Всички публикации от Фабрика

Ставаме част от ELEVATE!

Продължителност на проекта: 1. 4. 2025 – 31. 3. 2028

Програма: Interreg Дунав

Водещ партньор: Центъра за развитие към Heart of Slovenia

Партньорски страни: Словения, Хърватия, Сърбия, Босна и Херцеговина, Унгария, България, Румъния, Словакия, Република Чехия, Германия, Молдова

Общ бюджет на проекта: 2 797 748,00 евро, с одобрено финансиране от ЕФРР за DCHS от 227 312,00 евро

Какво представлява ELEVATE?

Проектът ELEVATE е международен проект, който обединява 17 партньора от 11 страни от Дунавския регион и 13 асоциирани партньора. В България ние сме основен партньор. Словенските партньори включват Община Севница и Института за социална геронтология Amabilis, а асоциираните партньори от Словения са Министерството за солидарно бъдеще и ZRC SAZU.

Главната цел на проекта е култивирането на силно сътрудничеството между публичния, частния и гражданския сектор с цел създаване на по-приобщаващи общности в съответните страни. Особено внимание се обръща на активното участие на възрастните хора и хората с увреждания в живота на общността, като по този начин се намалява натискът върху системите за социална сигурност, които са изправени пред предизвикателства като застаряването на населението, миграцията и изменението на климата.

Като част от проекта партньорите ще разработят решения за приобщаващо развитие чрез процес на съвместно създаване отдолу-нагоре с най-засегнатите лица – с мотото „нищо за нас без нас“. Възрастните хора и хората с увреждания ще участват активно в изработването на решения, които ще подобрят достъпа им до услуги и ще засилят участието им в обществото. Същевременно местните предприятия ще допринесат за разработването на социално отговорни програми. Решенията ще бъдат пилотно внедрени в 12 територии в Дунавския регион, включително в България в села, част от нашата партньорска мрежа с „Резиденция Баба“.

Проектът обединява разнообразни организации, компании и хора от уязвими групи. Ще създадем решения, които ще бъдат от полза за цялата общност. Чрез кампании за повишаване на осведомеността и публични събития се стремим да ангажираме по-широката общественост и да насърчим приобщаващото развитие.

Стремежът на всички партньори е чрез проекта ELEVATE (multi-level governance for inclusive communities) да подкрепим общностите в региона на Дунав да станат по-устойчиви и по-добре подготвени за бъдещи предизвикателства. Създаването на приобщаващи и достъпни общности е ключово за справедлив преход към зелена и дигитална икономика, от която никой не е изключен.

Участниците в проекта ще подпомогнат и разработването на планове за устойчиво развитие, които да бъдат използвани от местните общности през следващите години. По този начин целим да постигнем дългосрочна, положителна промяна за всички жители на региона на река Дунав.

Уебсайт

Facebook

LinkedIn

За контакти: Цветелина Гаврилова / tzvetegav@hotmail.com

Този проект е възможен благодарение на Програмата Interreg за района на река Дунав и е съфинансиран от Европейския съюз.

Снимка на корицата / Йоана Шопова

Фабрикантската година 2024

Каним те да се разходиш с нас в изминалата фабрикантска година, илюстрована от вярната ни al nik (Александра Николова)! Разделили сме сбъдванията ни в няколко категории за улеснение (надяваме се) – международното измерение на работата ни; Резиденция Баба и проявленията ѝ в трите села Делейна, Кошава и Ясен; организационните постижения и събития и стопанската ни дейност и дарения.

2024-а беше пренаситена, а едни от най-важните процеси, за да я почувстваме истински приключила, ще достигнат кулминацията си през юни тази година!

Артистичната и съзидателно-туристическата продукция от „Резиденция Баба“ 2024 се доопича – артистите работят заедно с кураторката си Дима Стефанова по довършването на артистичните инсталации и преживявания, празнуващи културното и природното наследство на трите села.

