Блог

Ментор в осъзната нужда се познава :)


В кратко-дълги интервюта ще ви запознаваме с всеки от менторите, кръжащи около Фабриката и изпълващи корените й с живот и доверие. Те не са част от екипа в ежедневието, но спояват сили, опит и отдаденост по време на форматите ни Резиденция Баба и Предизвикателството за социална промяна и са на разположение на участниците в тях… ами, нон-стоп.

Запознайте се с Нато – Натанаил Стефанов – еднорог обучител, „професионален доброволец“ и верен приятел на Фабриката от създаването й. А в LinkedIn средите е познат като „Еntrepreneurship Enthusisast & Social Change Maker” и, до скоро, Изпълнителен директор на GEM Bulgaria.


снимка – Елена Коларова

Привет, Нато :) Представи се чрез свои ценности и лични занимания, които те правят това, което си (и което искаш да бъдеш).

Като за начало, ще споделя, че ценностите са по-определящи за това, което съм, отколкото заниманията ми. Предполагам, заниманията са отражение до голяма степен на ценностите, в които вярвам.

Ценности:
– Вяра. В Бог, в България, в нас – като фактор на положителната промяна.
– Любов. Считам, че това е основният и най-големият двигател на положителна промяна. Няма сила на земята, която да бъде по-голяма от любовта.
– Приятелство. Защото е вечно.
– Посвещение. Към хората и дейностите, които обичам.
– Идеализъм. Имаме нужда от него – в днешния забързан, индивидуалистичен и материален свят.
– Даване. Много харесвам мисълта, че „По-блажено е да дава човек, отколкото да получава“.

Занимания:
– Работа. Обичам да работя! Дотолкова, че някои приятели дори ме обвиняват в работохолизъм… а аз, разбира се, отричам! Просто има толкова много неща, които трябва да бъдат свършени, а аз все се оправдавам, че чакат мен. Шегата настрана – човек е създаден, за да твори и създава. Не мисля, че има нещо по-хубаво от това да намираме смисъл и удовлетворение в нещата, които правим.
– Преподаване. Едно от моите хобита и призвание, от което трудно мога да избягам. Обичам и формалното, и неформалното образование! Затова съм и хонураван асистент в СУ… и ментор във Фабриката… и помагам тук и там = )
– Доброволчество. Често се шегувам, че ако имаше начин, щях да бъда професионален доброволец. Ако нямаше сметки за плащане, бих се отдал изцяло на доброволческа дейност. А защото има сметки, съм се отдал само наполовина. ; ) Доброволстването ми е дало толкова много през годините – натрупал съм безценен опит, срещнал съм се с прекрасни хора и съм посетил невероятни места. Благодаря ти, доброволчество!
– Планинарстване и „приятелстване“. Друг любим начин за прекарване на времето ми е да бъда с добри приятели, по възможност сред природата.
– Учене (формално и неформално такова). Обичам да уча, да придобивам нови умения и да знам, че се развивам. Опитвам се да се уча от всяка ситуация и всеки човек, с когото общувам.

Разкажи малко и за чисто професионалното си Аз и какво за първи път те свърза с Фабрика за идеи.

Професионалното ми Аз се шегува, че съм работил „какво ли не, къде ли не“, тъй като ми отне известно време да разбера на какво искам да се посветя. Но открих своето нещо – предприемачеството, в широкия смисъл на думата. За мен това е най-добрият начин да правиш това, което обичаш, като същевременно можеш да се развиваш и да се издържаш… е, невинаги е много лесно и доходоносно, но пък е интересно, интензивно, предизвикателно и винаги има какво да научиш! Какво повече му трябва на един млад човек в наши дни!?

За пръв път с Фабрика ме свърза именно доброволческата и преподавателска дейност. Някъде около 2011-та водех извънкласни занятия по забавна математика в 13-то училище на Женски пазар… след това се запознах със Сашка и Кольо, после с цялата Фабрика… и останалото е история… изпълнена с много хубави спомени и общи преживявания.

Каква е същността на ролята ментор във форматите ни за теб? Какви граждански процеси е в позиция да катализира?

Принципно ролята на ментора е да подкрепя и помага – със своите познания, опит, контакти, начин на мислене.

