Мизерията в малките населени места Е престъпление

Скъпи приятели, знаете, че Резиденция Баба работи от 6 години за това българските села да имат по-достоен живот. Работим от 4 години активно и в Северозападна България – най-ощетения икономически и обезлюден район в целия Европейски съюз.

Проблемите на българските села често са описвани като някаква самослучила се катастрофа, която някой някъде за нея някак нещо малко и умилително прави. В това число и ние – едни такива умилителни сме, защото ви показваме възрастните хора в селата или помагаме да се оправи киносалон, да се почисти чешма или парк.

Мизерията в българските села, обаче, уважаеми приятели, е престъпление, не по-малко от всяко друго, но е толкова комплексно, че е почти невъзможно за семпло дефиниране.

< > < > < >

ПРОБЛЕМИТЕ – комплексни и решими

Голяма част от българските села са в плачевното си състояние заради:

1) Системни липси на политики в защита на малките земеделски стопани и местни производители.

2) Липса на достъп до елементарни права – като образование, здравеопазване, достъп до култура и симетрично икономическо развитие, гарантирано от чл. 20 на Конституцията ни.

3) Лишаването на местните хора от елементарни демократични права като това да гласуват за собствения си кмет, докато обаче гласът им се брои за европейски парламент или президент, например, е може би вече най-скандалното и очевидно завземане на автономност.

По време на Освобождението България е с над 80% селско население – основателна причина традиционната култура да е създавана именно там. В новата ни история, обаче, все неузряващата ни за просветлено управление страна и централизираната власт правят всичко възможно селото да не е онази еманципирана, стопански независима и духовно свободна единица, която тя е била.

Днес, ако живеете в българско село, вие – според Евростат – сте сред обречените на най-голяма социална изолация и бедност просто поради факта, че сте решили да живеете в българско село.

Някой би контрирал – тенденция, демография. Истината, обаче, е че още през 2007-а година е написана демографска стратегия за България, която взема предвид всички преодолими и непреодолимими тенденции. В нея се казва, че ако няма държавна политика, и малкото спасяеми обществени блага в селата ще изчезнат. Така би трябвало такива дейности като нашите, когато намираме пари и начин да сме полезни в 20-тина села, те да са част от една добре структурирана държавна политика за развитие на българските села.

Вместо това какво получаваме – една корумпирана и, меко казано, опетнена програма за селските райони, за която умения да кандидатстват, управляват и т.н. нямаха местните хора. А когато чуехме, че са пробили донякъде, някъде в някое министерство им се казваше, че трябва да платят там и там, освен това пари ще има, ако са гласували за тези и тези.

Работим последните години в беден край (държан в хронична бедност, да сме по-точни, защото иначе не е беден по никакъв начин), и, за съжаление, видяхме хора, докарани до там за едни 30 или 50 лева на ден.

Вие знаете, че тези, които ни държат бедни, са същите, които днес се опитват да се спасят от гражданското недоволство с 30 или 50 лева. Апелът ни към всички наши приятели в малки населени места е: Недейте да участвате в това, ако искате децата ви да се върнат тук, ако искате да видите живи селата отново.

< > < > < >

РЕШЕНИЯТА – комплексни, дългосрочни и стратегически

Първични, основни промени, от които трябва да започнем, са:

1) Премахването на антидемократичната част в закона за местните избори, в който се твърди,че село под 250 души не може само да избере кмета си. А данъци да плаща може? Да гласува и легитимира други оскверненинизбори като тези за парламент и евродепутати може? Това е безпрецедентно отнемане на автономност и ако го има би трябвало направо да сложим под запрещение всеки,дръзнал да живее в малка общност.

2) Създаване на съвременна българска адекватна и работеща политика за селото, обрисувана след широки обсъждания в селата и на интердисциплинарно-експертно ниво, където основни фокус-въпроси биха могли да са: “Как селата могат да бъдат и обживени?”; “Как могат да бъдат насърчени млади семейства да живеят и работят в малки населени места и села?”; “Как можем да променим драстичния срив на достъп до конституционни права за хората, живеещи в села?”; “Какви промени в подходите на МОН, МК и МЗ могат да променят скандалните факти, показващи липса на достъп до образование, здравеопазване и култура за живеещите в селата?”. Въпросите са много повече от тези, но ако започнем оттук, вярваме, има шанс да променим облика на българските села, а с това – и на България.

3) Гарантиране на симетрично икономическо развитие на регионите (чл. 20 от Конституцията на РБ). Свръхцентрализираната българска икономика и нейната липса на автономност водят след себе си като неизбежно последствие бедни региони, бедни села. Туризмът е изключително неустойчив икономически сегмент и не е нито манна небесна, нито има потенциал да задържи в селата образовани кадри. Като първа стъпка, предлагаме програма, подпомагаща “селски стартиращи предприятия”, които имат потенциал да инкубират така нужния икономически ресурс в селата. На второ място, системните проблеми, причинени от евросубсидиите за земеделците, доведоха до свръхконцентрация в притежанието на земя в Северна България, липса на възможност по-дребните стопани да обработват земите си, тъй като европроектите за закупуване на скъпа техника са концентрирани отново в няколко едри земевладелци, а хората получават смешни “аренди”.

Разбира се, смятаме, че именно необходимостта за достоен живот в селата за млади и стари, вместо настоящата убийствена статистика, може да е комплексната цел, до която всичко останало води. Тепърва ни предстои да работим по конкретни предложения – нещо ново и трудно за малка организация като нашата без финансова стабилност и експертиза в такива широки проучвания.

Затова и всяка експертна помощ на изследователи и учени ще бъде изключително ценна и необходима!

Снимка -> Йоана Стоянова / протести юли 2020 г., София