Едно от любимите ни сбъдвания от Резиденцията миналата година е дизайнерското знаме, което резидентите (някои от които дизайнери) в с. Делейна с много признателност, игривост и любопиството спретнаха и подариха на делейнчани в края на Резиденцията си.

Някои други организационни постижения, които заслужават отпразнуване и самопотупване по рамото, бяха:

  • Алда Сигюрдардоухтир и Инга Йонсдоухтир от Gullkistan Center for creativity представляваха общия ни проект „Съживяване на селата чрез творчески дейности“ на Harvest Festival – 30 Years of EEA Cooperation в исландския град Kolaportið. Селосъживителните ни дейности (артистични резиденции в 6 Северозападни села, ремонти на 6 културни кътчета в тях, безчет културни събития и международния форум EMPATHEAST във Видин) са избрани заедно с още 49 проекта като добър пример за плодотворно сътрудничество между исландски организации и организации от ЕС.
  • Експедиция на екипа и кураторката на „Резиденция Баба“ Галина Димитрова в Исландия, която включи изложба с артистичните резултати от Резиденцията, пресконференция, на която представихме проекта и културно-предприемаческия модел, развит с Резиденция Баба, в Рейкявик.
  • Успяхме да осъществим втория Индекс „Достъп до култура“ за 2023 г. (първият беше за 2022 г.) – наше национално представително изследване за потреблението и достъпа до култура в България в партньорство с Обсерватория за икономика на културата и Гьоте институт България.
  • Написахме първия „Резиденция Баба“ наръчник за организиране на артистична резиденция – свободно достъпен онлайн и на хартия.

Както и предишните 2 години, основният ни екип продължава да е тричленен. Не крием, че ни е все по-трудно да поддържаме баланса между необходимостта и желанието да вършим повече заедно със селата и общностите, с които работим, и намаляването на типа финансирания, които може да поддържат стабилен и здравословно платен екип. Всяка от нас продължава да работи частично или постоянно +1 или 2 други неща.

Затова и социално-предприемаческите ни дела с Бабината ни задруга (възрастни жени от села от мрежата на „Резиденция Баба“), не беше в пика си тази година.

Въпреки това успяхме да допринесем с с допълнителен доход от 5463 лв. за 27 жени от Северозападни села и Ихтиманско.

Продължаваме напред в търсене на по-гъвкави форми на функциониране и тази година, за да запазим основните свързващи пламъци, които правят съществуването на Фабриката ценно!

Благодарим, че си нас!

Запис и обобщение: финансиране на изкуствата и културния сектор в България

Миналата седмица на 4-тото ни събитие от поредицата Лаборатория „Право на култура“ успяхме да направим едно от най-радикалните неща за културния сектор – да сме в една стая (запис–по-долу). И да поговорим искрено за проблемите, решенията, нуждите – oт артисти до банки, от администрация до независим сектор, от компании до сдружения. Вероятно защото в заглавието беше болната тема за финансирането на сектора, но в съдържанието нямаше Министерство на културата. Негови представители също бяха поканени.

Инициативата за редовни срещи, изясняващи ефективността на публичните инвестиции в култура, се роди от синергията между няколко мащабни изследвания – тези за икономическия принос на културата на Обсерватория по икономика на културата и нашето първо такова Индекс „Достъп до култура“ за България, който се провежда за трета година. Разбира се, в дъното на всеобщите ни застъпничекси усилия е сърцето и експертизата на Диана Андреева-Попйорданова.

Благодарим и на Гьоте институт България, който приюти трайно идеята, и на всички организации, които се включват в неформалната ни коалиция – всеки с каквото може. Специални благодарности на Българска музикална асоциация за организационния ресурс, с който влетя! И на всички, които застанаха в нелеката позиция – пред скептичния ни сектор – Изпълнителната агенция за малки и средни предприятия, Българската банка за развитие, НФК в лицето на администрацията си.

