Електричеството (а и телевизорът) свързва
Това беше от първите разговори, които проведохме с местни хора в Югово по време на резидентството си там с Radina. Малко неловък, притеснен и с чувство на прохождане в обикновените тайнства на селото. Елена Пенелова е сегашната магазинерка в единствения магазин в Югово, а Василка Пенелова – дългогодишна кръчмарка във вече затворената юговска пивница, видяла всички страни на местните хора.
Елена Пенелова: Моят баща е прокарал електричеството в Югово.
Йоана: Коя година е това?
Елена: Петдесет и втора година, пеtдесет и втора година в селото е имало вече електричество.
Василка Пенелова: Петдесет и шеста. Грешиш.
Елена: Ми, аз мисля.. може и да греша.
Василка: Не! Петдесет и шеста… Дъщерята тогава се роди. Тогава…
Елена: Може да си права. Петдесет и девета година е станало ТКЗС. Тогава са се изселили много хора. Културния дом долу беше много хубаво. Стана по негово време.
Василка: Ми те тогава го свалиха.
Елена: Тогава го свалиха. Той непрекъснато е ходел по София (тогавашният кмет), ми е разправял, е ходил по София напред-назад, за да могат да пуснат тока, електричеството тука.
Василка: Те тука, това високото напрежение от село жените ходеха, и свекърва ми да дърпа жиците.
Елена: Ми те много са помагали.
Василка: Дотогава нямаше. Дотогава нямаше ток. Тогава мъкнеха високото напрежение и сетне пуснаха ток.
Йоана: И в кръчмата вечер пак си има ток? Хората си седят до късно и…
Василка: Ами ток си е имало. Нема да седим без ток.
Елена: Даже си спомням първия телевизор. Шейсет и коя година бяха го сложили ей тука отгоре до чешмата и там се гледаше.
Йоана: Ха! Навън!
Елена: Да – ми то нямаше, то – кога?
Василка: …Всеки трябва да види… Слушай, сяхме тютюн и взехме 420 лева и си купихме телевизор „59 София“. Децата ходиха у комшията и те, за да изключват телевизора, и баща им вика: „Жено, купихме телевизор, няма да идете там.“
Елена: Но си спомням, че първо докараха един телевизор, не знам кой го докара, не си спомням, докараха и го сложиха там горе, та се събирахме ей тука и го гледахме (пред магазина).
Йоана: А сега нещо, събирате ли се по някакъв случай или?
Елена: Не. Нищо.