Всички публикации от Фабрика

За какво са ни виновни селата в тези избори?

Парламентарни избори. Всички имаме право на глас. Отдавна повтаряме, че в селата това право е възпрепятствано в особено абсурдни краски (село с под 350 души не може да гласува за собствения си кмет). Това е и от основните ни мисии последните години при работата в села – да покажем невидимостта и изключеността, в която са поставени повечето от хората, живеещи в тях. Освен, разбира се, в случаите когато самите те не са ресурсът – в този случай, избирателен.

Допускането в коментарите на някои демократично настроени хора по повод резултатите от изборите, че различни от нас с историята, възрастта, големината на населеното си място и начина си на живот, доходите си, понякога езика, етноса и културните наративи не бива да стигат до урните, е меко казано, притеснително.

Възклицанията “колкоооо прооост, амааа прооост” бил тоя народ няма да ни докарат до по-справедливи взаимоотношения, нито ще уравновесят брутално неравноделния размер, с който се определя достъпът до ресурси в селата и малките населени места в сравнение с големите градове. Не ни дават и нито емпатично, нито логично обяснение какво мотивира избора на тези хора там – какво го притиска и изтисква от тях.

Първо, важно уточнение, което трябва да се направи е, че в тази графика по-долу, взетa от статия на OFFnews, местата на ДПС и Има такъв народ са разменени – т.е високият процент гласували в села е за ДПС, а не за Славния такъв народ.

В тази графика местата на ДПС и Има такъв народ са разменени – 65% от гласоподавателите на ДПС са от села. / извадка от статия на OFFnews

Въпреки че този факт може да потуши частично възмущението на тези, които биха ограничили правата на „другите от село“ да гласуват, все пак важен за нас си остава въпросът: Колко пъти стъпихте на село, ама не за да се забавлявате и откъснете от града в някоя къща за гости, да прелетите набързо или да си оправите своя имот, а така искрено да разберете какви са им болките и мечтите на тия хора, да си поговорите, да послушате, да почакате хляба сутринта пред магазина заедно с тях? В колко цигански махали се осмелихте да стъпите, за да видите с очите си това, което чувате, като това, което ще видите с очите си ли е?

Българското село е цяла държава “Периферия” вътре в другата държава, която е интересна на българския политик и на новоформираната средна класа, за съжаление, най-вече по избори или най-много за романтични разговори на маса с мистичен уклон, коментирайки “шедьоври” като “Стопанката на Господ”, например. Работим в около 25 села и, разбира се, имаше нагли опити да бъдем привлечени от партийни активисти. Ех, а те бабите, щяха да са техни, ако просто им отделят от драгоценното си градско време да ги видят в някоя друга роля, освен “селски електорат”.

Пейзажът при предишните избори не беше много по-различен, но докато ножицата, която ни дели благодарение на досегашния феодално-партиен строй, все повече се разтваря, “интелектът” и нарцисизмът са стигнали дотам да има идеи, че хора, различни от нас нямат право да доближават урните. Язък за такава демокрация. Някои от вас виждат в хората, живеещи в села – оставяни на ръба на физическото оцеляване от две поколения политици, – виновници?

Виновни са именно можещите, имащите, образованите, защото те имат властта да променят освен за себе си, така и за други, нямащи тази възможност по една или друга причина. То е нещо като Джеймс Баучер вместо да помага на българите и тяхната освободителна борба, да седне да им се присмее, докато пийва уиски, колко са прости.

Едно простичко предложение, като начало – да вникнем в смисъла на изключителната ни Конституция и да не ги остракираме само защото не са като нас. Молбата ни е: удържайте тези срамни и съвсем “демократични” мисли, защото е позорно за съвременни хора. Както е и позорно да няма съд и справедливост за купуването на гласове и всичко друго в тази окрадена страна.

Но справедливост е едно, а да искаш да отстраниш някого, защото не е като теб клони към онова обратното на демокрацията.

Не убедихме нито един възрастен човек да гласува за когото и да е. Защото не видяхме и политик, решил или заявил, че ще представлява проблемите му и решенията на тези проблеми.

