За втори път, но този път с артисти под ръка, „Резиденция Баба“ се случи в с. Паволче (Врачанско) и през 2023 г. благодарение на вярното ни партньорство с НЧ „Фар 1930 г.“

Резиденти в селото за цял месец бяха Мария Македонска (мултидисциплинарна артистка), Мирела Караджова (визуална артистка) и Никола Замбели (фотограф и кино творец). Кураторка на артистичните им проекти беше Галина Димитрова-Димова. Виж видеото и си позволи 7 минути обнадеждаване за връзката между поколенията, между съвременна и традиционна култура и бъдещето на селата.

Творческите следи, които артистите оставиха в селото

Във видеото ще чуеш от самите артисти какви преживявания и взаимодействия със селото и местната действителност стоят зад инсталациите и проектите им. Тук долу може да се запознаеш накратко със самите проекти.

НИКОЛА ЗАМБЕЛИ / „Ритуали – нещичко за любовта“
„Ритуали – нещичко за любовта“ е мултимедийна изложба на италианския режисьор и фотограф Никола Замбели, съставена от снимки, видео инсталация и предмети, взети назаем от жители на с. Паволче. Тя приканва към размисъл относно потока на времето като универсално условие на човешкия опит, характеризиращо се с две противоположни чувства: болка и любов.
Снимките са колаж от моменти, емоции и срещи, придружени от думи, които съпровождат образите в опит да предложат изчерпателна перспектива, мерило за смисъла на наратива, който артистът приканва да се разгърне около фрагментите от личното ни пътешествие сред тях.

НИКОЛА ЗАМБЕЛИ и МАРИЯ МАКЕДОНСКА / DAMORE

Видео инсталацията DAMORE, замислена и създадена от Никола Замбели и Мария Македонска с участието на жени от селото, е кино-перформативна творба, метафора на природния цикъл и своеобразен лечебен ритуал.
Филм, създаден, за да запечата завинаги деликатната връзка между двама автори и пет жени, които се срещат само за месец. История е за хора, вдъхващи нов живот на естеството на любовта със своята грижа и нежност. Защото това е единственият начин, по който се възстановяваме истински. И само по този начин живеем същински. За любовта. С любовта. С обич.

МИРЕЛА КАРАДЖОВА / Аудио-визуална инсталация „От Баба на Баба на Баба”

„Човек дори да не познава баба си, няма съмнение, че е имал такава„ Аудио-визуалната инсталация „От Баба на Баба на Баба” на Мирела Караджова изследва връзката между поколенията. Визуалната артистка разглежда бабата като явление, като феномен, като събирателен образ, като важен сформиращ фактор. Мирела провокира различни хора да илюстрират словесно образа на своите баби или на самите себе си от позицията на баба.

МАРИЯ МАКЕДОНСКА / Escape стая “ДА ИЗБЯГАШ ПРИ СЕБЕ СИ: стая за завръщане“.

Този проект е за корените на село Паволче и за хората, които го оживяват. Той е за поколенията, за тези, които са живели дълго тук и за тези, които ще продължат да живеят.
В този проект има една детска градина, в тази детска градина има една стая, а в тази стая има много спомени. За да откриеш пътя на спомените в стаята за завръщане, трябва да разбереш повече за хората от селото, както и коя е твоята пътека, която минава от тук.

Мария, Мирела и Никола споделиха и творческите си умения и знания с деца и възрастни от Паволче в множество работилници: за поезия, за изрисуване на фенери, stop motion анимация, презентация за пътешествия до държави в целия свят и други.

С представление и пърформанс обогатиха културния пейзаж на с. Паволче по време на Резиденцията и съвременните творци от Плейбек театър „Гласовете на София“ и циркова компания „Бос и Лек“.

Разцъфващата в културен-социален център сграда на Старата детска градина

Сградата на Старата детска градина (видима многократно във видеото), в която дамите от НЧ „Фар 1930 г.“ – начело с Мария Божковска, Пенка Павлова и Наталия – впрягат много живец, зажужава с нов живот като културно-социален център като резултат от доброволните им усилия (чистене, къртене, боядисване, маджуниране и др.) и безотказното кандидатстване по проекти от 2023 г. до ден днешен! Радостни сме, че успяхме да допринесем за ремонта и освежаването на една от стаите и превръщането ѝ в творческо пространство за срещи, прожекции и изложби.

