Програма „Право на култура“, финансирана от Национален фонд „Култура“, е първата по рода си платформа, обединяваща културни оператори, изследователи, творци, читалища и местна власт. Тя създава мост и автентично свързване между периферия и център, съвременна и традиционна култура, град и село, артисти и местни хора в контекста на стряскащаа реалност, че над 73% от хората в села не са посетили и участвали в нито едно културно събитие през 2022. (линк проучване)

Новосформиращата се общност създава вдъхновяващи възможности и перспективи за всички нейни участници – общи проекти, партньорства, международно сътрудничество, мрежови продължения, създаване на нови инструменти за стимулиране равния достъп до култура.

Програмата е пряко следствие от над 9 години опит в работата в села и собщности с инициативата ни Резиденция БАБА и има за цел да повиши капацитета на управляващите културни програми и пространства в сферата на работа с общности от една страна и на местните институции – за работата им с артисти и представители на съвременната култура, от друга. 

Основна цел на проекта е да запознае участниците със социално ангажираните артистични подходи, както и да развие капацитета за  работа с общности и в интердисциплинарна среда за артистите, като им помогне да овладеят практически подходи и комплексна информация, свързана с реалността на селата и малките населени места.

Инициативата е подтик за търсене на решения за обезлюдяването на българските села  през призмата на културата и отговор на загубата на безценни културни съкровища там, но и възможност за създаване на нови форми и взаимодействия в съвременен прочит.

ПРОГРАМА:

1. 3 БР. ОПОЗНАВАТЕЛНИ СРЕЩИ 

Въведение, запознаване и сплотяване на групата – артисти, читалища, местна власт. Обмен, работа по групи. Споделяне на целите и структурата на Програмата.

2)   3 БР. ОБУЧИТЕЛНИ МОДУЛИ – май месец

Основи на общностната работа, партисипативни и социално-ангажирани подходи, етика, политики, дебати и коментар на данни от изследвания по темата

а) МОДУЛ “Системно мислене и работа с общности” 

 водещ : Янина Танева- Георгиева  – основател Фабрика за Идеи/ Резиденция БАБА

• етични въпроси при работа с общности
• въведение в български и международни примери
• международен лектор  – Нанси Барет – Community commissioned art forms

б) МОДУЛ  “Социално ангажирано изкуство и Общностно изкуство”

водещ:  д-р Галина Димитрова – Димова – куратор и ръководител на артистични проекти

• артистични практики и художествени форми за връзка между творци и локални общности

в) МОДУЛ “Социология и демография”

водещ: д-р Диана Андреева – директор Обсерватория за икономики на културата

• какво всъщност означава “липса на достъп до култура”   – предсатвяне на данни от няколко изследвания

3)   3 БР.  ПРАКТИЧЕСКИ 5 ДНЕВНИ РАБОТНИ РЕЗИДЕНЦИИ НА АРТИСТИ – юни/юли

Осъществяване на работни резиденции на терен в избраните общности в малки населени места или квартали на София.

Практическите работни резиденции имат за цел разработването на нови интердисциплинарни подходи, смесващи различни форми на изкуство и съвременна култура с изследователска дейност и работа с общности и лишени от достъп до култура групи като част от социално ангажираните артистични подходи. 

4)БЮДЖЕТ ЗА ПРОДУКЦИЯ НА ИЗБРАНИ РАБОТИ 

Следващо ниво е създаването на конкретни артистични продукти и произведения като резултат от трите практически резиденции на терен, в които участниците ще работят с и чрез културното наследство на даденото село. До 6 артисти/ творчески колективи ще получат продукционен бюджет за реализация на идеите си в рамките на резиденциите като продължение на теренната работа. Трите  лаборатории, имат за цел да свържат артисти директно с местни общности с помощта на специалисти по общностна работа и местната власт и по този начин дългосрочно да насочат вниманието на артистите към възможните други места за творчество и представянето му.