П.П Снимката на корицата ни изпрати Светлана Михова – участничка в нашата Резиденция Баба в с. Лъжница през 2017 г. С баба Вайда поддържат приятелство си оттогава.

В търсене на Къщата на Резиденция Баба: добрините, до които доведе

Септември 2020 г. Вече научаваме, че ще трябва да се сбогуваме професионално с още един фабрикант от екипа ядро. Финансовият климат на Фабриката се очертава около нулата в следващите месеци, но същевременно с нас се свързва жена, която ни следи от години и има предложение изненада.

първото ни пътуване до с. Синьо бърдо / Розовата къща, двора и останалите постройки в него

Оказа се, че иска да ни запознае с двойка село-ентусиасти, които са се захванали да вдъхват живот на изоставени селски имоти. Те движат заедно къща за гости, но са решили да поверят 2 от къщите си във врачанското село на организации, които ще доведат благо за района с присъствието и общностния си нюх.

И са избрали нас за една от тях – Розовата къща в с. Синьо бърдо (община Роман; една от най-бедните общини в България). Ники и Галя Островски ни поканиха директно в селото, за да разгледаме пейзажа, къщата и да помечтаем какво може да доведе със себе си присъствието ни там. Отидохме през ноември и се запознахме с кмета Петя Милева и с кмета на съседното село Ослен криводол Роман Иванов, с читалищните секретари и местни възрастни хора – доколкото позволяваше нуждата от спазване на дистанция. Бързо се решихме да приемем предложението и да използваме и развием къщата като наша база в Северозапада – за резиденции, доброволчески акции, креативни срещи с артисти и експерти, които може да предложат опита и знанието си за постепенно раздвижване на икономическия и културния живец на района.

среща с кмета на с. Синьо бърдо Петя Милева

Споменахме, че община Роман е сред най-бедните общини в най-бедния регион на България, нали?

Дори в тази фаза мечтаене за Къщата на Резиденция Баба и тези две посещения до януари 2021 г. вече завихрихме около себе си поредица добротворчества за двете съседни села Синьо бърдо и Ослен Криводол:

  • 36 домакинства в нужда от двете села получиха нови дограми в най-студения месец на зимата като част от общата ни кампания с „1% промяна“ – Топла зима за Северозапада.
  • включихме и местни семейства в кампанията ни за устройства за онлайн обучение – 30 устройства бяха разпределени към деца;
  • 60 деца получиха енциклопедии, дарение от ДСК България, които се свързаха с нас покрай кампанията ни за устройства за онлайн обучение;
  • 1 бус с дарения за деца за Коледа също акостира там, отново от вдъхновени от кампанията ни за устройства дарители.
Смяна на дограмите на домакинства в с. Синьо бърдо
и Ослен Криводол / Топла зима за Северозапада

Най-хубавото при всички тези естествени стечения на внимание и ресурси от места, където са в изобилие, към места, където липсват, е, че се случват във верни и стабилни партньорства и включване на много отделни фабриканти и непознати за нас хора от цяла България. Солидарността разширява периметъра си, макар нашите лични периметри да са далеч по-стеснени през последната година.

Предстои ни скоро още едно пътуване до с. Синьо бърдо заедно с интериорна дизайнерка и архитектка, за да направим анализ и план за възстановяване на част от къщата и двора. Със сигурност ни предстоят и доброволческите акции С ръце за село там, така че – ослушвайте се и запретвайте ръкави.

Ваши,

Йоана и Фабриката

По-независимо начало за Фабриката – Подкрепете ни в Patreon!

Добротворчеството ни през 2020 г. / визия -> al nik

Приятели, поддръжници, инициатори, мечтатели, прагматици, идеалисти или просто хора, които подкрепят Фабрика за идеи: тази публикация е силен апел към вас👇

Изминалата година беше изключително приключенска и трудна финансово за всички – включително и за нас. Трябваше да променим изцяло програмите си, да се лишим от класическия формат Резиденция Баба, а двама чудесни човеци от нашия екип трябваше да напуснат кораба. Благодарим на Слав и Зори, че оставиха своите следи във фабрикантската история и все още са част от общността ни!

