На гости на баба Вайда
/разказ от Светлана Михова, резидентка в с. Лъжница през 2017 г./

Баба Вайда сърдечно поздравяваше винаги когато минавахме пътьом за беседката /на ежедневните ни резидентски сбирки/. Бяха минали около две седмици, откакто живеехме в селото, когато се запознахме с нея – един следобед се спряхме да поздравим, а от долната част на улицата се зададе автомобил. Докоснах малкото момиченце със закачливи очи, което играеше със сестра си около нея, за да се премести от платното. Каква беше изненадата ми, когато след като отмина колата, детето се наведе към ръката ми и я целуна… Стоях онемяла и се чудех как да скрия сълзите от вълнение и умиление, когато малката Вайда докосна с устни и другата ми ръка.
Седмица по-късно в разговор с баба й щяхме да разберем, че на родовите сбирки има традиция по-малките да целуват ръка на по-възрастните. Но дотогава все още вцепенена и развълнувана, единственото което можах да промълвя, беше да попитам как се казва. Вайда се казва малкият ангел, като баба си, и я посочи усмихната.

Дни преди да си заминем от селото, винаги широко усмихнатата баба Вайда ни покани на гости, за да покаже как приготвя традиционния за селото комбишник – много вкусна постна баница с комби /картофи/, кокарац /лук/, ръчно точени кори и блажна баница – с частни /както казваха там на домашните/ яйца и сирене, мляко.


Хапнахме заедно сладко-сладко от вкусното четиристепенно меню, приготвено с най-важните подправки на баба Вайда: майсторлък и любов – салата с ароматни домати и пипер, по-рано откъснати от градината, манджа със зелен фасул, къкрила на бавен огън в пъстрия гювеч, двата вида баници и баклава за десерт.

Някъде между това да се учим как се точат кори, реденето на баниците, съзерцаването на пъргавите, отрудени ръце на домакинята, записването на рецептите и документирането на процеса, баба Вайда ни разказа практика от последните години. Оказа се, че през селото често минават предприемчиви роми, които заменят нови фабрично изработени от изкуствени материи завивки за автентичните, ръчно изработени от естествени материали, най-често извадени от чеиза такива. Толкова е жалко…
Реших да покажа нещата, с които тя би се разделила скоро, но се оказа, че повечето от тях са в дома на дъщеря й, която не беше в селото, докато ние бяхме там. Откривам завивките от бабините съкровища засега само над гардероба – пухкав китеник с характерен мотив и пъстри, зашити заедно три черги, които могат да се използват за килим и за покривало, а могат да се разшият и да се използват поотделно.

Когато стигна отново до селото, се надявам да снимам останалите неща и да ги покажа.
А дотогава очаквайте да надникнем заедно в килера на баба Вайда – там, освен красиво подредената в буркани зимнина,
открихме различни макаронени изделия, едни от които виждах за първи път.

Ще се радвам, ако някой реши да си ги купи от нея, преди да бъдат препродадени на безценица.