Заповядайте на 19-и ЮНИ в 11 ч. отново в SofiaLab (ул. Сердика 1, ет. 3) за представянето на резултатите от националното ни социологическо изследване Индекс „Достъп до култура“ с фокус КУЛТУРНОТО УЧАСТИЕ НА ДЕЦА, УЧЕНИЦИ и МЛАДЕЖИ (6-18 г.)!
С Обсерватория по икономика на културата и Асоциация за развитие на София ви каним да разгледаме заедно резултатите на сегмент от проучването, който е първи по рода си опит в България да се изследва системно връзката между културните практики и културно участие на децата, учениците и младежите (6-18 г.) и тяхното образование, развитие на умения и ориентация към бъдещето. То стъпва на разширено разбиране за „културни дейности“, включващо класически, съвременни аудиовизуални, дигитални и хибридни практики, ролята на училищни и градски инициативи, както и комуникационни канали за информиране за културно участие. По време на събитието ще бъдат представени и данни за нагласите към идеята за въвеждане на „културен паспорт“ с годишен ресурс за културни дейности за деца, ученици, младежи и студенти на възраст 6-26 г.
Тази част от изследването, посветена на културното участие на деца, ученици и младежи, е осъществена от социологическа агенция „Алфа Рисърч“ и с финансовата подкрепа на Фондация „Лъчезар Цоцорков“.
Янина Танева от екипа ни, Мартина Григорова от SIS Credit и Миленка Вутова от с. Ослен Криводол се завърнаха от Европейския форум за заетост и социални права в Брюксел за 2026 г.! В рамките на 3 дни над 4000 участници обсъждаха новата стратегия на ЕС за борба с бедността в множество разнообразни панели и презентации.
Янина сподели: „Последните дни ми напомниха защо някои големи събития са по-важни от други. Участвам в много конференции и форуми, но рядко виждам за смислено да споделя впечатления след това. Твърде често амбицията за „системна промяна“ остава просто претенциозно обещание.
Когато Мартина ни покани да се присъединим към панела за микрофинансиране, тя предложи нещо ценно: да доведем една от възрастните жени от селата, с които работим. Две жени отказаха – години без пътувания в комбинация със здравословни проблеми. Миленка също се колебаеше, но дъщеря ѝ и местното читалище я окуражиха.
Тя беше летяла само веднъж в живота си – преди 50 години до Москва. Да я наблюдавам как преживява пътуването, беше незабравимо: „Вижте облаците… самолета… града!“
И, разбира се, тя е дошла подготвена: с оплетени от нея вълнени чорапи за модератора на панела и представителите на Европейската комисия.
По време на панела баба Миленка разказа за нещо, което статистиките рядко отразяват: как групите за плетене на ръкоделия, като нашата Бабина задруга, поддържат свързаността между възрастните жени, вместо да се изолират, създават възможности за доходи за жените с минимални пенсии, както и повод за приобщаване и на жени ромки от селото.
Организации като нашата често остават невидими, защото приходите не са най-впечатляващият ни показател. Нашата възвръщаемост на инвестициите обаче е благосъстоянието на общността – от помощта за ремонта на класната стая в изоставено селско училище до подкрепа към доходите чрез ръкоделията от Бабината задруга на „Резиденция Баба“.
В един особено труден за нас момент Мартина и екипът на SIS Credit също застанаха на наша страна – докато се сблъсквахме с реалността, че все още не сме признати като социално предприятие от Министерството на труда, банките рядко разбират модела ни, а забавеното публично финансиране поставя в риск инициативи като нашата.
Но грижата се разпространява във всички посоки. Когато ремонтирахме една стая в стара училищна сграда в с. Ослен Криводол, общността се мобилизира да възстанови цялата сграда с партньори и приятели.
Нашият призив към новата европейска програма за борба с бедността е прост: създайте условия за повече комплексни подходи. Инициативите, фокусирани върху грижата, и хибридните модели често достигат места, където технократичните решения не достигат.
Слушайки панелите, баба Миленка е споделила с Янина: „Знам точно за какво говорят. Аз го живея.“ Истинското предизвикателство е Европа да бъде преведена на местно ниво, както и местните реалности – на европейско.
