в града ми. Но силно вярвам, че съгражданите ми, които участваха във форума, сега са, поне малко, по-склонни към свързване и сътрудничество за промяна в обществото.

4. Няма да забравя вкусните гозби, от които целият Младежки дом ухаеше на лук. 😃

5. Много бих се радвала, ако дойдете отново. Смятам, че има още много неща, които мога да науча от вас.

6. Относно градивната критика, в момента не се сещам за „издънки“, но над организацията трябва да поработите.

Рени Антонова

*

1. Работата в екип

2. За сега нямам намерения.

3. Хижа Враца отвори врати.

4. Всичко беше наред.

5. Да, защо не.

6. Целият ден като цяло нямах оплаквания.

Алекс Иванов

Юговските жени разказват…

“- Значи, първо едно момиче от Асеновград дохадаше с грамофон.  И грамофонът го караше на магарето по пътя. И аз горе на ония пърчини съм с говедата и тъй грамофона.. ма се чуе, то тихо.

– Горе пак на баира с грамофона?

– Да… „Снощи ходих, мале ле, на герена за вода.. там заварих, мале ле, мойно любе заспало под червена ябълка.. руен вятър дуеше, човекена падаше.. мойно любе заспало, че го покрих, мале, със шарена дулама.”

Баба Фиданка, с. Югово

*

“- Well, there was one maiden from Asenovgrad, who used to bring a
gramophone to the village. And the gramophone she carried on the back of a donkey. And I’m at the meadows with the cows and I listen… and it’s so quiet around so you can hear it so well..

– So she brought the gramophone up to the hill?

– Yes… and I remember this song… “Last night, dear mother, I went to
the well.. there I found, my dear mother, my sweetheart sleeping under a red apple tree.. wanton wind was blowing, one can barely stand.. my sweetheart sleeping deeply… I covered him, dear mother, with a motley garment…”

Granny Fidanka, Yugovo village

**

“- Правихме си изкуствени плитки… навремето, съберем се две приятелки и решим. Имаше 3 момичета – ръката ми е тънинка – с ей такива дебели плитки и понеже хим натежаваха, ставаха съгласни извътре да резваме по малко и си правехме изкуствени плитки.

– От на другите косите.

-Да… но коса трябва да не я подаряваш – може стотинки да ти дадат, обаче трябва да вземеш.»

Баба Мария, с. Югово

*

“ – We used to wear artificial plaits… In those times, me and another
maiden, we gather together and decide to make plaits for our hairs. There were 3 girls in the village, who had hairs thicker than my hand – see – my hands are tiny, compared to their plaits… And sometimes they were so heavy for them, that they agreed to cut off parts and give them to us. And we used them to make our plaits.

– With pieces of their hair?

– Yes, but you must know – one should never give his hair away for free! It could be for one coin, but you should never give it for free..”

Granny Maria, Yugovo village.

**

„- Ние т’каехме едно време и за дрехи, и тия престилки си т’каехме, и черги си т’каехме… всичко на ръка си правиш – всичко. То немаше готови работи.

– И много време ли отнемаше?

– То отнема, не отнема – ше го правиш, кат’ немаш. От немане как – всичкото ше го правиш. Ей такива черги си т’каехме и тъй – за рокли, за всичко. Кат’ си ушиеш една рокля, то твой светът! Нема, бе, нема, нищо готово нема – и за чеиз, и за престилки, и за дарове.“

Баба Латинка, с. Югово

*

“ – In those days we used to weave our clothes, these aprons we wove… our rugs as well… everything you possess, you make it with your own hands – everything! Nothing was ready for use…

– And it probably took most of your time?

– It doesn’t matter – you do it, when you have no other choice. When you possess nothing – you make everything yourself. We wove these rugs, we used to sew our dresses – everything. The moment the dress you’re sewing is ready, you feel as if the world belongs to you!

Nothing, nothing was there for the taking – your dowry, aprons, the gifts you give – you make them!”

Granny Latinka, Yugovo village.