„Магия. Връзка със земята. Безкрайност. Вдъхновение. Знания. Свобода.
Това са най-ценните неща, които винаги съм откривала на село.
Там съм най-близо до хората, най-истинска, най-спокойна, най-продуктивна, най-себе си.
Очаквам да срещна прекрасни хора.
Очаквам да видя спиращи дъха гледки.
Очаквам да чуя истории, песни, да се науча да плета, очаквам да уча всеки ден нови неща.
Очаквам да бъда предизвикана и изненадана.

„Очаквам да открия тайните и явни, но невидяни съкровища на село Челопек, които имат потенциал да се превърнат в ресурс за подобряване качеството на живот на неговите жители. Надявам се и ще дам от себе си, за да превърнем края на Резиденция Баба в добро начало.“

„Най-ценно за мен би било житейското знание и лични истории на местните – вярата и стоицизмът са изписани на лицата им, едновременно корави като скалистата почва и със свободолюбивия дух на Балкана. Искам да им отдам любовта си, дължимото им внимание и уважение, за да си припомнят колко са значими.“

„Най-ценното, което си представям, че бих открила в селата, е знанието за местния фолклор и традиции, както и добротата на жителите в тези китни селца. Това, което аз бих могла да дам от себе си, е позитивизъм, разбиране и приемственост. 🙂„

„- Кое е най-ценното, което си представяш, че би открила в селата и какво е най-ценното, което ти би могла да дадеш от себе си през този месец?

– Вдъхновение.“

„Най-ценното, което си представям, че бих открил, е човешки мирогледи, такива, каквито могат да бъдат създадени само чрез живот на село с всичките специфични изпитания и радости, идващи с него. Вярвам, че те могат да бъдат предадени само в откровени разговори, в резултат от които аз бих търсил решения и нови поводи за усмивки.“

„Желанието стои в основата на всички метаморфози, а моето е да украся битието си със слово и дело… Онова, за което копнея, е да почерпя мъдрост от нестихващия извор, да се докосна до любовта като едно „селско дете обичливо“ и да отпия от чашата с вино, „през която надничаш в сърцето“ на хора.“

Веси беше резидент в с. Паволче и жив целия месец там с дъщеричката си.

„Най-ценното за мен са връзките, които се надявам да създам с местните хора там. Искам не само да се потопя в тяхното ежедневие и да стана част от него, но и да науча някои от съвременните митове и легенди, които се разказват сега. Историите на селото са различни от тези на града, но не по-малко заслужаващи да се разкажат, чуят и човек да се поучи от тях. Ще се опитам да дам, надявам се, една малко по-различна перспектива и ентусиазъм, а и да помогна с практични идеи.“

Най-ценното, което Александър смята, че може да даде и получи по време на неговата Резиденция Баба в с. Челопек, е:

„Любов и смелост.“

„Едни от най-ценните неща за мен ще са самото взаимодействие с хората и докосването до магията на това да се обличаш и храниш с неща, които са произведени от собствените ти ръце. Знанието за бита, обичаите и космоса на българите е съхранен в селата и колкото и книги да се изпишат на тази тема, докато не изживееш всичко това през собствения си опит, няма как да добиеш реална представа.“

Аз съм Ангел и се занимавам с обучения. Селото на мен ми дава БЛИЗОСТ с природата и хората. БЛИЗОСТ, която всеки от нас е загърбил по един или друг начин в забързаното си ежедневие. БЛИЗОСТ, която ни е необходима, за да оцелеем, защото сме живи организми, да обичаме, защото сме социални същества, да имаме желание да се развиваме, защото сме част от голямата картина.
БЛИЗОСТ, която искам да върна в повече хора и да им помогна да направят същото. Предай нататък!