Благодарим на Хайме Дуран Наваро и екипа му, както и на Милена Григорова за поканата, доверието и чудесната възможност да споделим отглас от нашата местна реалност и създаването на един такъв мост!
Научихме от исландските ни партньори Gullkistan Center for creativity, че исладската термокултура е станала част от списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство тази година! Празнуваме с тях, а през 2025 г., като част от проекта ни „Термокултура: практики за опазване на термалната култура като част от културното наследство“, имахме удоволствието да преживеем на практика ценността на ежедневните срещи край топлите басейни (най-често и с хладен басейн за плуване край тях) – в това да свързват общността, да създават общностни ритуали и да борят самотата (наред с още много други здравословни ползи).
С този повод те каним да се потопиш в топли импресии, лични прозрения и наблюдения, резултат от нашата експедиция в Исландия и от експедицията на исландските ни гости в България, както и няколко научни текста, илюстриращи културно-историческата и геологическата рамка на термалната култура.
Вътре ще разгърнеш (засега само на английски):
– импресии от нашия екип и артистите и експертите, които пътуваха с нас – Виргиния Захариева, Виктория Драганова и Райна Монева;
– импресии от артистите и експертите, които ни гостуваха тук – Алда Сигюрдартдоухтир, Бринхилдюр Палсдоухтир, Кристин Рейнисдоухтир и Рага Стефансдоухтир;
– текст от изследователката Слава Савова със заглавие Flows of Common Good;
– текст от исландския геолог Steingrímur Þorbjarnarson със заглавие A Comprehensive Model of Mantle Convection Rolls – модел, за който предстои да направи проучване и за България!
– перспективата за продължаване на работа по темата за достъпността на термалните извори чрез коалиция (Thermal Union).
Ако имаш идеи как тези наблюдения и знание може да продължат да се разгръщат и в полза на българското термално наследство и ежедневната връзка с него, пиши ни на info@ideasfactorybg.org.
Публикацията е направена от Йоана Стоянова, а снимките са на всички споменати в нея. Експедициите и обмяната на опит по темата термално наследство и социализирането му в Исландия и България, част от проекта ни „Термокултура: практики за опазване на термалната култура като част от културното наследство“, бяха възможни благодарение на Фонда за двустранни отношения по Програма „Културно предприемачество, наследство и сътрудничество“.
Една от водещите ни цели за годината е да оживим и софийското пространство на Фабриката (ул. Проф. Никола Михайлов 12) с повече свързващи и подхранващи събития. За целта имаме нужда от твоя импулс също.
Добре дошли са предложения, свързани със спектъра на следните теми: връзка между поколенията; села; социално ангажирано изкуство и споделяне на знание (общностно, партиципативни практики, културно наследство). Малки по размер, но мащабни по ценности събития, които носят надежда и свързване.
Примери за случвали се досега събития включват: обучения; творчески и активистки работилници; домашни концерти и прожекции; лекции и семинари по гореспоменатите теми; репетиции на поетични четения и/ или друг вид музикални или пърформативни практики за малки групи.
Попълни формуляра и ние ще се свържем с теб до седмица след попълването му, за да обсъдим събитието.
Защо споделянето на пространства за разнородни събития и общности е важно – и в градове, и в села?
Местата, несвързани с комерсиален обмен, не са недостатъчни само за срещи на третата възраст в София. Места липсват и за тийнейджъри, за срещи на граждански групи, за различни хора в нужда от социална подкрепа, за които общината не само не създава социални услуги, но и затваря малкото съществуващи. Заради липсата на достъпност в града изчезват пространства за съвременна култура, места за репетиции или незвисими проекти, затваряни биват и новооткрити читалища или доброволни инициативи, съществували с години наред като неформални групи. Това е свиване на гражданското ни пространство – физическото е само следствие от свиването на наратива за гражданското.
Наскоро ЕС обяви за част от стратегията си за сигурност връзката между културата и нейната социална функцияи активното участие в граждански процеси. Дори програмата за култура беше слята с тази за гражданска активност за следващия програмен период.
Решения има на макро ниво – едно от най-очевидните е преосмислянето и актуализирането на функциите на обществени пространства, за които вече плащаме чрез данъците си, да отговарят на актуални за обществото ни нужди днес. Отварянето на музеи, библиотеки и читалища към общностите – кварталните, възрастовите, културни и др. – е тенденция по света отдавна, където е осъзнат фактът, че силната свързаност на една общност е неговата имунна система в ежедневието, но се отплаща богато по време на кризи в солидарност и общностно здраве.