Видео – Кирил Начев

Проектът „Съживяване на селата чрез творчески дейности“, от който е част „Резиденция Баба“ и ремонтните на 6 публични пространства в 6 Северозападни села през 2023 г., се изпълнява с финансова подкрепа, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната му цел е да допринесе за създаването на устойчив културно-предприемачески модел, адресиращ обезлюдяването на селата чрез достъпа до култура в тях.

Миналата седмица на 4-тото ни събитие от поредицата Лаборатория „Право на култура“ успяхме да направим едно от най-радикалните неща за културния сектор – да сме в една стая (запис–по-долу). И да поговорим искрено за проблемите, решенията, нуждите – oт артисти до банки, от администрация до независим сектор, от компании до сдружения. Вероятно защото в заглавието беше болната тема за финансирането на сектора, но в съдържанието нямаше Министерство на културата. Негови представители също бяха поканени.

Инициативата за редовни срещи, изясняващи ефективността на публичните инвестиции в култура, се роди от синергията между няколко мащабни изследвания – тези за икономическия принос на културата на Обсерватория по икономика на културата и нашето първо такова Индекс „Достъп до култура“ за България, който се провежда за трета година. Разбира се, в дъното на всеобщите ни застъпничекси усилия е сърцето и експертизата на Диана Андреева-Попйорданова.

Благодарим и на Гьоте институт България, който приюти трайно идеята, и на всички организации, които се включват в неформалната ни коалиция – всеки с каквото може. Специални благодарности на Българска музикална асоциация за организационния ресурс, с който влетя! И на всички, които застанаха в нелеката позиция – пред скептичния ни сектор – Изпълнителната агенция за малки и средни предприятия, Българската банка за развитие, НФК в лицето на администрацията си.

Имаше нужда от този разговор. Виж целия разговор в записа:

Някои от ключовите моменти и резултати:

• Осиновиха ни. Министерството на културата е несигурен сюзник, НФК не може да събере УС и това го прави неоперативен, но, оказва се, интерес към един от най-бързо растящите в икономически измерители сектори имат от Министерство на иновациите и растежа. Диалогични са и отворени за взаимодействие.
• Получихме покана да създадем работна група, чиято задача ще е създаване на нова финансираща програма, насочена към сектора, към МИР.
• Разбрахме, че НФК има нужда от повече срещи като тази, но няма бюджет за това. Канете негови представители – разговорът беше полезен да разберем в каква ситуация е администрацията на Фонда и да обсъдим подобрения, работещи за двете страни.
• Разбрахме, че акробатиките на продуцентите в киното са проблемни за банковата система в нейния опит да създаде специални инструменти, подкрепящи българското кино. За щастие, тези наблюдения не се отнасят до други подсектори, но банките не знаят това.
• Това не отменя факта, че банковата система ни вижда като unbankable, не разбира в този многообразен ландшафт как може да си НПО и да имаш и стопанска дейност (както отбеляза един от присъстващите – за данъците ни от стопанска дейност не се отличаваме, когато плащаме). Инструменти, които са нисколихвени и с гаранция от държавата чрез министерство, са възможност.
• Измерването на стойността на културата. Големият въпрос. Може да благодарим на експертния подход на Диана Андреева, че разполагаме с цифри, които са необорими по отношение на икономическия принос. Секторът внася над 7 % от БВП и бележи експоненциален растеж от 2021-ва, а му се отделя 0,5 % от БВП. Оказва се, че културата е една много добра инвестиция. Проблемът е, че много от организациите плащат тази разлика и носят рисковете за този растеж съвсем сами. Да сравним например тези пари с парите от хазарт, които на фона на комарджийската „култура“, която процъфтява, са трохи. За това е необходима отделна среща. Или пък протест.
• Има организации, разбира се, които с дейностите си – без да искат или просто защото са изпреварили държавните служители на базата на ценностите си, – изпълняват държавните ни ангажименти към конвенции и споразумения, гарантиращи достъпа до култура и опредметяващи нейната социална фунцкция. Те работят с приоритетни за работа групи – младежи с агресивни прояви, възрастни, хора с увреждания и още много други, но с малко средства и финансова несигурност, каквато за такива групи е недопустима. За тях би следвало да има ресурс за стратегическо финансиране.