За тези, които не са запознати, веднага обясняваме точно какво се случи – не успяхме да вземем нито една правителствена помощ – тъй като такава за НПО сектора нямаше, с изключение на културния сектор, а ние се оказахме твърде интердисциплинарни и „социални“ по критериите. Жестоко, нали? А се оказва, че сме платили над 20 000 лв за осигуровки през 2019, та поне нещо от тях да ни бяха върнали под някаква форма… Нейсе. 

Стопанската ни дейност беше пометена от пандемичната ситуация – събитията ни са предимно междувъзрастови на село и нямаше как да ги трансформираме в онлайн преживявания. Терлици и чорапи продадохме (и продаваме) повече от всякога, но те са в подкрепа най-вече за жените от селата, които ги създават. Имаме кампании за нови дограми в домакинства в Северозапада и за над 500 устройства за деца без достъп до образование. Тези неща ги правим доброволно и винаги сме искали да сме мост. Въпросът е, че и мостовете имат нужда от поддръжка, за да не паднат.

Точно поради всички тези причини, а и защото отдавна искаме да сме зависими единствено директно от общност на съмишленици, се спряхме на платформа за подпомагане на независими артисти, независими организации и социални бизнеси – Patreon – и създадохме свой профил там.

Невероятно е, че изобщо ни има сега, 15 години след първата сбирка на няколко 23-годишни младежи в едно мазе. Но дали ще ни има утре зависи наистина от вас – ако всеки почитател на работата ни, подхода ни, реализираните идеи и мечти, ни подкрепи чрез този Patreon профил, ще можем да продължим и занапред да служим, учим и се свързваме с хората в българските села.

През 2021 година разчитаме на това, че през годините наистина сме се стремили да даваме, под една или друга форма, на света около себе си поводи да е по-човеколюбив. 

Точно сега, обаче, ние имаме нужда от подкрепа повече отвсякога 🙌Начини много, но този, за който апелираме днес, е да станете член в Patreon, избирайки една от петте категории за подкрепа.
В замяна, освен нашата благодарност, получавате удовлетворението, че помагате на над 20 български села да получават доброволческа помощ, експертиза, достъп до култура и топло човешко общуване вместо самота. С това ще се докоснете до нашата работа и до хората и общностите, с които работим чрез множество приключения и преживявания, които ще подготвяме за вас цяла година!

Споделете това послание и с всички, които се вълнуват от нашата обща мисия – достоен живот в българските села и искрен обмен между поколенията във време, когато връзките все по-лесно се късат.

Нека бъдем заедно!

Благодарим ви,
Екипът на Фабрика за идеи и Резиденция Баба

ЩедриятВторник – пореден шанс да сбъднем Резиденция Баба 2021

В рамките на 24 часа на 1 ДЕКЕМВРИ организации, които подкрепят уязвими групи и общности от цял свят, ще може да получат финансова подкрепа от голя-я-я-ям фонд. Единственото и най-определящо условие е всеки от нас да достигне до възможно повече индивидуални дарители лично и със собствени усилия.

Колкото повече сме, толкова повече от общия фонд, събран от GlobalGiving, ще получим. Отново – за да имаме шанс да сбъднем Резиденцията си през 2021 г.

В най-луксозния вариант на резиденцията (разбирайте всичките й 6 предишния сбъдвания) абсолютно всички разходи за: предварителното обучение на избраните резиденти, пътуванията за обучението и от-до селото домакин, храненията и джобните на резидентите и възрастните домакини + режийни за домакинството са се поемали от нас.

На 1 ДЕКЕМВРИ може да подкрепите сбъдването й през 2021 г. по 3 начина, за които на нас ни хрумва, като:
🟠 Направите дарение към Резиденция Баба в GlobalGiving
То ще бъде умножено неколкократно от фонда, който те ще разпределят измежду организации от цял свят.
🟠 Споделите на стената си в Facebook и/ или Instagram публикацията ни за Giving Tuesday в 11 ч на 1 декември, когато ще я публикуваме и ние.