Решения има и на микро ниво. Ако разполагаш с пространство, което не използваш на 100%, може да го предложиш на която и да е група, която за теб е кауза – артисти, артисти, работещи с тийнейджъри или възрастни хора, група възрастни хора, които нямат клуб, доброволци, работещи с кухня за бедни, граждански инициативи, инициативи, свързващи поколенията… Защото социалната изолация е най-отровната болест на съвременното общество и води след себе си безкрайно много други опашки, които впоследствие всички плащаме.
За втори път, но този път с артисти под ръка, „Резиденция Баба“ се случи в с. Паволче (Врачанско) и през 2023 г. благодарение на вярното ни партньорство с НЧ „Фар 1930 г.“
Резиденти в селото за цял месец бяха Мария Македонска (мултидисциплинарна артистка), Мирела Караджова (визуална артистка) и Никола Замбели (фотограф и кино творец). Кураторка на артистичните им проекти беше Галина Димитрова-Димова. Виж видеото и си позволи 7 минути обнадеждаване за връзката между поколенията, между съвременна и традиционна култура и бъдещето на селата.
Творческите следи, които артистите оставиха в селото
Във видеото ще чуеш от самите артисти какви преживявания и взаимодействия със селото и местната действителност стоят зад инсталациите и проектите им. Тук долу може да се запознаеш накратко със самите проекти.
НИКОЛА ЗАМБЕЛИ / „Ритуали – нещичко за любовта“ „Ритуали – нещичко за любовта“ е мултимедийна изложба на италианския режисьор и фотограф Никола Замбели, съставена от снимки, видео инсталация и предмети, взети назаем от жители на с. Паволче. Тя приканва към размисъл относно потока на времето като универсално условие на човешкия опит, характеризиращо се с две противоположни чувства: болка и любов. Снимките са колаж от моменти, емоции и срещи, придружени от думи, които съпровождат образите в опит да предложат изчерпателна перспектива, мерило за смисъла на наратива, който артистът приканва да се разгърне около фрагментите от личното ни пътешествие сред тях.
НИКОЛА ЗАМБЕЛИ и МАРИЯ МАКЕДОНСКА/ DAMORE
Видео инсталацията DAMORE, замислена и създадена от Никола Замбели и Мария Македонска с участието на жени от селото, е кино-перформативна творба, метафора на природния цикъл и своеобразен лечебен ритуал. Филм, създаден, за да запечата завинаги деликатната връзка между двама автори и пет жени, които се срещат само за месец. История е за хора, вдъхващи нов живот на естеството на любовта със своята грижа и нежност. Защото това е единственият начин, по който се възстановяваме истински. И само по този начин живеем същински. За любовта. С любовта. С обич.
МИРЕЛА КАРАДЖОВА/ Аудио-визуална инсталация „От Баба на Баба на Баба”
„Човек дори да не познава баба си, няма съмнение, че е имал такава„ Аудио-визуалната инсталация „От Баба на Баба на Баба” на Мирела Караджова изследва връзката между поколенията. Визуалната артистка разглежда бабата като явление, като феномен, като събирателен образ, като важен сформиращ фактор. Мирела провокира различни хора да илюстрират словесно образа на своите баби или на самите себе си от позицията на баба.
МАРИЯ МАКЕДОНСКА / Escape стая “ДА ИЗБЯГАШ ПРИ СЕБЕ СИ: стая за завръщане“.
Този проект е за корените на село Паволче и за хората, които го оживяват. Той е за поколенията, за тези, които са живели дълго тук и за тези, които ще продължат да живеят. В този проект има една детска градина, в тази детска градина има една стая, а в тази стая има много спомени. За да откриеш пътя на спомените в стаята за завръщане, трябва да разбереш повече за хората от селото, както и коя е твоята пътека, която минава от тук.
Мария, Мирела и Никола споделиха и творческите си умения и знания с деца и възрастни от Паволче в множество работилници: за поезия, за изрисуване на фенери, stop motion анимация, презентация за пътешествия до държави в целия свят и други.