Името ми е Теодор Илиянов Куртев от град Варна.
Идеята ми за този проект е да намеря място за срещи, където млади будни умове могат да се запознават и разменят идеите си. Стремежът ми е полагането основата на нова модерна българска култура, където самочувствието ни като нация да се възвърне, да оценим красотата и потенциала на земята ни, да не забравяме заветите на дедите си и културно да се запознаем с всички краски, които хората от различните български краища носят. Второ възраждане.

Аз съм Светослав Христов, на 21г., от град Ямбол, но от няколко години вече живея в София.
Уча “Психология” в СУ “Св. Климент Охридски” и се занимавам с хиляда и едно неща, от всички сфери на живота. Очаквам с нетърпение предстоящите месеци и резиденцията, която те водят със себе си. Убеден съм, че този едномесечен престой в Родопите ще бъде изпълнен с нови преживявания, случки и куп други неща, които все още са обгърнати в неяснота. Не отивам с нагласата да дам каквото и да било на хората по селата – силно вярвам, че те имат всичко необходимо. Може би единственото, което не им достига е малко топлина, близост и нормално човешко отношение. Моята цел е да взема максимално много от тях или поне толкова, колкото те са готови да споделят с мен.
P.S. Няма да ги крада, става въпрос за по-абстрактни неща.

Приятно ми е – Рени : ) По професия маркетинг специалист, по душа – пътешественик, но здраво обвързан и свързан с българските традиции.
Участвам в „Резиденция Баба“, защото вярвам, че най-важното е да действаме сега, а не да констатираме и поставяме смъртоносни диагнози на нашите села. Вярвам, че именно те – селата – пазят традициите и занаятите, за които ние трябва да се погрижим по най-добрия начин – като ги изучим и предадем нататък. Вярвам, че селото не е скучно, не е празно, а е светло, чисто, хармонично и изпълнено с мистика и легенди. Моето истинско българско пътешествие започва сега!
И на нас ще ни е приятно да селотворим заедно, Рени!

Аз съм Радина Иванова, 22г. от гр.София, уча Социална антропология в Пловдив.
Проектът „Резиденция Баба“ ни дава една прекрасна възможност за изпълнение на желана дейност, която сам човек рядко би имал шанса да реализира – за придобиване на знания и прилагането им в действие, също така за среща с естествена неградска среда, както и с добри, млади, будни и близки по съзнание хора. Надявам се с присъствието си да помагам за съвместното реализиране на различните проекти с идеята за разпространение на местното знание и запазване „чистотата“ на селото, която ни вдъхновява.

Аз съм Натали Маринова на 29 години.От Стара Загора, завършил дизайнер.
Ако трябва да се опиша с няколко думи, това ще са определено въображение, общителност, сръчност, енергия, приключенски дух, пътуване, любопитство и свобода. Всичко това, заедно с любовта ми към хората, природата и българския фолклор, обобщава моята личност и ежедневие.
Исках да участвам в Резиденция Баба, защото обичам България и нейните необятни планини. Но тя не е само природа, а е съдържание, зад което стоят много човешки съдби и дълголетна история, вплетени в ЕДНО.
ЕДНО, което пази и знае и всички си спомняме с умиление от детството си. ЕДНО, което мирише на филия с чубрица и шарена сол. ЕДНО, в което можеш да усетиш песента на птиците и пролятата пот на трудолюбивите му жители. ЕДНО, което все по-често забравяме, а трябва да възродим!
ЕДНО – Българското село!

Името ми е Мирослав, на 30 г., идвам от Македония.
Завърших Археология и Алтернативен туризъм и от десетина години живея в София.
Обичам природата, свободата, дивотата. Обичам да пътувам, да изследвам истории, местни вярвания и нрави, да приготвям храна и да уча местни рецепти.
Вярвам, че „Резиденция Баба“ ще изпълни всички ни с вдъхновение. Благостта на бабите и чешитлъкът на дядовците, върховете, гората, реките, стадата ще одухотворят престоя ни и ще ни откъснат от динамиката на бетонното градско ежедневие. Вити-пити, баници, тутманици, пататници, клинове… едва чакам да си оближем пръстите!