Менторството може да помогне на хората, „творящи“ промяна и активни граждански процеси, да стигнат по-далеч, отколкото биха го направили сами. Бих казал, че менторът е приятел/ сподвижник, който помага с практически и/ или професионални съвети. Важно е менторът да споделя общи ценности и цели с хората, с които работи, за да бъдат усилията единни, а крайният резултат – възможно най-добър. Когато менторът е с повече опит или от различна сфера, може да насочи вниманието на хората около себе си за детайли, които не са очевидни и така да бъдат създадени нестандартни за средата решения, съответно „иновативни“ (да, тази нашумяла дума) граждански процеси.

Кой формат на Фабрика за идеи ти е най-присърце и защо?

Два са:
Резиденция Баба”. Това е мостът между миналото, настоящето и бъдещето. Харесва ми завръщането към корените, близостта с хората, селският начин на живот, съхраняване на традициите! Направо бих се върнал да живея на село! = )

Предизвикателство за социална промяна“. Това е форматът, в който през годините съм вложил най-много от своето сърце. Обичам, че решава проблеми по нестандартен начин. Наскоро си говорихме с един приятел, че като предприемачи сме в бизнеса с решаване на проблеми, а проблеми винаги ще има. Следователно, винаги ще има какво да правим. Та така и с предизвикателството…

В такъв случай, коя е пресечната точка на професионалните ти/ бизнес занимания и социалното въздействие, по-конкретно?

Пресечната точка със социалното въздействие е:
– Опитвам се основната ми професионална дейност да бъде свързана възможно в най-голяма степен с резултати, които да имат обществено и социално въздействие. Затова се занимавам с предприемачеството – имаш свобода да адресираш проблемите, които искаш.
– Опитвам се, колкото мога, да споделям от професионалния си опит и знания на хора, които са посветили цялото си време на социалното въздействие.
– Доброволствам – с професионални компетенции за социални каузи.

Как, според теб, можем да допринасяме ежедневно, за да станем по-сплотена общност в България?

– Да пътуваме с влак. (Да доброто старо, любимо БДЖ. ; ) Обичам да пътувам с влак, защото там се срещам с истинската България – с хората, с които нямам повод да се запозная на бизнес среща или по улиците в София. Така се запознавам с нови хора, разбирам какво ги вълнува и тревожи, помага ми да стана по-емпатичен.
– Да си говорим. Разбира се, трябва да си говорим, за да бъдем по-сплотени. Ако сме в една стая, но всеки се е забил в електронното си устройство, няма как да стане.
– Да празнуваме и да правим неща заедно. Научно е доказано, че когато хората правят неща заедно и имат общи дейности, това ги прави по-единни. Затова са ни дадени празниците и традициите.
– Да мислим и за другите, а не само за себе си. Звучи лесно и ясно, но понякога да го приложим на практика е малко по-трудно.

Какво означава „социална промяна“ в твоя речник? Словосъчетанието като че ли все повече се изпразва от човешко съдържание и все повече звучи като хитър начин да придадеш уж общовалиден смисъл на дадена инициатива. Би ли го заменил с по-подходящо?

Бих се фокусирал не върху резултата, а върху условията и предпоставките да се случва тази промяна.
Затова бих заменил термина със следните думи: любов; искрена грижа; емпатия; себеотрицание (когато е нужно); ценности; единство.

Съпроменяме света

През март 2017 Андреа и Анна от социално-предприемаческата пътуваща инициатива Exchange the world ни бяха на гости. Поговорихме дълбоко за ценностите си и как ги посяваме чрез форматите, които движат Фабриката.

Благодарим им за вслушването и искрения обмен на вяра в съпроменянето на света ни!

Changemaker Course | How to change the world?

You want to take action but you don’t know how to change the world? Get inspired by Changemakers from all over the world. Join our Changemaker Course.

Нова стажантка от Канада

Нов стажант – нова баница ;) Нещо такова се оформя като ритуална формула във Фабриката – особено що се отнася за международните ни стажантки.

През септември 2016 за първи път с нас се свърза едно очарователно същество от Литва – Аста. Тя беше и първата ни международна стажантка.

А през януари, покрай университетските си изследвания, ни намери и Фредерик от Квебек, Канада.
Та ето как тя реши да се представи:

 

Доброволците на EMPATHEAST 2016 във Враца:)

Международният ни форум EMPATHEAST, захранван от емпатия, тази година, както знаете, беше във Враца :) И имахме повече местни доброволци от всякога! Повечето от тях бяха от Ученическия общински съвет и са шарени-смели-отговорни-креативни хора.

Благодарим сърдечно!