С представление и пърформанс обогатиха културния пейзаж на с. Паволче по време на Резиденцията и съвременните творци от Плейбек театър „Гласовете на София“ и циркова компания „Бос и Лек“.
Разцъфващата в културен-социален център сграда на Старата детска градина
Сградата на Старата детска градина (видима многократно във видеото), в която дамите от НЧ „Фар 1930 г.“ – начело с Мария Божковска, Пенка Павлова и Наталия – впрягат много живец, зажужава с нов живот като културно-социален център като резултат от доброволните им усилия (чистене, къртене, боядисване, маджуниране и др.) и безотказното кандидатстване по проекти от 2023 г. до ден днешен! Радостни сме, че успяхме да допринесем за ремонта и освежаванетона една от стаите и превръщането ѝ в творческо пространство за срещи, прожекции и изложби.
Видео – Кирил Начев
Проектът „Съживяване на селата чрез творчески дейности“, от който е част „Резиденция Баба“ и ремонтните на 6 публични пространства в 6 Северозападни села през 2023 г., се изпълнява с финансова подкрепа, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната му цел е да допринесе за създаването на устойчив културно-предприемачески модел, адресиращ обезлюдяването на селата чрез достъпа до култура в тях.
Нашата 10-годишна „Резиденция Баба / Baba Residence“ (и всички човеци, общности, местни организации и институции, които свързва от села и градове) е сред номинациите за „Човек на годината“ на Българския хелзински комитет за 2025 г.!
Благодарим за номинацията на непознатата за нас Ивелина Паничарова и за красиво изказаното основание за номинацията: „Номинирам „Резиденция Баба“ за вдъхновяващия им принос към връзката между поколенията и възраждането на селата в България. Те събират млади хора и артисти в домовете на възрастни хора, създавайки пространство за обмен на опит, култура и човечност. С техните инициативи селото отново оживява – не само като място, а като общност и дом.“
Всички (одобрени 76 предложения от над 130) смислени и смислотворни номинации за „Човек на годината“ 2025 г. вече са публикувани в сайта на инициативата и остават в ръцете на журито.
Церемонията на наградите ще се проведе на 10-ти декември, Международния ден на правата на човека.
А ти може да си дариш 7-10 минути вдъхновение и обнадеждаване за смисъла на междупоколенчески връзки, приятелствата между градове и села и съвременна и традиционна култура с видеата, направени от Кирил Начев, от артистичните ни резиденции в с. Лик и с. Паволче.
На 21-ви октомври заедно с партньори от 17 организации от цяла Европа – от Дунавския регион – се събрахме в Банска Бистрица (Словакия) за втората работна среща по проекта ELEVATE, организирана от Самоуправляващия се регион Банска Бистрица (BBSK). Благодарни сме на домакините ни, на Danube Region Programme и на всички партньори в 3-годишното ни Elevate приключение!
Създаването на среда, съобразена с потребностите на различните възрасти (age friendly), зависи от всички ни, но и най-вече от взаимодействието между гражданските организации, бизнесите, икономическия сектор и общините. В Банска Бистрица видяхме много добри подобни примери. Запишете се за бюлетина, за да научавате за тях ->
И в тази втора среща на живо се уверихме, че инициативите ни с „Резиденция Баба“ се припознават като сърдечен и ефективен начин за свързване на поколенията и подобряване на качеството на живот както на възрастните хора в селата, така и на нас в градовете, защото всички „печелим“, ако сме част от здрава разнопоколенческа общност.
Кратък обзор на срещата:
Първият ден започна с въведение от страна на Самоуправляващия се регион Банска Бистрица (BBSK) в лицето на Милан Зборил и Ян Михалски. След това последваха вдъхновяващи презентации и дискусии, фокусирани върху:
Разбиране на стареенето в многообразието – Кармен Стаделхофер (ILEU, Германия) сподели свои идеи относно многообразието на процесите на стареене и как образованието, медиите, активното участие и сътрудничеството в общността могат да създадат благоприятна за възрастните хора и приобщаваща среда.