Казвам се Кристина, еколог и природолюбител от гр. София, почти на 26 години.
Тръгвам за „Резиденция Баба” с нагласата да срещна топли и сърдечни хора в Родопите, да чуя техните разкази за родния им край и да науча някои от традиционните занаяти.
От своя страна искам да подаря на тези хора надежда. Надежда, че не са забравени и че селата могат да се възродят, но и да запазят автентичността си.
Мисля да използвам ресурсите на родопските села и своите знания и умения, за да се опитам да създам Училище за природа, с което да бъдат привлечени млади хора и техните деца.

Аз съм Йорданка Стефанова от Попово, на 26 години.
По душа съм филолог. Изправянето ми пред предизвикателства от лично естество ме накара да се замисля какво слагаме на масата и в какъв вид го консумираме. От известно време се интересувам от земеделие и по-конкретно от биоземеделие. Може би точно това е глътката свеж въздух, която ще възроди българското село, без да се нарушава естественият му ритъм. Вярвам, че заедно можем да го постигнем.

Казвам се Йоана, тъкмо завършвам културология в СУ.
Трудно ми е отсега да говоря много смело за това с какво мога да допринеса в селата. Със сигурност знам, че ще наблегна на събирането на живия запас от истории, стихове, песни и тихи прозрения на тамошните хора – припомнянето на по-естествения и неприкрит подход в отношенията. А оттам нататък как ще бъде полезно да се вплете това знание в творба, събитие или продукт, който ще помогне за подобряването на условията там, зависи от „отговорите“, които ще получавам от местните, живеейки заедно.
Ключови думи – засега – стихотворения и театър.

Казвам се Жанина, все още на 25 години, от Бургас. Занимавам се предимно с изучаването на чужди езици, като Изтокът неумолимо ме влече. Свиря на китара, пътувам, рисувам. Обичам да пиша и да чета, да говоря и да слушам, да обяснявам и да ми бъде обяснявано.
Като филолог и човек, посветил повече от половината си съзнателен живот на това да учи и да обучава, съм убедена, че ако не знаем откъде сме тръгнали, не знаем и накъде отиваме. А в такъв случай пътят бива изкуствено прекъснат. Трябват ни правилни модели на подражание и преоткриване на онова, което вече имаме, но сме изоставили горе в планините, селата, къщите на баба и дядо… Надявам се това, което можем да открием и вземем за себе си, да е равностойно на онова, което ще оставим, а кръгът на обмен да не приема други очертания.
За мен лично пътят минава през село, през книгата, през народната медицина, през народните кухня, фолклор и песни. Нека го продължим.

Аз съм Елена. Израснах в София, следвах архитектура в Берлин, понастоящем живея във Виена. Да, аз съм градски човек, даже нямах баба и дядо на село. Но не мисля, че градът е най-доброто място за всеки, защото много хора, отивайки там, загубват идентичността си и качеството на живот.
С обезлюдяването на селата изчезват и много знания за това как човек може да живее в хармония с околната среда и да черпи от нея, без да я експлоатира; знания за обработване на естествени материали в дълготрайни и здравословни продукти; за земеделие с уважение към живите същества; за занаяти, в които се вливат майсторлък и душа. Отивам с отворени уши, очи и сърце, с тефтер, фотоапарат и диктофон, за да поема всички истории и картини, които ще споделят с мен селото и неговите знаещи селяни. Отивам и с въпроса дали чрез нов дизайн може да се възроди интересът към старите занаяти.
Мисля, че във века на урбанизацията селото може да бъде добро място за живот. Но за това са нужни нови концепции и кооперации и аз съм много щастлива, че Резиденция Баба ме среща с чудесни хора със сродни ценности, с които мога да обменям и дискутирам идеи и да прекарам един животворен месец на село!