Но каква култура – светът е във фаза, в която се решава в чатове да се хвърлят бомби. Именно затова – геополитическият сандвич, в който сме, е преди всичко културна война.

Future Economic Rural Network (Мрежа за икономика на бъдещето в селските райони) е мрежа, основана в Британия и Ирландия през 2019 г., чиято цел е да подкрепя селските общности в създаването и прилагането на алтернативни икономически модели.

Тук долу може да прочетеш на английски как Джеймс Нют от FERN видя някои от трайните ни постижения с „Резиденция Баба“, а още по-долу сме извадили и превели няколко откъса на български.

„Програмата подчертава ролята, която културните и социалните дейности може да играят за съживяването на селските райони. Фокусирайки се върху културните активи на селските общности, програмата „Резиденция Баба“ успява да привлече вниманието както на местно, така и на международно ниво, като позиционира тези райони като ценни участници в националната идентичност на България.

Този подход не само запазва традициите, но и създава икономически възможности чрез (съзидателен) туризъм и продажба на местни ръкоделия и продукти.“

„Освен това програмата успешно се застъпва за по-голям достъп до култура в селските райони, адресирайки нелицеприятната реалност, че 89 % от жителите на тези райони не са посещавали културни събития през предходната година. Тази застъпническа дейност е довела до възстановяването на културни пространства и до съвместно създаване на местни продукти, което допълнително укрепва местната икономика.“

„Може ли инициативата да бъдел модел за съживяване на селските райони?
Програмата „Резиденция Баба“ предлага потенциален модел за устойчиво съживяване на селските райони и за други места по света.
Като се фокусира върху дизайна, ориентиран към човека, процесите на участие и опазването на културата, подобно на проектите в Североизточна Англия с (NICRE), инициативата създава трайна промяна в някои от най-изолираните и необслужвани региони на България.
Успехът на програмата се крие в способността ѝ да свързва иновативни градски мислители със селските общности, създавайки многопластови взаимоотношения, които отговарят както на социалните, така и на икономическите нужди.
Програма показва на практика, че съживяването на селските райони е не само възможно, но и че може да бъде постигнато чрез съвместното създаване на решения, които зачитат културната и социалната тъкан на селските общности – подобни инициативи също така не би трябвало да костват безумно много за организацията, а освен това предават и умения по жизнеустойчивост между поколенията, които може да бъдат загубени.
Този модел има потенциала да бъде адаптиран и приложен в цяла Европа, тъй като предлага решения за бъдещето на селските райони, изправени пред подобни предизвикателства.“

/ Снимка – Йоана Стоянова

Най-сетне успяхме да впрегнем време, фокус и екипна енергия да синтезираме голяма част от Резиденция Баба опита си! В тази джобна книга може да разгърнеш един от начините, по които да допринесеш за децентрализирано бъдеще на своето село, общност, квартал – с подобрен достъп до култура и жизнени разнопоколенчески общности!

Вече 10 години на терен сме с „шапката“ на „Резиденция БАБА“. Това бяха 10 години най-вече в приключения и срещи, теренни проучвания и етноложки експедиции – или всичко онова, което виждахме като грижа за създаването на функционален и етичен модел, който да уцели финия баланс между качественото човешко общуване и мащаб, позволяващ създаване на културни продукти и преживявания в над 30 села. Именно тези 10 години и всичко, което научихме в това време, ни задължават да обобщим и изведем основните елементи на модела, за да бъде използван без задължително екипът ни да е наличен на място. А в крайна сметка целта е да видим нов подход към достъпа до култура на възможно повече места в цялата страна.

Опитът ни за тези години обхвана голяма палитра от експертизи – от работа с местната власт, през съвместна работа с над 30 читалища и местни общности в цялата страна. Научихме се как да създаваме и поддържаме доверие и преодоляваме конфликти и трудности от наистина всякакво естество, за да създадем условия за среща и взаимодействие между различни поколения, да ръководим процес по създаване на творчески намеси в селата с и за местните общности. След всяка резидентна програма се питахме как да адаптираме модела ни за социални иновации, за да служи още по-добре на визията ни за жизнени и културно еманципирани селски райони.

Усъвършенствахме работата си, като през 2020 г. направихме Резиденцията изключително и само артистична. Това означаваше да създадем нови процеси: по създаване на отворена покана за избор на творците, въвличането им в темата за социално ангажирано и общностно изкуство, до намиране на куратори, които разбираха визията ни и целите на програмата, да намерим подходящо място на творческия процес в отношенията със селото, да представяме и се грижим работите на артистите, създадени в селата, да достигат широка публика и в градовете – като София, Враца, Видин. 

