Какво е UFO Studios или как шотландката Маргарет Макоуслън започва да живее в с. Иванча
Като част от позитивните примери за смели начинания в българските села, които, както се уверихме, са наистина много, ще споделяме интервюта с хората, които са ги подели. Първото е с Маргарет Макоуслън от Шотландия относно проекта UFO Studios в с. Иванча (община Полски Тръмбеш), шеговито кръстен на низ от съвпадения, част от които е „извънземният“ паметник на Бузлуджа.
Маргарет пристига в България през 2010 г. и оттогава се занимава със сбъдването на една шарена общност чрез място, което дава подслон и уединение на артисти от цял свят. Заедно с тях и с доброволци и приятели се стремят да създават събития, които да са свързващо звено с местните. Не единственото, естествено.
Да започнем с основното. Как се казва проектът ти и кога започна да го осъществяваш?
Преди да се преместя в България за постоянно, посетих старата комунистическа сграда на юг от Търново – всички я наричат НЛО сградата. След това купих сегашната си къща в Иванча и в нея намерих стара снимка на хора от същото място. Изглеждаше като добър знак. След това пък местни хора от Иванча ми разказаха истории за хора, които са виждали НЛО в селото, като това беше поводът да нарека проекта UFO Studios.
Преместих се тук през януари 2010 г. и започнах да действам веднага. Следващия месец един приятел, артист от Шотландия, дойде и ми помага 3 месеца. Оттогава досега са идвали 86 доброволци от 23 страни, по-голямата част от които бяха художници, писатели, музиканти или хора, занимаващи се с кино.
А тази къща в Иванча има ли някаква история, свързана с теб – наследство от български роднина или пр.?
Не, купих я, защото исках да живея тук и да започна този артистичен проект. Тъкмо затова избрах такъв голям имот в края на много спокойно селце.
Добре, това може би е дразнещ въпрос, но как научи за България? Около информация за паметника на Бузлуджа?
Преди това живеех в Мароко, но така и не се сплотих културно с хората там и се завърнах в Шотландия. Там един познат ми сподели, че си е купил къща в България и аз също започнах да проучвам в интернет. Бях в България и през комунистическия период и самите българи ми се сториха много приятелски настроени – това ме окуражи да дойда насам.
И бяха ли дружелюбни хората от Иванча отначало? Как ги запозна с идеята си?
Повечето хора са много дружелюбни. В момента говоря малко български, но като пристигнах не го говорех въобще, така че отначало на никого не съм споделяла за проекта. Но постепенно се запознах с няколко души и покрай пристигащите доброволци на хората им стана ясно, че се занимавам с арт проект.
Значи доброволците от България бяха нещо като свързващо звено между теб и местните отначало?
Ами, успявах и преди това да общувам малко със съседите. След това едно момче от Добрич дойде да работи тук и станахме приятели. Сега той и негов приятел също купиха къща в Иванча и ми помагат с превода, когато има нужда, но не може да се каже, че са връзката ми с местните.
Синът ми също си купи къща близо до моята и смята да превърне плевнята в звукозаписно студио. Също друг приятел оттук споделил на негов приятел от Швеция и шведът, който е музикант, също си купи къща тук. Опитваме се да възстановим селото като един център за изкуство.
T.e. си представяш селото като едно мултинационално гнездо за изкуство, което би привлякло и доста млади хора да живеят тук?
Да, това е основната идея. Момчето от Добрич, което се премести тук и е музикант, насърчава свои приятели също да дойдат да живеят насам. Проблемът, естествено, е липсата на работа. Все пак имат нужда и пари, за да живеят.
Как мислиш, че превръщането на селото в център за изкуство, ще повлияе на липсата на работа?
Първоначалната ми идея беше да направя кафене/галерия/пространство за изпълнителски изкуства и да организираме малки събития, които да привличат посетители. Има неизползвани сгради в центъра на селото, които са идеални за целта, но имам нужда от екип и средства, които в момента нямам. Ако се организираме повече хора, може да го осъществим като обществен проект, да осигурим финансиране, което пък ще доведе до установяването на работни места за местни хора.
Колко души живеят в момента в Иванча?
Не знам точно, около 350.
И какви мислиш, че са най-големите им проблеми?
Липсата на съоражения и място за срещи, мисля, е най-големият проблем. Когато пристигнах през 2010, имаше 2 магазина, поща, библиотека и кафене-бар. Друга сграда, която е била ресторант, се изпoлзваше по случай празници като Деня на жената, Тодоровден и празненството на пенсионерите за Коледа и Нова Година. Има и още една сграда, в която има библиотека и театър. Театъртът не функционира от много време, но залата е в добро състояние и би могла да се използва. Библиотеката я затвориха съвсем скoро.