5) ПРЕДСТАВЯНЕ НА СЪВМЕСТНАТА РАБОТА В МЕЖДУНАРОДЕН ФОРУМ “ПРАВО НА КУЛТУРА”

Представяне на съвместната ни работа в рамките на международен форум „Право до култура“ на 23-24 ноември в София във водещ регионален център за съвременно изкуство “Топлоцентрала”.

Ефектът на публичната част на проекта във форум “Право на култура” ще повиши разбирането по темата сред далеч по-широка публика от основната ни група. 

Веднъж формирана, крос-секторната общност в Лаборатория Право на културата” има безброй перспективи пред себе си – отварят се пътища за общи проекти и възможности за финансиране в различни комбинации: артист – пространство – общност – местна власт. 

Потенциалните развития включват и възможности за мрежови продължения на проекта, за дооформяне на стратегии за включване на други Регионални институти, освен Топлоцентрала, и репликиране на програмата в друг регионален или тематичен контекст.

Новата общност би могла да припознае застъпническия си потенциал и да действа по-консолидирано по темата, включвайки и нови теми като регионализацията на културата и иновативни финансови и нефинансови инструменти за стимулиране на равния достъп до култура.

Ние работим усилено за промяната на националните и регионални политики, които да взимат предвид реалните нужди, данни и възможности в селата и малките населени места, както и „културните пустини“ , напълно лишени от достъп до култура в покрайнините на големите градове. 

Линк към поканата за включване в Академия Право на култура:  кликни тук

ВКЛЮЧИ СЕ! Изпрати своя формуляр : кликни тук

Откъси от дискусията от Журнал за социална визия – Journal for Social Vision на Swimming Pool и нашата роля в създаването на тази визия за българските села може да проследите във видеото.
Yanina е в обогатяващата компания на ХОД движенческа лаборатория, Студио за документален театър VOX POPULI, Mini Art Fest и „Социален цирк“, Топлоцентрала Център за Съвременни Изкуства и Know-How / Show-How.

И зиме, и лете си носим чорапената мисия и обаянието ѝ с нас. С тази сесия ти напомняме, че топлината, която носят бабооплетените дарове през зимата, се замесва още от лятото.

Бабините задруги на Резиденция Баба от различни села са в готовност за зимното чорапено творчество.

Разцъкай снимките, за да видиш и работните заглавия на новите модели. Какви имена би им дал/а? Пиши ни, ако се чувстваш вдъхновен/а.

Освен чорапите, ни се ще тази зима да внесем разнообразие в Коледните дарове, правени от възрастни жени – и за тях самите, и за теб.

Новите ни идеи включват плетен памучен книгоразделител и вълнени ръкохватки. Как ти изглеждат? Ще ни е особено полезна всякаква обратна връзка и идеи.

Може да ни намериш на info@ideasfactorybg.org или във Фейсбук, ако предпочиташ.

Снимки / Йоана Стоянова

“Baba Residence (Climartistic edition)” prototype

Потенциала на един нов прототип артистична резиденция

Нашите резиденции, част от „Резиденция Баба“, от първородното си родопско издание през 2015 г. разчитат на две основни истинни съставки – съжителство между млади хора от градове и възрастни в села и взаимодействието с (и създаването на мост между) всички страни, от които зависи благополучието на съответното село – местни жители от всяка възраст, читалище (ако в най-добрия случай има активно такова), кмет и кметски наместник, община и организации.

От началото на тази година имаме честта да се качим и на още един кораб Майка на общностно учене и обмен на опит и знание от местни инициативи, същински вслушани в нуждите, идеите и проблемите на общностите, с и за които се създават – програмата Tandem Regions. Основите на програмата се поставят от консорциум от организации, част от които е Фабриката: 4iS (Португалия), Multifactory (Италия), COMM’ON (Гърция), Museum Pfyn (Швейцария), Arcadia (Холандия) и Creative Scene (Англия). Благодарение на програмата въвеждаме един експериментален формат на 1-месечната резиденция, който ни позволява да внедрим 2 важни и спешни теми в установения си модел.

1-месечната ни резиденция тази година ще е с игриво-елегантното название прототип „Climartistique“ – от climate и art. И ползотворното взаимодействие между тях. Ще бъде артистична резиденция (11 – 26-и юни 2022) с тематичен фокус местните климатичните промени и влиянието им върху ежедневието на жителите на врачанското село Горно Пещене.