Изграждане на знания и сътрудничество за приобщаващо териториално развитие (SO1) – Ирина Панаит (URBASOFIA, Румъния), Дамяна Пангерчич (ISG Amabilis, Словения) и ZICER – Център за иновации в Загреб (Хърватия) представиха добри практики за приобщаващо градско развитие. Ирина Панаит подчерта: „Срещите със заинтересованите страни и включването на нашите целеви групи на местно ниво са от съществено значение. Само чрез консултации с тях можем да постигнем нашите цели и да осигурим истинско социално приобщаване“.
Разработване на модели за управление, основани на местния контекст (SO2) – Модератор беше Милан Зборил (BBSK, Словакия), а пилотни партньори от цяла Европа представиха своите пилотни проекти и споделиха кои добри практики от консорциума са ги вдъхновили да формират по-приобщаващи и устойчиви местни общности.
Осигуряване на дългосрочна устойчивост на модела ELEVATE (SO3) – Анамария Фортуна (DCHS, Словения) представи обзор на завършените дейности, прегледа предстоящите събития и ръководи дискусиите относно осигуряването на
Изграждане на капацитет и работни срещи – Следобедните сесии бяха модерирани от URBASOFIA (Румъния), ISG Amabilis (Словения) и BBSK (Словакия) и бяха насочени към картографиране на заинтересованите страни, планиране на социалните услуги с участието на заинтересованите страни и създаване на стабилни финансови модели за приобщаващо териториално развитие.
Правенето на лютеница никога не е просто правене на лютеница – особено когато го съчетаем и с повода на 10 години от първата „Резиденция Баба“ (2015 г., Средни Родопи, цели 4 села). Поканихме резиденти от всички години от сбъдването на Резиденцията в различните ѝ разновидности (доброволческа, социално-предприемаческа, артистична, мултидисциплинарна) и забъркахме една красива рефлексия за постигнатото със селско-градската ни общност и план за бъдещи селски срещи – защото са нужни за поддържането на една всъщност рядка по общите си допирни точки и ценности общност.
Съчетахме повода и с процеса по разработване на пилотна инициатива по големия Interreg проект ELEVATE (прочети за него повече по-долу), с който мислим в посока организиране на кратки експертни резиденции за разрешаване на конкретни казуси.
За да сверим посоката именно с комбинация от хората, за и с които работим за благоденствието на селата, за лютеницоправенето поканихме и представители на читалище, кметство и селска общност. Поканихме ги, а всъщност ние бяхме гостите – домакин ни беше общността на Ослен Криводол и Къщата за доброволци, поддържана от Кирил Начев и Невена Йовчева от Ослен фест и местни жители. Кметът Роман Иванов се включи в дискусиите ни и отдели време да ни направи водена разходка из природни покрайнини на Ослен, разказвайки за част от римското им минало. За съжаление, станахме свидетели и там на пресъхнали или пресъхващи извори.
Диана Иванова от НЧ „Развитие 2022 г.“ за пореден път съдейства срещата ни да е задушевна, а закуските да са от 3 възрастни жени от селото. Получихме поредното потвърждение, че гледаме в една посока по отношение на разбирането какво означава децентрализация и партиципативно отношение към „олюдяването“ на селата!
Голямата картина отвъд лютеницата
Освен 1-годишния продукционен процес по резултатите от „Резиденция Баба“ 2024 със съзидателно-туристически фокус, тази година дадохме началото и на още едно голямо 3-годишно предизвикателство – участието ни в партньорство в проекта ELEVATE по програмата Interreg за Дунавския регион заедно с още 17 партньора от 11 страни и 13 асоциирани партньора. В България ние сме основен представител. Главна цел на този голям консорциум е сформирането на силно и трайно сътрудничество между публичния, частния и гражданския сектор за култивирането на по-приобщаващи общности в съответните страни – с фокус активното участие на възрастните хора и хората с увреждания в живота на общността. Тук ние допринасяме с нашия „Резиденция Баба“ опит! Всяка местна инициатива в последния етап на проекта (2027 г.) ще подхрани създаването на колективен стратегически документ, съдържащ предложения за промяна на политики по отношение на децентрализацията и благоденствието на възрастните хора и хората с увреждания.
Следи ни зорко през 2026 г., когато ще направим следващата стъпка – организирането на експертна резиденция, която ще захрани с наблюдения и прозрения въпросния стратегически документ.