🟠 Споделите с поне трима свои приятели за участието ни в Щедрия вторник

Благодарим и оставаме отворени и за по-мъдри начини да направим най-доброто от тези 23 часа! 🙏

СПЕШНО! Дарете устройства, за да могат деца от цяла България да учат тази зима

Макар отново да не сме целяли събирането на техника да е основен наш фокус, вслушването в нуждите на хората от селата, в които сме работили, отново ни доведе до този проблем.

Възобновяваме кампанията си за събиране на устройства, за да могат деца от села и малки градове в Северозападна България (области Видин, Враца, Ловеч), но и от Ямбол и Русе, да се включат пълноценно в учебния си процес онлайн! А този път, след новината за по-строгите епидемични мерки – неясно и докога.

Продължаваме, заедно с неуморния ни партньор Видински фонд „Читалища“, да свързваме деца, чиито семейства нямат възможност да им осигурят устройства за онлайн обучение, и хора, които имат излишни такива.

Вашата по-стара и излишна техника може да е тяхната навременна подкрепа.

🙌 Как става? Както и предишните два пъти в кампаниите ни от март до май месец.

ВАРИАНТ I
Изпратете старите си РАБОТЕЩИ устройства директно към

= ВИДИН, където приятелите ни от Видински фонд „Читалища“ ги разпределят към семейства от села и малки градове в района. Адресът е Видин / Еконт Авангард Калето / на името на Славена Петрова / тел. 0899 536 974

= РУСЕ, където директорката на местно училище ще се погрижи за разпределянето им към нуждаещите се семейства. Адресът е Две могили / Марияна Калинова / 0888453555.

Необходими са работещи:
🙌 компютри

🙌 лаптопи

🙌 монитори

🙌 клавиатури


🙌 или таблети.

Вариант II

Изпратете или донесете РАБОТЕЩИТЕ си устройства в

= СОФИЯ до 30 НОЕМВРИ в работното ни кътче на ул. Проф. Никола Михайлов 12. Оттук те ще бъдат изпратени безплатно от Еконт към села или малки градове в Северозападна България. За повече информация -> 0876 555 190

Повече за кампанията, разберете от Янина в репортажа на Стела Илиева в Денят започва по БНТ.

Design for Change – глобално празненство за деца, които променят средата и общността си към добро

Последният ни жив досег с глобалната общност, поникнала около употребата на Design for Change – дизайн мислене, приспособено за деца в семпла методология, – беше по време на световното празненство в Тайван миналата година. Тогава Невена Генкова, менторка към екипа на Фабриката, присъства и се срещна със създателката на движението и деца от цял свят, разказващи уверено за начините, по който влияят на средата и общността си (нейния разказ -> в блога).

Официално сме представители на Design for Change за България от 2018 г. Оттогава екипът е преминал през 3 обучения и, от своя страна, е обучил учители от 2 училища, които да го прилагат с учениците в така нареченото АЗ-МОГА предизвикателство – ОУ Яне Сандански в Пловдив и в София.

На практика, Design for Change методологията е идентична с нашия човеко-ориентиран подход, който следваме във всяка инициатива – само че за друга светопроменяща група – децата. Част от основните ценности на движението са споделянето на наученото и постигнатото чрез метода във всяка от държавите, в които се прилага и – празнуването като една глобална общност с фокус върху постиженията на децата и тяхната роля като променяща, разумна и емпатична сила.

На това ежегодно празненство ви каним този четвъртък – 20 ноември. A ONEDERFUL WORLD BY DESIGN ще е онлайн събитие, по време на което ще се срещнем с разкази на деца от цял свят как са се справили с проблеми на средата си и са допринесли за истинско социално въздействие. Ще бъде достъпно в на Facebook страницата на DFC Сингапур и в Youtube канала на DFC Сингапур – тазгодишни домакини на празника.