Другата важна съставка на включването в Tandem Regions e зорката експертна колаборация, която ще имаме с представителите на останалите организации – и в онлайн срещи и дискусии, и на терен в самото село. Организациите, част от програмата, се подкрепяме взаимно в скалирането местни инициативи (прототипи) в издръжлив и репликуем модел с капацитета да влияе на местните политики.

На практика, миналогодишната ни резиденция в с. Салаш, в партньорство с „Българска фондация Биоразнообразие“, беше първото ни изпробване на ползотворността в смесването на изкуство и климатична тема – по-конкретно влиянието на климатичните промени на местно ниво върху разнообразието на типично отглежданите местни култури в турлашкото село. Този „предпрототип“ на климатично-артистична резиденция ни увери в необходимостта ѝ! Сушата изникна като крайъгълен проблем, стесняващ количеството и качеството на земеделската продукция и – съответно водеща до промени и загуба на традиционни кулинарни практики.

Скоро ще публикуваме и формуляра за кандидатстване. Ако си артистк/ка и темите климатични промени, климатична справедливост са ти присърце и осъзнаваш нуждата да се комуникират по по-разбираем и докосващ начин, оглеждай се в сайта ни и Facebook страницата за новини следващата седмица.

ЧОРАПИ, ЧОРАПИ и ТЕРЛИЦИ или как се зароди Бабината задруга

Бабината задруга се разрастна до 40 жени от села в Северозапада, ихтиманско и Родопите – Делейна (Брегово), Синаговци (Видин), Салаш (Белоградчик), Челопек (Враца) и Черньово (Ихтиман), Дряново (Лъки) и Припек. (Джебел).

От октомври насам, разбира се, основният творчески въртоп е около плетенето на вълнени чорапи и терлици. Всъщност, за част от възрастните жени, терлико-плетаческият период започна от март 2021 г., когато получихме поръчка за 1600 чифта терлици от VMWare Bulgaria по повод тяхната годишнина. Човекът, на когото дължим в най-голяма степен създаването на този неочакван мост, е Кели от VMWare – наша вярна доброволка в акциите „С ръце за село“, която е все по-изобретателна в намирането на начини да привлече хора и подкрепа към работата ни. Благодарим, Кели!

Дали се справихме заедно с бабите с цялото количество и логистика покрай най-предизвикателната задача, възложена на „Резиденция Баба“? Да! И то по много неочаквано успешен начин, за който ще прочетеш малко по-долу.

Дейността на Бабината задруга – прохождащото (на 1 година) социално предприятие към инициативата ни „Резиденция Баба“ – започна хаотично и спонтанно, отговаряйки по естествен начин на нужди, заявени от възрастните жени, които срещаме в села – да общуват с млади, да разнообразят деня си и на последно място (в тяхната йерархия) – да си помогнат и финансово, от една страна. А от друга, на повишаващия се интерес и ангажираност на компании към каузата ни да допринасяме за благото на селата и жителите им. Най-далечните корени на зараждането на бабиното предприятие са в инициативи на резиденти, чието сбъдване сме подклаждали и подкрепяли – такива са например записването на дисковете на Дряновските Баби (сега част от предприятието), започнато от резидентката Елена Стойчева, или платформата „Нишан“ и др.

БАБИНАТА ЗАДРУГА среща VMWare Bulgaria

И така – 40 възрастни жени от Бабината задруга оплетоха 1600 чифта терлици за толкова души, работещи във VMWare Bulgaria. 1600 души, които научиха поне малко повече за нуждите на възрастни хора в села. Не само това, но и някои от тях, трогнати от личния жест при създаването на терлиците (всеки от етикетите беше надписан с името и селото, от което е жената, оплела го), усетиха за нужно да върнат жеста.

Дарообменът потече в обратна посока към жените и 18 души от VMWare подготвиха комплект подаръци за всяка една от тях, чието имe присъства на етика на терлиците им. Комплектът включваше: писмо с благодарности, пакет варива, ядки, олио, кълба вълнена прежда и малка сума пари. Екипът на Фабриката беше дароразпределителят, който прати или закара подаръците на всяка от жените и имаше радостта да усети реакциите им!