Имаше нужда от този разговор. Виж целия разговор в записа:

Някои от ключовите моменти и резултати:

  • Осиновиха ни. Министерството на културата е несигурен сюзник, НФК не може да събере УС и това го прави неоперативен, но, оказва се, интерес към един от най-бързо растящите в икономически измерители сектори имат от Министерство на иновациите и растежа. Диалогични са и отворени за взаимодействие.
  • Получихме покана да създадем работна група, чиято задача ще е създаване на нова финансираща програма, насочена към сектора, към МИР.
  • Разбрахме, че НФК има нужда от повече срещи като тази, но няма бюджет за това. Канете негови представители – разговорът беше полезен да разберем в каква ситуация е администрацията на Фонда и да обсъдим подобрения, работещи за двете страни.
  • Разбрахме, че акробатиките на продуцентите в киното са проблемни за банковата система в нейния опит да създаде специални инструменти, подкрепящи българското кино. За щастие, тези наблюдения не се отнасят до други подсектори, но банките не знаят това.
  • Това не отменя факта, че банковата система ни вижда като unbankable, не разбира в този многообразен ландшафт как може да си НПО и да имаш и стопанска дейност (както отбеляза един от присъстващите – за данъците ни от стопанска дейност не се отличаваме, когато плащаме). Инструменти, които са нисколихвени и с гаранция от държавата чрез министерство, са възможност.
  • Измерването на стойността на културата. Големият въпрос. Може да благодарим на експертния подход на Диана Андреева, че разполагаме с цифри, които са необорими по отношение на икономическия принос. Секторът внася над 7 % от БВП и бележи експоненциален растеж от 2021-ва, а му се отделя 0,5 % от БВП. Оказва се, че културата е една много добра инвестиция. Проблемът е, че много от организациите плащат тази разлика и носят рисковете за този растеж съвсем сами. Да сравним например тези пари с парите от хазарт, които на фона на комарджийската „култура“, която процъфтява, са трохи. За това е необходима отделна среща. Или пък протест.
  • Има организации, разбира се, които с дейностите си – без да искат или просто защото са изпреварили държавните служители на базата на ценностите си, – изпълняват държавните ни ангажименти към конвенции и споразумения, гарантиращи достъпа до култура и опредметяващи нейната социална фунцкция. Те работят с приоритетни за работа групи – младежи с агресивни прояви, възрастни, хора с увреждания и още много други, но с малко средства и финансова несигурност, каквато за такива групи е недопустима. За тях би следвало да има ресурс за стратегическо финансиране.

Но каква култура – светът е във фаза, в която се решава в чатове да се хвърлят бомби. Именно затова – геополитическият сандвич, в който сме, е преди всичко културна война.

Събитие: Как се финансират изкуствата и творческите индустрии в България

Четвъртото ни събитие от поредицата Лаборатория „Право на култура“ с Обсерватория за икономика на култура и Гьоте институт България ще се състои на 19-и март от 11 ч. в залата за събития на Гьоте институт (ул. Будапеща 1, София)! Като партньори се присъединяват и  Българската музикална асоциация и Креатех България. Темата този път е „Финансиране на изкуствата, културните и творчески индустрии в България“ – болезнена тема, която крие много пробойни, нелогичности, но и безмерни потенциали, до които може да стигнем съвместно. По-конкретно с поканените гости и присъстващите ще обсъдим:

  •  Публичните финанси за изкуствата, културните и творчески индустрии в държавния бюджет за 2025 г. и четиригодишния структурно-фискален план за периода 2025-2028 г.;
  • Възможности за финансиране на организациите в изкуствата, културните и творчески индустрии по оперативната програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ 2021-2027, финансови инструменти на Българската банка за развитие и Плана за възстановяване и устойчивост – чрез Национален фонд „Култура“;
  •  Европейски програми и политики за финансиране на изкуствата, културните и творчески индустрии.

Тази поредица събития е и подстъп към повишаване на вниманието от нуждата от трайна, навременно действаща застъпническа мрежа, свързана с темите право и достъп до култура, децентрализация и демократизация на културните ресурси. Мрежата вече набра първите си трайни кандидати.