През 2023 г. успяхме и да създадем първите физически пространства, съобразени с нуждите на една артистична резиденция, заедно с местните ни приятели и читалищата в 6 села в Северозападна България. 

За тези 10 години на терен разбрахме, че пресечната точка между съвременно изкуство и култура, традиционна култура, поколения, градска и селска култура е акупунктурна! С усилия в тази посока се отключват възможности за регионалното развитие, местната икономика, публичността на селата и тяхното културно наследство. И най-важното – възможност за селото домакин да напише своята история от днешна перспектива през методите на изкуството, включвайки възможно най-много членове на общността в тези процеси. Това е безкрайно ценен подход, част от възрожденската история на селата ни, но, за съжаление, е изчезнал от много от селата, в които работим.

Благодарим, че поемаш смело и отдадено по тази пътека! 

Наръчникът е възможен благодарение на проекта ни „Съживяване на селата чрез творчески дейности“. Той се изпълнява с финансова подкрепа, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансов механизъм на ЕИП и Норвежки финансов механизъм в България. Основната цел на проекта е да допринесе за създаването на устойчив културно-предприемачески модел, адресиращ обезлюдяването на селата чрез достъпа до култура в тях.

Януари е и рефлексиите са незаобиколима нужда – но само ако са безпощадно искрени към себе си и хората около теб. Изминалата година (2023) беше невиждана и нечувствана в такава степен вихрушка за екипа ни – в много моменти имахме трудности (размисли да се откажем или да „отложим“ някои от замислените дейности), които не зависеха само от нашите усилия. Такива години раждат парадоксално и най-смислените срещи и изпитана общностност – на кого може да разчиташ в общите работни мисии и с кого наистина споделяте ценностите, които са ви свързали в самото начало.

Шестте артистични резиденции в селата Делейна, Синаговци (май-юни) и Кошава, Паволче, Ослен Криводол и Лик (август-септември) ни срещнаха с изумително „правилната“ група артисти – музиканти, визуални артисти, кино творци, скулптори и фотографи, които истински ценят общностния елемент в творчеството и истински уважават ритъма, хората и своеобразното битие на една малка селска общност – с всичките ѝ наглед чудатости и културни и човешки съкровища. Благодарни сме безкрайно, че така органично се оплете тази мрежа от, бихме ги нарекли леко нескромно, артисти с „Резиденция Баба нагласа“. С част от тях, напомняме, може да се срещнеш ей тук.

Какво правиха 16 съвременни артисти 1 месец в Северозападни села?

Те живяха в местни домове като местни, общуваха и твориха, прекрояваха представата, че животът в село задължително трябва да означава липса на достъп до култура.

Гъделичкаха своето и колективното въображение за употребата на позабравени или изоставени публични пространства, доброволстваха в ежедневните приоритети на местната общност, организираха творчески работилници с възрастните и децата в селото, дискусии, прожекции и простички поводи за присъстване заедно.

Вярваме и видяхме на практика, че всичко, което съ-създаваме с артистите и местната общност в селата, е подтик за свързване с мястото, с местната култура и хора извън консуматорската нагласа. И както един от резидентите ни в с. Паволче тази година, Никола Замбели (фотограф и режисьор), обобщи:
„Мисля, че наша отговорност като артисти е да работим с общности, особено в отдалечени райони, където може да допринесем, като подчертаем важността на тези неща, които са пренебрегнати или забравени – да съхраним паметта им, да създадем нов смисъл на споделените дейности.“

В тази джобна книга може да разгърнеш едно възможно децентрализирано бъдеще и част от артистите, които го създават. Желаем ти приятна разходка!

Книжката е достъпна и на АНГЛИЙСКИ тук.

Проектът „Съживяване на селата чрез творчески дейности“, от който е част „Резиденция Баба“ през 2023 г., се изпълнява с финансова подкрепа, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е да допринесе за създаването на устойчив културно-предприемачески модел, адресиращ обезлюдяването на селата чрез достъпа до култура в тях.

