Невена Генкова е част от довереното фабрикантско семейство и е с нас от години в различни експертни роли – менторка, обучителка и координаторка на менторите. Тя е и човекът, който задейства активното ни включване в световната мрежа на Design for Change!
Невена, какво е Design for Change – официално и за теб лично?
Дизайн за промяна е световно движение за промяна на средата, водена от деца. Тя се задейства от процес, подпомаган от учителите, базиран на дизайн мислене.
Всеки може да разгледа истории за промяна, реализирана от ученици от цял свят в сайта на Design for Change или да потърси в YouTube.
Щастлива съм, че имам принос за това в глобалния сайт тази година за пръв път да има споделени разкази за промяна на ученици от България.
За мен Дизайн за промяна е вдъхновение! Уникален метод, чрез който не само се раждат и реализират идеи, свързани с проблеми, които ученици сами идентифицират, но и развива множество умения, необходими през целия живот като: вземане на решения, ефективно общуване, емпатия, работа в екип, планиране и много други. Всичко това е гарнирано с много усмивки и блеснали детски очи. Дизайн за промяна е още моето глобално семейство, от което получих много подкрепа и приятелско отношение.
А кои са ценностите, които движението помага да процъфтяват в децата?
В основата е създаването на нагласа „Аз мога“ във всяко дете, а това става с осигуряване на пространство и свобода за споделяне, преживяване и действие. Колкото повече деца успеят в ранна училищна възраст да опитат и се убедят, че могат да са част и да създават такова пространство, толкова по-добре за всички ни. Наред с това, учениците разбират, че е важно да проявяват емпатия и разбиране, да са изобретателни и да не се отказват лесно.
Каква е твоята роля в инициативата?
Преди 2 години заедно с мои колеги преминах обучение по метода в Сърбия и Испания и се запознах лично със създателката на метода и движението – харизматичната Киран Бир Сетхи, която до този момент познавах единствено от видео с над милион и половина гледания в Ted talks.
Скоро след това колелото се завъртя, Фабрика за идеи получи предложение да стане официален представител на движението за България. Започнахме да проучваме възможностите за достигане до учители, както и за финансиране. За щастие и двете се намериха: и първото училище, ОУ „Яне Сандански” в Пловдив, в лицето на директорката г-жа Бозова, която ни се довери, и финансовата подкрепа от Обществения борд на TELUS International Bulgaria, с помощта на която реализирахме първото Предизвикателство Аз мога в училището. Проведохме обучение на учителите от това училище в Пловдивския университет, от където също ни помогнаха. С трепет си спомням това първо обучение и едно много ранно ставане, за да стигна с автобус от карловско село, в което бях по линия на Резиденция Баба, до Пловдив. Удовлетворена съм, че усилията и енергията, вложени в това начинание, дадоха резултат.
Кулминацията на това глобално движение е среща на всички designforchange-ъри. Ти имаше отговорността да присъстваш от името на Фабриката и на България въобще.
Това безспорно е едно от най-вълнуващите събития в моя живот и всеки път, когато се сетя за него ме залива възторг, оптимизъм и желание за действие.
През декември 2018 заминах за Тайван и имах привилегията да представлявам Дизайн за промяна България на ежегодната световна среща на партньорите от всички страни. От предварителната комуникация с част от екипа знаех, че ще срещна съмишленици, но не бях подготвена за толкова топлина и приятелско отношение. За пръв път попаднах в толкова всеобхватна културно среда с хора от Азия, Африка, Европа, САЩ, Южна Америка, събрани с цел да помогнат на повече деца да израснат с нагласата, че могат да променят средата около себе си.
Всички проявиха интерес към случващото се в България – за проблемите и успехите ни на местна почва. Върнах се с една торба нови идеи, инструменти за работа, важни контакти и план как да продължим, благодарение на опита на останалите партньори.