Учила съм Европейска Етнология и Психология в Мюнхен и Барселона и съм работила като културен мениджър и куратор, благодарение на което от 2011 насам (отново) живея в България. Възприемам живота като пътешествие и като непрекъсната школа с безкрайно много възможности за експерименти, творчество, и личностно и духовно развитие. Радвам се много, че по пътя ми се появи и експериментът Резиденция Баба, който ни дава шанса да се докоснем до много истински и красиви неща – неща, които подсъзнателно са ми липсвали в чужбина, колкото и все още да съм очарована от изобилието на тамошните градове. Привличат ме тишината и автентичността на Родопските села. Ще ми се ние, децата на града, да се учим от мъдростта на селата и oт щастието на простия, близкия до природата живот. Искам да се вслушам дълбоко в разказите им за селското ежедневие и минало, също така и да уловя нещо от тишината в думите им, търсейки едно усещане за свързаност с хората и корените ни… търсейки българската душа.
Готова съм да дам на селата най-доброто от себе си. Не знам още до кое творение ще ме води този проект. Но нося моя иноваторски и изследователски дух, а вдъхновение смятам да черпя най-вече от сетивните ресурси на селата и практики като Сензорната етнография, билкотерапията и изкуството на „звукови пейзажи“. Това лято искам да изследвам идентичността на селата, изостряйки всичките си сетива.

Здравейте, аз съм Деница от Русе, на 28 г.
Завършила съм „История на изкуствата“ и обичам да пътувам по стъпките на изследователи и пътешественици в търсене на забравени предания, легенди, истории за мъдреци и техните дела.
С радост очаквам „Резиденция Баба“ да ни отведе на това „пътешествие“ из родопските села. На сладки приказки с баби и дядовци бих искала да си припомня езика, на който са говорили и техните баби и дядовци, и да разчета посланията на тяхната мъдрост.
Да, вярно е, че сме деца на града. Научени сме да тълкуваме, да теоретизираме и да обличаме действията си в хубави думи. Трябва да приложим всички заедно знанията си в каузата за българското село. Надявам се да се научим повече да слушаме и да възприемаме без думи делата и занаятите на местните хора, които очакват своите достойни приемници.

Аз съм Даниш, от София, 32-годишен уеб дизайнер.
Казват, че няма случайни неща – затова вярвам, че изобщо не е било случайно, че видях новина за Резиденция Баба и в нея открих свое желание, което се чудех как да осъществя – да се науча да събирам и използвам билки. Вярвам, че този месец в с. Дряново ще ми даде както тези знания, така и нови приятелства, възможности и най-вече – шанса да живея цял месец в едно много красиво родопско село. Това, което аз ще се опитам да дам, е популярност и достъпност на цялата информация, която успея да събера там, както и на всички емоции, които ще изживеем с останалите резиденти.
Вярвам, че ще бъде прекрасно!

Казвам се Атанаска Зелямова и съм от град Карлово, на 23г.
Имам чудесната възможност да съм част от Резиденция Баба и да бъда сред останалите толкова интересни и сърцати резиденти. Предстои ми да прекарам месец в най-високото населено място на Балканите, а именно село Манастир, като със себе си освен повечкото топли дрехи..ще взема и огромното си любопитство към фолклорната обредност. Няма да забравя и готовността си да бъда в помощ на местните и на селото, като от нея взимам наистина много. Вярвам, че с идеите и усърдието си, ние – резидентите, ще помогнем за това българското село и богатствата, които пази, да не бъдат оставени да замрат.
Невъзможно е да ви предам красотата и уюта, които завладяват човешкото сърце, стъпило на територията на прекрасните Югово, Дряново, Джурково и Манастир, но мога да ви кажа едно – докоснете се до планината, до селото, защото там е истински ценното – посетете ги!

Здравейте, казвам се Георги. Обичам пътуванията и срещите с нови хора, култури и ситуации. Надявам се да се докосна по-дълбоко до родопските магии и чудеса, да отворя душата и сърцето си за тях и в същото време да спомогнем същото да стане по-лесно, интересно и достъпно за все повече млади хора.