В събитието ще се включват и 2 български момичета – Анастасия и Надежда от 7-и клас в ОУ Яне Сандански в Пловдив. Заедно с учителката си по английски Христина Санджъ, те са преминали през всички стъпки от процеса на Design for Change. Търсили са решение на избран от тях проблем, който ги засяга ежедневно и върху който чувстват, че могат да повлияят благотворно. Съвсем разбираемо, те са се хванали за болезнен стереотип, свързан с поколението, от което са част – Z-поколението. Заглавието на решението, което ще представят на 20 ноември, е Z-Generation Design и демонстрира колко креативно и предприемчиво може да бъде Z-поколението въпреки клишетата по негов адрес, търсейки иновативно решение на друг спешен и притискащ проблем – нуждата много бизнеси да прехвърлят част от дейността си онлайн, за да продължат да съществуват.

Елате този четвъртък между 16 и 17.30 ч на Facebook страницата на DFC Сингапур и в Youtube канала на DFC Сингапур, за да чуем разказа на Анастасия и Надежда и да ги подкрепим!

В крайна сметка, увереността на всяко едно дете, че идеите му имат значение и усещането, че живее в общност, която има търпението да ги изслуша и помогне да се надградят, вече е огромна промяна.

Призни какви готини неща правим в Северозапада!

Призни е елегантно-неподправеният северозападняшки начин да кажеш „Виж“/ „Погледни“, а в случая – „Чуй“ от нашата Янина как се разпростря добротворчеството ни в Северозапада и още:

  • за монокултурните тенденции, които затварят поколенията едни за други, и ролята на Резиденция Баба като посредник в качественото им свързване наново;
  • нашите наблюдения, от резиденциите и доброволческите акции в Северозапада, от какво най-много се нуждаят възрастните хора там;
  • как се възвъръща усещането за общност;
  • как се разви и допринесе за местния културен пулс Артистичната ни резиденция в с. Делейна (Видин);
  • реакцията ни към нуждите в селата, свързани с covid-19;
  • примери от явните последствия, които остават за общността и възрастните хора в селата, с които сме били с Резиденция Баба;
  • една от мечтите на екипа ни, която предстои да се сбъдне!

Някои от фактите, споменати в разговора:

  • според Евростат между 6% и 8% от българите, живеещи в села, са имали достъп до културно събитие през последните 12 месеца (погледнато от септември 2020 г.);
  • чл. 20 от Конституцията твърди, че държавата гарантира симетрично и балансирано развитие на всички региони в страната ни „чрез финансовата, кредитната и инвестиционната политика“;
  • само защото си жител на село в България, означава, че си лишен от някои основни свои конституционни права като: достъп до култура, образование, здравеопазване, а в някои случаи – и до чиста питейна вода;
  • трима от резидентите, включили се в резиденциите ни, избраха след това да живеят в село;
  • кампанията ни за устройства за онлайн обучение на деца в Северозапада доведо до над 200 дарени устройства (до момента) и картирането на постоянно нарастващи нужди на местни семейства в района.

Прочете и пълната статия на Нели Найденова в сайта на Prizni.

Съвременно изкуство, вдъхновено от с. Делейна / ИЗЛОЖБА

Съвременни артисти представят визията си за бъдещето на българските села

Мултидисциплинарна изложба в Гьоте институт (София) събира творбите на 11 международни артисти – участници в 3-седмичната ни Артистична резиденция в Северозападното с. Делейна.

На 28 октомври в 18 ч е откриването на изложбата, показваща резултатите от 3 седмици съжителство, проучване, артистични и общностни намеси и искрено общуване между 11 международни артисти и местните жители на с. Делейна (Брегово). Изложбата ще продължи до 6 ноември в Гьоте институт България (ул. Будапеща 1) като част от официалната му програма.

ТЕМАТА и търсенията на резиденцията

Резиденцията, организирана от Фабриката като част от платформата ни Резиденция Баба, имаше за цел да провокира и окуражи артистите да бъдат смели и да търсят новаторски идеи и действия за създаването на по-обнадеждаващо бъдеще за 1 българско село, но най-вече – да създаде ситуация, в която млади градски хора да се срещнат с жителите на малко село на границата и да общуват сърдечно и автентично.