Както и самите ние и „Резиденция Баба“ празнуваме Делейна пак и пак – едно от любимите ни места за завръщане! Първата доза артистични резиденции, които организирахме тази година през май, беше в двете видински села Делейна и Синаговци! И двете ни приютиха с 1-месечна резиденция за втори път.

Делейна е и първото ни – и силно на сърце – влашко село, където за първи път чухме влашка реч и видяхме изумително красивата влашка архитектура и уникалните ѝ интериори.

Там за 1 месец от 16 май до 14 юни живяха, твориха и създаваха общностни и артистични поводи за заедност Сара Крейкрафт (фолклористка), Стоян Костадинов (музикант) и Елена Стойчева (архитектка и визуална артистка). Потапяме ви в пъстротата на финалното събитие в Делейна, трите артистични проекта на резидентите и синтеза им с местни певчески и духов оркестър – в и пред новоремонтираното от нас и ударна бригада местни вълшебници пространство!

Елена Стойчева направи портрети на всички желаещи местни хора в рамките на фото дни в ремонтираното творческо пространство. Tя създаде и аудио-фотографска инсталация с тема търсенето на принадлежност в комбинация с предмети, подарени от местни хора, които те свързват с усещането за принадлежност, както и с много местни планински цветя. Елена подготвя и документален филм за с. Делейна, започнал с участието ѝ в резиденцията ни там през 2020 г.

Сара Крейкрафт събра аудио истории и знание за 7-те чешми на селото (някои от които пресъхнали) от делейнчани и направи фотографска изложба, в която ги комбинира и представи в ремонтираното от нас пространство. Всеки можеше да опита вода от непресъхналите чешми, да я опише и разкаже история за тях. В ролята си на изследователка тя подготвя и дълъг труд за тенденцията на завръщане на млади хора в селата и има отредена глава за приноса на Резиденция Баба в нея.

Стоян Костадинов (музикант) направи авторски стенд-ъп с истории, мъдрости и цитати от местните хора. В тях вплете моменти от създаването на личната си връзка със селото и своите домакини, ежедневни случки в тях, но и наблюдението за социални проблеми на селото и района. Представлението му завърши с концерт с влашки и популярни песни.

Проектът „Съживяване на селата чрез творчески дейности“, от който е част артистичната Резиденция Баба през 2023 г., се изпълнява с финансова подкрепа, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е да допринесе за създаването на устойчив културно-предприемачески модел, адресиращ обезлюдяването на селата чрез достъпа до култура в тях.

Галя е кураторка на нашата Резиденция Баба / Baba Residence от първото ѝ артистично издание през 2020 г. в с. Делейна, когато тя беше смел експеримент за всички ни. Оттогава тя е доверен „диригент“ на един фин баланс, чийто резултат са едновременно качествени артистични намеси, но и добронамереност към общността и взаиморазбиране.

Галина Димитрова-Димова (р. 1976 г.) е изкуствовед, куратор и организатор на културни проекти. Завършила е спец. „Изкуствознание” на Националната художествена академия през 1999 г., а през 2020 г. отново там защитава докторска степен на тема „Нови форми на изкуство в публично пространство в България, 2000-2018“.

Областите, в които основно работи, са изкуство в публично пространство, дигитални изкуства и социално ангажирани практики. Тя е съосновател на Фондация ДА Лаб (2018), куратор и координатор на проектите на фондацията. Съкуратор и организатор на международния фестивал за дигитални изкуства DA Fest от 2009 насам. Куратор на Резиденция Баба / Baba Residence от 2020 г. насам.

Как вижда ролята си в нашата резиденция?

„Ролята ми в резиденцията е да съдействам на резидентите в творческия процес с насоки и съвети във връзката с местната общност и прилагането на методи, ангажиращи участието на хората в артистичните проекти. Също така курирам изложбите, които представят финалните резултати от Резиденция Баба.“

/ Снимка – Десислава Тодорова – по време на сглобяването на изложбата в изоставеното училище в с. Делейна при първата артистична Резиденция Баба / Baba Residence, в която участва и визуалната артистка Елена Назърова.

Проектът „Съживяване на селата чрез творчески дейности“, от който е част артистичната Резиденция Баба през 2023 г., се изпълнява с финансова подкрепа, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е да допринесе за създаването на устойчив културно-предприемачески модел, адресиращ обезлюдяването на селата чрез достъпа до култура в тях.