Каним те да разгледаш пълнодушната статия на блогъра пътешественик Живко Константинов, който беше с нас при откриването на творческите резултати и съкровища от „Резиденция Баба“ 2024 в селата Делейна, Кошава и Ясен в края на юни 2025 г.:
„Попаднах на NaSelo.bg, докато търсех следи… Истории, хора, неща, които да ме накарат да продължа. Сайтът не е от онези платформи с клишета за „живота на село“. Напротив. Зад него стоят млади хора, които пътуват, слушат, гледат с внимание и разказват с уважение. Без да украсяват. Без да се правят на герои. Просто показват какво има – тук, наблизо, в онези села, които често подминаваме. Не просто сайт за туристи, а жив портал към влашките селца – като Делейна, Кошава и Ясен. В него са споделени истини – на хора, места, занаяти, обичаи.
Освен платформатаNaselo.bg, по време на събитията ни в селата Делейна, Кошава и Ясен, открихме и артистичните инсталации Бабафон (в с. Ясен), Раклата за местни съкровища, стенопис със стихотворение на баба Виза, детска площадка, вдъхновени от елементи от влашка носия, инсталация с почвите на с. Делейна, джобен спътник за влашките съкровища на трите села – направени от резиденти в трите села и кураторката Дима Стефанова.
Живко е разказал и показал всичко сладкодумно, сърдечно и изчерпателно в блога си. Приятно потапяне в неговата среща с влашките съкровища, а тук накратко може да чуеш от Мили от нашия екип за по-голямата картинка на проекта ни:
„Резиденция Баба“ тази година е част от конкурса „Развитие на туризма в Северозападна България и по поречието на река Дунав“ на фондация „Америка за България“.
Партньорски страни: Словения, Хърватия, Сърбия, Босна и Херцеговина, Унгария, България, Румъния, Словакия, Република Чехия, Германия, Молдова
Общ бюджет на проекта: 2 797 748,00 евро, с одобрено финансиране от ЕФРР за DCHS от 227 312,00 евро
Какво представлява ELEVATE?
Проектът ELEVATE е международен проект, който обединява 17 партньора от 11 страни от Дунавския регион и 13 асоциирани партньора. В България ние сме основен партньор. Словенските партньори включват Община Севница и Института за социална геронтология Amabilis, а асоциираните партньори от Словения са Министерството за солидарно бъдеще и ZRC SAZU.
Главната цел на проекта е култивирането на силно сътрудничеството между публичния, частния и гражданския сектор с цел създаване на по-приобщаващи общности в съответните страни. Особено внимание се обръща на активното участие на възрастните хора и хората с увреждания в живота на общността, като по този начин се намалява натискът върху системите за социална сигурност, които са изправени пред предизвикателства като застаряването на населението, миграцията и изменението на климата.
Като част от проекта партньорите ще разработят решения за приобщаващо развитие чрез процес на съвместно създаване отдолу-нагоре с най-засегнатите лица – с мотото „нищо за нас без нас“. Възрастните хора и хората с увреждания ще участват активно в изработването на решения, които ще подобрят достъпа им до услуги и ще засилят участието им в обществото. Същевременно местните предприятия ще допринесат за разработването на социално отговорни програми. Решенията ще бъдат пилотно внедрени в 12 територии в Дунавския регион, включително в България в села, част от нашата партньорска мрежа с „Резиденция Баба“.
Проектът обединява разнообразни организации, компании и хора от уязвими групи. Ще създадем решения, които ще бъдат от полза за цялата общност. Чрез кампании за повишаване на осведомеността и публични събития се стремим да ангажираме по-широката общественост и да насърчим приобщаващото развитие.
Стремежът на всички партньори е чрез проекта ELEVATE (multi-level governance for inclusive communities) да подкрепим общностите в региона на Дунав да станат по-устойчиви и по-добре подготвени за бъдещи предизвикателства. Създаването на приобщаващи и достъпни общности е ключово за справедлив преход към зелена и дигитална икономика, от която никой не е изключен.
Участниците в проекта ще подпомогнат и разработването на планове за устойчиво развитие, които да бъдат използвани от местните общности през следващите години. По този начин целим да постигнем дългосрочна, положителна промяна за всички жители на региона на река Дунав.
We use cookies to ensure that we give you the best experience on our website. If you continue to use this site we will assume that you are happy with it.