Писахме им с няколко въпроса, за да се уверим как  усещат форума месец след края му. Алекс, Владимира, Йоана, Йоанна, Рени и Русалка ни отговориха.

Попитахме:

  1. С какво най-много те вдъхнови форумът?
  2. Мислиш ли да се задълбаеш в някоя от темите / идеите, с който се запозна по време на EMPATHEAST? Ако да, в коя?
  3. Промени ли форумът нещо, макар и за малко, в родния ти град?
  4. Разкажи ни нещо, което ти се иска, свързано с преживяванията ти по време на форума.
  5. Да дойдем ли отново?
  6. Градивна критика към нас? (Знаем, че бихме могли да сме много по-добре организирани , но ти благодарим за търпението!) 

Ето какво споделиха част от тях месец след края на EMPATHEAST:

1. Беше прекрасно изживяване и наистина вдъхновяващо за мен като креативен човек, защото започнах да мисля много по-творчески и идейно. По-организирана съм и работя по-добре под стрес, което ще ми е много полезно.

2. Public imagination беше нещо наистина интересно и оттогава винаги минавайки по улиците на града се замислям какво изкуство може да се направи на мястото на скучната гара например.

3. Винаги е хубаво да има подобни инициативи, защото привлича хората към нашия град, а той се нуждае от популяризиране заради потенциала си. Такива неща помагат на хората да мислят извън пределите на обичайното, а студеният битов врачанин от доста време се нуждае от промяна на мисленето .

4. На public imagination за пръв път от много време почувствах творчеството си оценено. Лекторите на този workshop бяха сравнително впечатлени от т.нар. мой „колизеум“ и това ми помогна да се почувствам оценена, а рядко чувствам, че съм важна за каквото и да е. Радвам се, че EMPATHEAST промени това.

5. Би било полезно за нас и за града като цяло, така че да. Научихме се на много, но винаги можем да научим повече.

6. Благодаря ви за ентусиазма и мотивацията, които бяха заразяващи. Бъдете все така ентусиазирани, но не позволявайте на напрежението да надделява, тъй като би довело до лоша обратна връзка, ако хората срещу вас са заляти от дори малко негативизъм. Вярвам, че най-доброто за вашата организация тепърва предстои.

Йоанна Кръстителска

*

1. Форумът ме вдъхнови с това, че всички си помагахме, работихме като екип. Никой нямаше строго пределено място и всеки беше готов да помогне, ако е нужно. Атмосферата беше приятна и неформална,т.е. приятелска, което доведе до още по-голяма продуктивност.

2. Арт уъркшопа (BEPART) ми допадна изключително много, хареса ми идеята за внасяне на цвят и изкуство в иначе обикновеното ни ежедневие.

3. За родния ми град, не знам, но изложбата „Резиденция Баба“ определено впечатли мен и останалите членове на Mладежкия общински съвет, както и гражданите на град Враца.

4. Исках да обслужвам гостите, които поръчваха кафе и чай, по-този начин успях да се отпусна и да комуникирам свободно с хората, което ме дари с положителни емоции.

5 .Разбира се.

6. Не е кой знае какво, но да се знае какво кафе трябва да се купи според вида на кафемашината. Не беше голям проблем.

Владимира Христова

*

1. Най-голямото вдъхновение бяха запознанствата, всички нови хора с различни идеи, с които се запознах.  Тяхната страст и позитивна енергия заразиха и мен. Към „нови запознанства” включвам всички доброволци, екипа на Фабрика за идеи и другите присъстващи на форума.

2. Да, обмислям тази опция. Най-много ме привлякоха идеите на bepart.

3. За мен, а надявам се и за останалите присъстващи и участващи на форума, надявам се че това събитие е променило идеята, че във Враца и в региона не се случва нищо важно, значимо и интересно.

4. По време на уъркшопа на bepart трябваше да рисуваме… Аз се опитах да нарисувам делфин. Е, вярно, изглеждаше като делфин със счупени перки и опашка, пострадал делфин, ама какво да се прави. Междувременно другите доброволци нарисуваха най-невероятните неща – Батман, Колизеума, китайски дракон. Най-прекрасното нещо на света е да видиш колко талантливи и страхотни са „следващите поколения”.

5. Да, да, да, абсолютно, колкото се може по-скоро и по-често. :)

6. Не, не се сещам. Само да идвате по-често в Северозападна България. Тук има нужда от повече инициативи за социална промяна. :)

Русалка Георгиева

*

1. С това, че ако мислиш щастливо, ще бъдеш щастлив.