Заповядай и ти! Тук може да намериш и Фейсбук събитието. След него ще разполагаме и със запис, който ще споделим в Блог след 25-и март.

Ела за бабини мартеници! 28.02

Пролетта няма да ни се изплъзне и тази година. Отбий се за бабини мартеници и чай на 28-и февруари между 17 и 19.30 ч. във Фабриката (ул. Проф. Никола Михайлов 12, София)!

Както знаеш, нашите мартеници съчетават любовта към тази запазена, близка до усещането за събуждащата се природа, традиция с детерминираността ни да допринасяме и за финансовото благополучие на възрастни жени от Северозападни села (нашата т.нар. Бабина задруга). Миналата година (2024) успяхме да допринесем с допълнителен доход от 1260 лв. общо на трите възрастни жени, които твориха мартениците. Съдействай ни да надскочим тази подкрепа, като си избереш мартеници за семейството, приятелите и… съседите.

На 28-и февруари ще приласкакем пролетта обратно с червено-белите красоти, направени от нашите възрастни познайници от Северозападни и по-близки села – възрастни жени от Бабината задруга от с. Синаговци (Видин), с. Челопек (Враца), с. Черньово (Ихтиман).

Какво ни напомнят за естеството на живота мартениците? 

Освен че са ни любим, събуждащ ведрост и радост във всички поколения, аксесоар, мартениците са и интуитивно припознат (по наше мнение) начин да подканим и празнуваме прииждащата пролет. Фолклорната им същина им помага да оцеляват тестовете на времето и модата. Препоръчваме текста на Борислава Петкова „За традиционната и „патриотичната“ мартеница и „сплитането“ на празниците“ (одобрен от съветниците ни старейшини от Асоциация „Онгъл“) за любопитна широка перспектива по темата.

Благодарим ти, че заедно допринасяме по-радостен и достоен начин на живот в селата!

Термокултура: нова българо-исландска колаборация с Gullkistan

Тази година през април ни предстои втора серия обмен (за първата виж обобщение тук) и взаимотворства с исландските ни приятели от Творчески център Gullkistan от исландското село Лойгарвахтън!

Официалното прозвище на обмена ни е „Термокултура: практики за опазване на термалната култура като част от културното наследство“, а на практика ще свържем български и исландски артисти и термални специалисти в общата кауза на оползотворяването на безценния термален ресурс и културата на ползване на термалните извори чрез средствата на изкуството и застъпничеството.

Как по-конкретно се свързва това с работата ни досега, се питаш вероятно. Мисията ни продължава да е справедливото разпределение на ресурси, знание и демократизация чрез социални иновации, опосредствани от културата – чрез интердисциплинарен подход.

Затова като част от обмена от България поканихме с нас за седмица на експедиция от 7-и до 15-и април в Исландия три изключителни жени – отдадени на каузата за достъпността и опазването на минералните бани и извори – Виктория Драганова (фондация „Син куб“, Swimming Pool; кураторка и изследователка), Виргиния Захариева (писателка, терапевтка и активистка в Българската асоциация за термално наследство) и Райна Монева (маркетинг специалистка и създателка на платформата съветник за намиране на минерални извори според качествата на водата им SPA Guide).

Тук сме в очакване на избухването на един от многобройните исландски гейзери при първото си гостуване на Gullkistan, center for creativity миналата година.

Фокусът на Виктория Драганова в исландското ни преживяване ще е в политически измерения и достъпността на минералните извори: „Покрай европейските кохезионни политики, които залагат на регионалното развитие, се отварят многобройни възможности за инвестиции в материално и нематериално културно наследство – каквото са термалните извори. Тези инвестиции, за съжаление, често отварят вратата към трансформации, които не отчитат контекста на изворите – от кого се ползват, как и защо. Така наблюдаваме появата на нови и лускзни SPA центрове и абсолтюлотното занемаряване на публичните бани. Това ли е единственият възможен подход? И всъщност защо тези извори са ни толкова ценни? Аз вярвам, че в тях се крие много повече от лечебни свойства.“