Тази година, както вече може би знаеш, имаме артистични резиденции в цели 6 села! Три от тях са във Врачанско (с. Ослен Криводол, Лик, Паволче) и три във Видинско (с. Делейна, Синаговци и Кошава). В първата фаза на резиденциите в с. Делейна и Синаговци петима артисти живяха там за месец. Един от най-тучните и общностно смислени резултати в с. Синаговци от тях може да видиш тук, тук и тук. От 11 август до 11 септември в останалите 4 села ще живеят още 12 артисти!

В тази поредица видеа може да се запознаеш с част от тях и разбирането им за ролята на изкуството в селата – такива, каквито са в момента, и такива, каквито ни се иска да бъдат – жизнени и кипящи от разнородни общностни явления, с подобрен достъп до култура и качество на живот.

Някои от личните (и практически прилагани) вярвания за ролята на изкуството в селата на резидентите включват:

„Мисля, че наша отговорност като артисти е да работим с общности, особено в отдалечени райони, където може да допринесем, като подчертаем важността на тези неща, които са пренебрегнати или забравени – да съхраним паметта им, да създадем нов смисъл на споделените дейности.“ – Никола Замбели, фотограф и режисьор / резидент в с. Паволче

„Искрено се надявам с нашето присъствие на резиденцията да направим ежедневието на местните хора по-забавно, по-весело и по-креативно и да създадем изкуство, което да им служи и да служи и на нас.“ – Йоана Шопова, музикантка / резидентка в с. Лик

„Изкуството има силата… да помогне на хората отново да повярват в красотата си и в красотата на мястото, в което живеят. И се радвам, че имам възможност да им го покажа.“ – Виктория Велчева, фотографка / резидентка в с. Лик

„Вярвам, че селото има нужда от изкуство, от вдъхновение и от малко магия. А докато го разглеждаме като стопанска единица, решенията ще ги вземат технократи и ще си говорим за обезлюдяване и безпътица.“ – Васил Костадинов, географ и екскурзовод / резидент в с. Ослен Криводол

„Според мен изкуството може да допринесе за живота в селата, като събира хората, сплотява ги и ги кара да строят мостове помежду си.“ Илияна Григорова, фотографка / резидентка в с. Кошава

Заповядай на финалните събития на резиденциите е 4-те села от 8 до 11 септември! Скоро ще знаем и публикуваме точно кога в кое села ще са, но може отсега да заплюеш тези дати за потапяне в резултатите от една новозавихрена общностна магия!

Проектът „Съживяване на селата чрез творчески дейности“, от който е част международният форум EMPATHEAST през 2023 г., се изпълнява с финансова подкрепа, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е да допринесе за създаването на устойчив културно-предприемачески модел, адресиращ обезлюдяването на селата чрез достъпа до култура в тях.

За да сбъдне мисията си артистичната ни Резиденция Баба / Baba Residence, са безценно нужни не само артисти, които вече работят с общностни подходи или искат да задълбочат опита си в тях, но и куратори. Те имат отговорната роля да направляват един фин баланс, чийто резултат са едновременно качествени артистични намеси, но и добронамереност към общността и взаиморазбиране. За предстоящите резиденции работим за първи път с две кураторки.

Виктория Драганова e кураторка и живее в София. През през 2015 г. създава независимото пространство Swimming Pool в София, като регистрира и фондация в обществена полза “Син куб”. През следващите години ръководи изложбената програма на пространството, но и стартира различни образователни проекти и художествени сътрудничества. През 2021 г. инициира Център за социална визия – интердисциплинарна платформа за художествени изследвания и общностни практики, която има за цел да насърчава артисти и куратори да работят извън галерийния контекст и да търсят мястото на изкуството в градските пространства, периферни и селски райони и в разговор с различни общности.

През 2022 г. създава Журнал за социална визия.

Как вижда ролята си в нашата резиденция?

„За първи път се включвам в такава резиденция, но си представям, че моята роля много зависи от нуждите на артиста/тката. Ние в Swimming Pool и Център за социална визия през разговора – събираме се, говорим си и така се появяват чудесни неща :)“

// Проектът „Съживяване на селата чрез творчески дейности“, от който е част артистичната Резиденция Баба през 2023 г., се изпълнява с финансова подкрепа, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е да допринесе за създаването на устойчив културно-предприемачески модел, адресиращ обезлюдяването на селата чрез достъпа до култура в тях.