2. Засега не.

3. Повечето хора харесваха повече чайовете и меда, отколкото кафето и да, искам да дойдете отново.

4. Повече креативни модули.

Йоана Лалковска

*

1. Форумът EMPATHEAST ме вдъхнови със заразяващият позитивизъм, който притежаваха всички участници и фабриканти.

2. В момента нямам възможност да задълбая в някоя от идеите.

3. Не съм забелязала някакви мащабни промени в града ми. Но силно вярвам, че съгражданите ми, които участваха във форума, сега са, поне малко, по-склонни към свързване и сътрудничество за промяна в обществото.

4. Няма да забравя вкусните гозби, от които целият Младежки дом ухаеше на лук. 😃

5. Много бих се радвала, ако дойдете отново. Смятам, че има още много неща, които мога да науча от вас.

6. Относно градивната критика, в момента не се сещам за „издънки“, но над организацията трябва да поработите.

Рени Антонова

*

1. Работата в екип

2. За сега нямам намерения.

3. Хижа Враца отвори врати.

4. Всичко беше наред.

5. Да, защо не.

6. Целият ден като цяло нямах оплаквания.

Алекс Иванов

Юговските жени разказват…

“- Значи, първо едно момиче от Асеновград дохадаше с грамофон.  И грамофонът го караше на магарето по пътя. И аз горе на ония пърчини съм с говедата и тъй грамофона.. ма се чуе, то тихо.

– Горе пак на баира с грамофона?

– Да… „Снощи ходих, мале ле, на герена за вода.. там заварих, мале ле, мойно любе заспало под червена ябълка.. руен вятър дуеше, човекена падаше.. мойно любе заспало, че го покрих, мале, със шарена дулама.”

Баба Фиданка, с. Югово

*

“- Well, there was one maiden from Asenovgrad, who used to bring a
gramophone to the village. And the gramophone she carried on the back of a donkey. And I’m at the meadows with the cows and I listen… and it’s so quiet around so you can hear it so well..

– So she brought the gramophone up to the hill?

– Yes… and I remember this song… “Last night, dear mother, I went to
the well.. there I found, my dear mother, my sweetheart sleeping under a red apple tree.. wanton wind was blowing, one can barely stand.. my sweetheart sleeping deeply… I covered him, dear mother, with a motley garment…”

Granny Fidanka, Yugovo village

**

“- Правихме си изкуствени плитки… навремето, съберем се две приятелки и решим. Имаше 3 момичета – ръката ми е тънинка – с ей такива дебели плитки и понеже хим натежаваха, ставаха съгласни извътре да резваме по малко и си правехме изкуствени плитки.

– От на другите косите.

-Да… но коса трябва да не я подаряваш – може стотинки да ти дадат, обаче трябва да вземеш.»

Баба Мария, с. Югово

*

“ – We used to wear artificial plaits… In those times, me and another
maiden, we gather together and decide to make plaits for our hairs. There were 3 girls in the village, who had hairs thicker than my hand – see – my hands are tiny, compared to their plaits… And sometimes they were so heavy for them, that they agreed to cut off parts and give them to us. And we used them to make our plaits.

– With pieces of their hair?

– Yes, but you must know – one should never give his hair away for free! It could be for one coin, but you should never give it for free..”

Granny Maria, Yugovo village.

**

„- Ние т’каехме едно време и за дрехи, и тия престилки си т’каехме, и черги си т’каехме… всичко на ръка си правиш – всичко. То немаше готови работи.

– И много време ли отнемаше?

– То отнема, не отнема – ше го правиш, кат’ немаш. От немане как – всичкото ше го правиш. Ей такива черги си т’каехме и тъй – за рокли, за всичко. Кат’ си ушиеш една рокля, то твой светът! Нема, бе, нема, нищо готово нема – и за чеиз, и за престилки, и за дарове.“

Баба Латинка, с. Югово

*

“ – In those days we used to weave our clothes, these aprons we wove… our rugs as well… everything you possess, you make it with your own hands – everything! Nothing was ready for use…

– And it probably took most of your time?

– It doesn’t matter – you do it, when you have no other choice. When you possess nothing – you make everything yourself. We wove these rugs, we used to sew our dresses – everything. The moment the dress you’re sewing is ready, you feel as if the world belongs to you!

Nothing, nothing was there for the taking – your dowry, aprons, the gifts you give – you make them!”

Granny Latinka, Yugovo village.