Според Виргиния Захариева, която води терапевтични практики в топли минерални води, термалното наследство е важно не само защото е потентна пресечна точка между културно и природно наследство, но и заради терапевтичната си стойност: „Особено полезна се оказва топлата минерална вода за лекуване на пренатални и ранни травми. Термалните практики работят чудесно за възстановяване на връзката с тялото, стопяване на мускулните брони и са особено ефективни при работата със зависимости и превенция на стреса“. По нейни думи те съхраняват и традицията за спокойна автентичност, за връщане към себе си: „В банята човек се прибира, занимава се с тялото и душата си в спокойна, защитена атмосфера в унисон със създадената през хилядолетията термална и културна традиция. В този смисъл минералните бани предлагат автентичност, търсена от местните хора и много ценена от чужденците.“

Райна Монева също вижда като най-ценна терапевтичната, здравна стойност на термалните извори, както и традицията на социализиране в тази „топла култура“, възможността за договаряне, обговаряне, обсъждане, „както се е случвало от време оно в термалните води“.

Терапевтична практика в топъл минерален извор. Архив: Виргиния Захариева

Какво ще се случи като част от „Термокултура: практики за опазване на термалната култура като част от културното наследство“?

Ще се потапяме в исландски и български лечебни води, документирайки артистично и антроположки наблюденията и преживяванията си, ще разговаряме с местни собственици на SPA места, местни хора и термални изследователи. Ако си в Исландия между 7-15 април, ще имаш възможност да посетиш тамошното ни публично събитие, в което ще разкажем за термалните съкровища и проблеми на България, а ако си в България между 23-30 април, ще може да дойдеш на събитие в София, в което нашите исландски гости ще споделят добри практики от Исландия, както и техните проблеми в опазването на това бълбукащо с живот природно и културно наследство.

След нашето пътуване в Исландия, за седмица (23-30 април) ще ни гостуват четири жени от Исландия, посветени на същата тема през изследователска и артистична перспектива – за тях ще ти разкажем в следваща новина.

Тази колаборация и обмен са възможни благодарение на Фонда за двустранни отношения по Програма „Културно предприемачество, наследство и сътрудничество“. Програмата определи партньоството ни през изминалите 2 години като като добър пример за плодотворно сътрудничество между исландски организации и организации от ЕС.

Резиденцията ни през погледа на FERN

Future Economic Rural Network (Мрежа за икономика на бъдещето в селските райони) е мрежа, основана в Британия и Ирландия през 2019 г., чиято цел е да подкрепя селските общности в създаването и прилагането на алтернативни икономически модели.

Тук долу може да прочетеш на английски как Джеймс Нют от FERN видя някои от трайните ни постижения с „Резиденция Баба“, а още по-долу сме извадили и превели няколко откъса на български.

https://fe-rn.org/2024/09/13/revitalising-rural-bulgaria-through-community-driven-initiatives-baba-residence-programme/?fbclid=IwY2xjawJHhUhleHRuA2FlbQIxMAABHawvNLSO8iNHgENOoVSmshwPLUDeBc5O7beX_6dfPgOpy2dNG0BFBq7A8Q_aem_pebjP2IuiYC9TvwrlWEBaw

„Програмата подчертава ролята, която културните и социалните дейности може да играят за съживяването на селските райони. Фокусирайки се върху културните активи на селските общности, програмата „Резиденция Баба“ успява да привлече вниманието както на местно, така и на международно ниво, като позиционира тези райони като ценни участници в националната идентичност на България.