Фокус беше преоткриването на ролята на изкуството и културата като двигател за благотворни промени в 1 село. Откритията за това конкретно село, обаче, не биха могли да бъдат общовалидни, но сочат към някои основни стратегии и нагласи, които е добре да бъдат взети предвид, когато става дума за подобряване качеството на живот в българските села – достъпът до съвременно изкуство и култура, общуването между поколенията, уважителното отношение към местната култура и жители и търсенето на начини тя да се интегрира в нови съвременни форми

Ролята на училището и достъпът до образование се оказаха ключова тема в с. Делейна. Това разбрахме след като артистите превърнаха първия етаж на изоставеното от 17 години училище в с. Делейна в изложбено пространство по време на финалното общностно събитие, което организираха на 12 септември.

АРТИСТИЧНИТЕ РЕЗУЛТАТИ от резиденцията в с. Делейна (24 август – 13 септември 2020 г.) са всъщност отговорите на артистите на въпроса Как достъпът до съвременно изкуството и културата може да оживи българските села? под формата на:

  • фотографски серии (портрети и цианотипии)
  • поезия
  • стенопис/ намеса в среда и негови галерийни превъплъщения
  • кратки документални филми
  • звукови инсталации
  • театрално-танцово представление с участието на местни самодейни състави.

АРТИСТИТЕ

Анна Данчев (Финландия/ България) – певица и етномузикографка

Димитра Канева (България/Великобритания) – актриса и театрална продуцентка

Елена Стойчева (България/ Австрия) – архитектка и видео артистка

Елена Назърова (България/ Франция) – художничка

Йонко Димитров (България) – актьор и видео артист

Катрин Мичъл (САЩ/ България) – певица и фотографка

Соня Пенчева (България/ САЩ) – фотографка

Сара Крейкрафт (САЩ) – фолклористка и фотограф в развитие

Шаянджи Сонг (Китай/ Германия) – актриса и театрална продуцентка

Мо Сира (Холандия) – артист пърформанс / инсталации артист

Павел Рюзак (Чехия) – видео артист

Куратор на резиденцията и изложбата е Галина Димитрова-Димова.

PEACECRAFT или как да впрегнем емпатията си / покана към младежи

Миграция. Разнообразие. Емпатия. Мир. Младежи.

Проектът ни комбинира тези светопроменящи съставки. Вярваме в силата на градивния диалог и в способността на младите хора да моделират света, в който биха искали да живеят. Затова бихме искали да поканим разнообразна група младежи да се ангажират с предизвикателствата на поляризацията в обществото и да разработят свои собствени решения на трудностите, пред които са изправени.

Ако ти:

  • си на възраст между 18 и 26 години
  • си бежанец / мигрант или си роден/а България 
  • се интересуваш от темите миграция и толерантност
  • искаш да споделиш мислите и идеите си, да се забавляваш и да работиш в екип 
  • си любопитен/ любопитна да научиш повече за интерактивните методите, които стимулират диалог и водят до социална промяна
  • и знаеш английски, 

присъедини се към “PeaceCraft 2.0 – Let’s craft Peace together” в България!

Peacecraft 2.0 е проект по програмата Erasmus+, който се случва в Белгия, Словения, Турция и България, където се провежда от нас. 

Какво ще правим?

В първата стъпка от проекта ще опознаеш други младежи чрез споделяне на ястия и истории, игри и участие в интерактивна пиеса, наречена „поляризиран театър“:

  • Ще вечеряме заедно на 22 октомври в София,
  • а след това ще работим заедно 2 пълни дни на 24 – 25 октомври на място близо до София (транспортът, храната и настаняването са покрити).

Във втората стъпка ще работиш в екип, за да създадеш заедно с другите участници решение на предизвикателство, което сте избрали:

  • Ще прекараме 2 пълни дни заедно, 14 и 15 ноември, в София, за да изберем, проектираме и прототипираме вашата идея. Ще имате още 2 седмици, за да я приложите заедно с екипа си.
  • Ще представите решенията в София в началото на декември.

Ще бъдат взети всички необходими защитни мерки, свързани с разпространението на коронавируса. Някои от дейностите може да бъдат отложени или да се случат онлайн, в зависимост от развитието на пандемията. 

Какво те очаква? 