Но моите най-големи вдъхновители бяха децата, които видях на сцената в спортна зала в Тайпе. Ученици на възраст между 7 и 16 години, изминали много километри, за много от тях първо излизане от страната, летене със самолет, различен климат, храна… Бяха там на голямата сцена, пред многолюдна публика от цял свят и успяваха да представят с много жар това, което са реализирали. Направиха ни съпричастни със своите градове, с училищата си и с проблемите там и действията, които са предприели.
Събитието беше изцяло центрирано около децата: деца бяха водещи, доброволци, журналисти и се представиха на ниво, на което много възрастни биха завидели. Беше невъзможно да не помечтая следващия път на сцената на някой гостоприемен град домакин да видя и ученици от България.
Щастлива съм, че макар и за кратко успях да усетя и духа на Тайван, да опитам от вкусната кухня, да се разходя на нощните пазари и не спрях да се изумявам от чистотата, реда и искрената любезност на хората.
Какви са предизвикателствата за прилагането на този метод в България?
В България в момента има много обучения за учители и все повече училища се насочват към прилагане на иновативни или по-модерни практики. От учителите, с които сме общували, съм разбрала, че им е трудно да интегрират в учебния план наученото в доста от обученията. Дизайн за промяна е доста конкретен в това отношение и има практически план със стъпки, които учителите могат да следват.
Тук идва предизвикателството как да се отдели нужното време, без да се наруши учебния план, особено в по-горните класове, когато учебната програма е доста натоварена. Може би затова избрахме да стартираме с най-малките ученици до 4-ти клас.
В началото имаше доста въпроси, но когато учителите започнаха да работят с децата, всичко си дойде на мястото. Непрекъснато чувам от учителите и родители колко са били изненадани от децата и от начина, по който са подходили и са се справили.
Има ли вече сбъднати стъпки с български учители и ученици?
Да, първите учители бяха обучени и техните ученици приключиха своите проекти, които бяха представени на събитие в Пловдив наскоро и могат да бъдат разгледани на страницата на DFC. Част от реализираните идеи на учениците от ОУ „Яне Сандански“ са: – – Местенце за мислене в училище – създаване на нестандартен кът в училището за извънкласно четене, обсъждане на книжки и почивка.
– Живата пешеходка пътека – повишаване на бдителността на учениците и шофьорите при пресичане на пешеходните пътеки по пътя до училището. Как? Като пътеките „оживеят“ с рисунки, дело на самите деца!
– Зелено градско училище – превръщане на двора на училището в екологично цветно пространство с много дървета, цветя и билки; трансформиране на местата за игра в двора.
Основен мотивационен образ в движението, поне засега, е супергероят и твърдението, че всяко дете е супергерой. Как мислиш, ще откликнат ли български деца на тази идея/ образ?
Идеята за супергероя може би грабва по-малките ученици, но мисля че е ясно, че тук не се визира някой с мантия и свръхчовешки сили. Ние разясняваме на учителите, с които работим, да подхождат съобразно своите ученици и с това, което най-много им импонира.
Всяка възраст си има своите герои и добри примери и учениците сами ги посочват и описват какви човешки качества притежават те. А учителите ги водят в процеса така, че те сами да направят позитивна промяна и да се убедят, че също притежават тези качества и могат да служат за пример. В действителност точно това се случва, благодарение на събитията и споделянето на тези разкази за промяна.
Идеята на световната среща всяка година е именно да даде сцена на най-добрите проекти от всяка страна – тези, които са имали най-голямо въздействие на средата. Някои от тях могат да бъдат взети и приложени на други места.
Какъв друг образ, според теб, би могъл да го замени?
Според мен е трудно да има събирателен образ, валиден за всички възрасти и националности, затова е използван този на супергероя като нарицателно и не е необходимо да бъде заменян.
За мен реалните примери са много важни, а такива не липсват. Но пак искам да акцентирам, че е важно не ние да посочваме образите и примерите, а те да дойдат от учениците, с които се работи. Това е една от големите ценности на метода – че учителят е фасилитатор, той не дава примери, не учи учениците, а създава пространство за предложения и избор на самите ученици.