Този подход не само запазва традициите, но и създава икономически възможности чрез (съзидателен) туризъм и продажба на местни ръкоделия и продукти.“

„Освен това програмата успешно се застъпва за по-голям достъп до култура в селските райони, адресирайки нелицеприятната реалност, че 89 % от жителите на тези райони не са посещавали културни събития през предходната година. Тази застъпническа дейност е довела до възстановяването на културни пространства и до съвместно създаване на местни продукти, което допълнително укрепва местната икономика.“

„Може ли инициативата да бъдел модел за съживяване на селските райони?
Програмата „Резиденция Баба“ предлага потенциален модел за устойчиво съживяване на селските райони и за други места по света.
Като се фокусира върху дизайна, ориентиран към човека, процесите на участие и опазването на културата, подобно на проектите в Североизточна Англия с (NICRE), инициативата създава трайна промяна в някои от най-изолираните и необслужвани региони на България.
Успехът на програмата се крие в способността ѝ да свързва иновативни градски мислители със селските общности, създавайки многопластови взаимоотношения, които отговарят както на социалните, така и на икономическите нужди.
Програма показва на практика, че съживяването на селските райони е не само възможно, но и че може да бъде постигнато чрез съвместното създаване на решения, които зачитат културната и социалната тъкан на селските общности – подобни инициативи също така не би трябвало да костват безумно много за организацията, а освен това предават и умения по жизнеустойчивост между поколенията, които може да бъдат загубени.
Този модел има потенциала да бъде адаптиран и приложен в цяла Европа, тъй като предлага решения за бъдещето на селските райони, изправени пред подобни предизвикателства.“

/ Снимка – Йоана Стоянова

Представяме влашките съкровища през погледа на Резиденция Баба 2024

Ела на 11-ти ноември в 18 ч. в Клуба на пътешественика да се потопим заедно във влашките съкровища на селата Делейна, Кошава и Ясен така, както нашият екип и участниците (резиденти) в резиденциите ни тази година успяха, живеейки там!

Единодушно смятаме, че най-ценните местни съкровища са местните жители и общуването ни с тях – с уроците си по сплотеност, гостоприемството си, хумора и грижата за културните си съкровища.

Чрез общуването с тях разбрахме и какво е:

  • влашкият говор;
  • влашките песни и хора;
  • архитектурното наследство и т.нар жугравели;
  • изумителната влашка поменална обредност.

За последната нашата местна координаторка от с. Делейна, етнографка и изследователка на влашката култура, Десислава Божидарова ни разказа: „Погребалните и поменалните обичаи и ритуали са най-консервативни и запазени до днес в пълнота и това не е тема табу за власите. Когато настъпи момента на смъртта живите трябва да се погрижат покойника да извърви най-бързо, леко и безопасно за близките си пътя, който го очаква. Това е дълъг преход, промяна на статуса. Покойникът трябва да заеме своето място сред близките си в другия свят и това да стане без да навреди на живите. Защото още в началото на прехода действа опасността на междинното пространство, в което са бродещите души. Да остане по средата означава да остане в хаоса. И за да не се случи това, от самото настъпване на смъртта има редица обредни ритуали и действия, които трябва да бъдат изпълнени.Уникален и много древен обичай, свързан с поменалната обредност е запазен и днес във влашките села. Ора де Помана е  обредно хоро, елемент от поменалната обредност. Обичаят се изпълнява на вторият ден на Великден на поляната в подножието на Алботинския скален манастир или на неделното хоро в центъра на селото.“

На 11-ти ноември ще разкажем (и покажем) повече за всичко това заедно с част от резидентите ни от „Резиденция Баба“ 2024, както и с Десислава Божидарова.

Тази година инициативата „Резиденция Баба“ отново акостира край Дунав в трите влашки села Делейна, Кошава и Ясен. Освен съжителството и споделените преживявания с местните, имаме важна нова колаборативна мисия – да развием съзидателно-туристически преживявания, базирани на местната култура, които да помагат за по-добро бъдеще на тези села. Ще имаш възможност да си от първите, които да се включат в тях, ако дойдеш на 11-ти!

Благодарим за искреното гостоприемство на Клуб на пътешественика!

Снимки на корицата – Богомил Иванов
Резиденцията ни тази година се случи като част от конкурса „Развитие на туризма в Северозападна България и по поречието на река Дунав“ на Фондация „Америка за България“.