  • Ще се запознаеш с нови хора и ще опознаеш различни култури
  • Ще научиш повече по темата за миграцията
  • Ще работиш по устойчивостта на емпатичния си „мускул“
  • Ще работиш в екип и ще се научиш как да създаваш и прилагаш решение на социален проблем 
  • Ще станеш част от международна общност от активни младежи 

Ако имаш въпроси, обърни се към zbazlyankova@ideasfactorybg.org 

Общностно събитие за край на Артистичната ни резиденция в с. Делейна

На 12 СЕПТЕМВРИ от 11 ч до полунощ ви каним в с. Делейна, за да споделим артистичните резултати от първата ни Артистична резиденция в село! Творбите на артистите са включващи, социално ангажирани и отразяващи с пълна будност разкази, творения и нужди на местните хора и – болката на стихналите общностни пространства и техния потенциал.

Ядрото на общностното събитие, организирано от артистите с помощта на местните, ще е сградата на изоставеното училище (функционирало до 2002 г.).

– сградата на училището в с. Делейна (Брегово)

Наши местни домакини в съкровищата на с. Делейна и артистичното им преосмисляне ще са 11-те артисти: Анна Дантчев – певица и изследователка на фолклорно пеене, Димитра Канева – актриса и театрална продуцентка, Елена Стойчева – архитектка и видео артистка, Елена Назърова – художничка, Йонко Димитров – актьор и видео артист, Катрин Мичъл – певица и фотографка, Соня Пенчевa – фотографка; Сара Крейкрафт – етнографка, Саянджи Сонг – актриса и театрална продуцентка, Мо Сира – пърформанс и инсталации артист и Павел Рузяк – видео артист.

Куратор на резиденцията и артистичните проекти на участниците е Галина Димитрова-Димова.

ПРОГРАМА на микросъбитията

11:00 ч.

ОТКРИВАНЕ на изложба в сградата на изоставеното училище с артистичните проекти на всички участници

11:00 ч. – 23:45 ч.

POP-UP изложба на художничката Елена Назърова из публичните места на с. Делейна

13:00 ч. – 14:30 ч.

СПОДЕЛЕНА ТРАПЕЗА с кулинарните специалитети на с. Делейна – в двора на училището

19:00 ч. – 20:30 ч.

ДОКУМЕНТАЛЕН СПЕКТАКЪЛ – в театралната зала на читалището

21:00 ч.

ТАНЦИ на селския площад

Пишете ни, ако имате намерение да нощувате в селото. Артистите са готови да съдействат, като организират нощувките на символична цена при местни домакинства в нужда. Открили са и подходяща поляна за къмпингуване в самото село.

– театралната зала в читалище „Светлина“ в с. Делейна

КАКВО ТЪРСИМ с тази артистична резиденция и на какви проблеми дава видимост тя?

В Делейна в продължение на 3 седмици седем български и още четири чуждестранни творци (участващи онлайн) търсеха работеща формула за съвременни жизнени села, подхранвани от достъп до култура и изкуство. Те опитваха да “рехабилитират онзи мускул на общественото въображение, който не е способен днес да си представя селото по съвременен начин”, както обобщава Янина Танева от Фабриката.

“Ние не можем да заместим държавната политика, която, за съжаление, липсва – казва още Янина Танева. – Тенденциите в селата са необратими и това е известно от една национална стратегия, писана още през 2007 г. Така че са нужни много усилия, за да може поне малкото все още обратими процеси да бъдат забавени или спрени. В селата има няколко основни проблема – липса на демократичност, защото хората не могат да избират собствените си кметове, когато намалеят под 250 души; липса на достъп до здравеопазване; липса на достъп до образование; липса на достъп до култура. Според нас образованието и културата са основата, за да може всичко останало да се промени. И когато срещнем едно традиционно българско село с млади хора от града, които носят различни култура и знание, се раждат и решения, и нови пътища.”

Заповядайте тази събота в с. Делейна да съпреживеем плодовете на една среща между артисти и едно северозападно село, живеещо в балона на своята социална и културна повторяемост.

Още -> в статията на Диана Цанкова в БНР – Radio Bulgaria

Снимки и заглавно изображение -> Елена Назърова / участничка в резиденцията