Къде се събират хората заедно сега най-често?
Кафенето го затвориха преди 2 години, а един от магазините – преди няколко месеца. В момента има един нов бар, който е в сградата на ресторанта, но той работи само през нощта, така че през деня възрастните хора и младите семейства няма къде да се събират. Предишният бар работеше по цял ден и имаше маси навън и хората се събираха там, разговаряха.
Първоначално бях запланувала да превърна част от имота си в кафене с галерия и някои от възрастните хора ми казаха, че се нуждаят от това – място за срещи. После реших, че в такъв случай би било по-добре подобно място да е в центъра и заявих намерението си да го направя в сградата на театъра (в която беше барът, който затвори), но кметът не беше никак съпричастен. Някои от българските ми приятели също опитаха да говорят с него, но той им каза, че няма достатъчно хора, за да се отваря ново кафене или бар… но всъщност дори не ни изслуша докрай.
Може би няма достатъчно хора тук, за да бъде едно кафене финансово изгодно, но идеята беше селото да стане по-привлекателно и за външни посетители. То щеше да има и галерия и магазинче, а също така мислехме да организираме и представления в театъра и летен базар за изкуства и заняти на площада… и други, свързани с това дейности, които да привличат хора да идват по-често към Иванча.
По твои наблюдения има ли такава тенденция – по-младите хора да се интересуват все повече от селата?
Голяма част от младите българи, които познавам, биха искали да живеят на село, да. Двама от тях (на около 30 години) се преместиха тук, но липсата на работа, както споменахме, е голям проблем. Друга двойка българи (към 50-годишни) също се премести тук в къща в съседство с моята и в момента я обновяват. Една друга къща, пак в близост до моята, беше празна, когато се преместих тук, но сега един пенсионер се завърна, пооправи я и си живее в нея.
Така че, да, мисля, че хората биха искали да живеят в селата, но специално младите хора ги спира липсата на работа. В Иванча всъщност има няколко млади семейства и съвсем малко деца. Някои от родителите работят в близкия град, а един млад баща има стадо крави и продава мляко на големите компании.
Има ли някакви истории, занаяти, занимания, типични за Иванча?
Поне аз не знам. Земеделски район е и няколко човека работят в големите ферми, работят със земеделски машини и пр. Много малка част, както споменах, работят в близкия град – няколко от тях са полицаи. Но няма някакви специфични заняти или вид индустрия, който да преобладава.
По какъв начин си представяш, че бивайки артистичен център, селото ще стане по-устойчиво с времето? Какви са основните инструменти – земеделие в задния двор, култивиране на определени изкуства, рециклиране?
До момента проектът ми привлича хора в селото предимно за кратки периоди, най-много за по няколко месеца. Ако синът ми задвижи успешно музикалния си проект, ще може да осигури доход за себе си и работно място и възможност за обучение на още един или двама души.
Имам множество добри идеи как да се превърне Иванча в такъв център, но ми трябва екип за осъществяването им. Не съм млада и имам нужда от повече млади хора за стимулирането и доразвиването на идеите. Проблемът е липсата на средства и това, че младите хора, които наистина се интересуват от проекта, трябва да се занимават и с дрги неща, за да оцеляват. Съответно нямат енергията и времето да се отдадат на творческите идеи, за които съм им споделяла.
Уверена съм, че нещата ще се развиват с времето, но ще се случва с бавна крачка. Ако имахме пари, за да плащаме на тези хора, които са готови да отдадат времето и креативността си, селото ще се съживи много бързо. Но за момента нямаме. Все още не съм представяла идеите си пред цялата общност тук, тъй като знам, че ще е трудно да се опитвам да ги убедя в смисъла на идеите си, при положение че липсват необходимите средства за осъществяването им.
Възможно ли е да се основе свободно подобна арт резиденция в някое село в Шотландия?
Възможно е, да – за всеки, който има средства да си закупи голям имот, да плаща на работници… но би струвало наистина много.
Как може някой да стане доброволец при теб?
UFO Studios присъства в два доброволчески сайта – Workaway и Helpx. Който иска, може и да ми пише на www.ufostudiosbulgaria.org или в Facebook групата UFO Studios Bulgaria. Добре дошли са българи, чужденци – въобще всеки, който харесва идеята, но до момента все са били хора, които се занимават с някакъв вид изкуство.
…
Интервю: Йоана Стоянова
Снимка: с. Иванча – https://ufostudiosbulgaria.wordpress.com/