Резиденция Баба Картата

Първи опит да сглобим гол-я-я-яма част от Резиденция Баба обхвата през последните 9 години върху карта. Красиво дело е на вълшебната илюстраторка Ева Маркова!

Ако искаш да добиеш обзорна представа какви сме ги вършили с куп селолюбци в села из почти цяла България до 2023 г. включително, може да доближаваш малките правоъгълници и да прочетеш.

Разбира се, оттогава се случи още 1 Резиденция и много други недоразказани истории и случки, но за тях те държим в течение в социалните мрежи и бюлетина.

Ако знаеш добри начини за визуално и интерактивно дигитално компилиране на такъв широк опит, моля, пиши ни! Една такава карта със сигурност няма как да побере всички микро вълшебства и селско-градски свръзки, които се сбъдват, и благотворните последствия от тях.

Доскоро и попивателно разглеждане!

Снимка / Божана Станева

Резиденция Баба наръчникът – свободно достъпен!

Честита седмица, мили фабриканте! Започваме я с една новина, за която нямаме търпение да ти разкажем от месец март насам и се надяваме, че ще имаме шанс скоро да го направим и на живо! Споихме най-концетрираните си прозрения, опитности и практически насоки за организиране на артистична резиденция в село в „Резиденция Баба“ Наръчник! Наличен е за свободно ползване!

Ако искаш да допринесеш за оживяването на селото или квартала си, имаш повод да действаш още сега.

Има множество села в България, в които потенциалът и ресурсите позволяват нова стратегия за развитие и жизнеспособност, включваща и активираща културното наследство и местната енергия. Ние сме екип от 3 и макар да работим с десетки артисти и експерти, 30 села и вече над 150 резидента да са отдавали времето и експертизата си за села в последните 10 години, си даваме сметка, че усилието няма шанс, ако разчитаме единствено на своя ресурс. А скоростта на обезлюдяване и липса на политики си остава същата.

Както ще разбереш и от наръчника, да си част от екипа на Резиденцията за нас е постоянен урок по по-емпатично живеене, ценни срещи с етнографската пъстрота на България и общите закони, които формират човешките отношения. И най-важното по общото ни мнение – работата с „Резиденция Баба“ е възможност за култивиране на здравословен и човечен патриотизъм, който не е базиран на отхвърляне и страх от непознатото и многообразието.

Какво ще намериш вътре в наръчника:

  • какви са етапите, подготовката и ресурсите, които са необходими;
  • какви са трудностите, които срещахме през годините и към които ти даваме преки пътеки, за да не ги повтаряш;
  • нашите лични прозрения от работата в села, както и тези на кмет, домакин, артист и представител на читалище, с които работим;
  • как може да съдействаме, ако имаш желание да работиш за съживяването на селата в България;*
  • много снимки от терен на нас самите и наши резиденти.

*Точно така, да! Едно от основните ни послания е, че държавата ни има нужда от огромен ресурс експертна готовност за ударно съ-действие и взаимо-действие за помощ за всяка една от темите, които определят благото на малките населени места. Нашият най-голям опит е в създаването на междупоколенченски общности и подобряването на достъпа до култура, но има множество други теми, които определят благоденствието на селата: достъп до образование, здравеопазване, добра инфраструктура, енергийна ефективност… Насреща сме да споделяме своя опит и да подкрепяме в процеса, който ти или някой, с когото споделиш наръчника, реши да действа!

Може да ни търсиш с въпроси на info@ideasfactorybg.org или на оставения в контактите ни телефонен номер.

Оформлението и дизайнът на наръчника са дело на вярната ни Александра Николова / Ål Nik.

Наръчникът е възможен благодарение на проекта ни „Съживяване на селата чрез творчески дейности“. Той се изпълнява с финансова подкрепа, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансов механизъм на ЕИП и Норвежки финансов механизъм в България. Основната цел на проекта е да допринесе за създаването на устойчив културно-предприемачески модел, адресиращ обезлюдяването на селата чрез достъпа до култура в тях.