• 

• 

• 

• 

• 

Галя от Черньово сподели, че не си е и представяла такава изненада и започна да търси информация в интернет що е то VMWare и каза, че иска лично да благодари на момчето, което й е изпратило подаръка. А с преждата ще си изплете жилетка за зимата.

Митонка се развълнува много и остана безмълвна. Славка открито показа радостта и благодарността си.

Надяваме се, че това е само началото на още по-лична, трайна грижа и срещи с българските села и жителите им.

Парламентарни избори. Всички имаме право на глас. Отдавна повтаряме, че в селата това право е възпрепятствано в особено абсурдни краски (село с под 350 души не може да гласува за собствения си кмет). Това е и от основните ни мисии последните години при работата в села – да покажем невидимостта и изключеността, в която са поставени повечето от хората, живеещи в тях. Освен, разбира се, в случаите когато самите те не са ресурсът – в този случай, избирателен.

Допускането в коментарите на някои демократично настроени хора по повод резултатите от изборите, че различни от нас с историята, възрастта, големината на населеното си място и начина си на живот, доходите си, понякога езика, етноса и културните наративи не бива да стигат до урните, е меко казано, притеснително.

Възклицанията “колкоооо прооост, амааа прооост” бил тоя народ няма да ни докарат до по-справедливи взаимоотношения, нито ще уравновесят брутално неравноделния размер, с който се определя достъпът до ресурси в селата и малките населени места в сравнение с големите градове. Не ни дават и нито емпатично, нито логично обяснение какво мотивира избора на тези хора там – какво го притиска и изтисква от тях.

Първо, важно уточнение, което трябва да се направи е, че в тази графика по-долу, взетa от статия на OFFnews, местата на ДПС и Има такъв народ са разменени – т.е високият процент гласували в села е за ДПС, а не за Славния такъв народ.

Въпреки че този факт може да потуши частично възмущението на тези, които биха ограничили правата на „другите от село“ да гласуват, все пак важен за нас си остава въпросът: Колко пъти стъпихте на село, ама не за да се забавлявате и откъснете от града в някоя къща за гости, да прелетите набързо или да си оправите своя имот, а така искрено да разберете какви са им болките и мечтите на тия хора, да си поговорите, да послушате, да почакате хляба сутринта пред магазина заедно с тях? В колко цигански махали се осмелихте да стъпите, за да видите с очите си това, което чувате, като това, което ще видите с очите си ли е?

Българското село е цяла държава “Периферия” вътре в другата държава, която е интересна на българския политик и на новоформираната средна класа, за съжаление, най-вече по избори или най-много за романтични разговори на маса с мистичен уклон, коментирайки “шедьоври” като “Стопанката на Господ”, например. Работим в около 25 села и, разбира се, имаше нагли опити да бъдем привлечени от партийни активисти. Ех, а те бабите, щяха да са техни, ако просто им отделят от драгоценното си градско време да ги видят в някоя друга роля, освен “селски електорат”.

Пейзажът при предишните избори не беше много по-различен, но докато ножицата, която ни дели благодарение на досегашния феодално-партиен строй, все повече се разтваря, “интелектът” и нарцисизмът са стигнали дотам да има идеи, че хора, различни от нас нямат право да доближават урните. Язък за такава демокрация. Някои от вас виждат в хората, живеещи в села – оставяни на ръба на физическото оцеляване от две поколения политици, – виновници?

Виновни са именно можещите, имащите, образованите, защото те имат властта да променят освен за себе си, така и за други, нямащи тази възможност по една или друга причина. То е нещо като Джеймс Баучер вместо да помага на българите и тяхната освободителна борба, да седне да им се присмее, докато пийва уиски, колко са прости.

Едно простичко предложение, като начало – да вникнем в смисъла на изключителната ни Конституция и да не ги остракираме само защото не са като нас. Молбата ни е: удържайте тези срамни и съвсем “демократични” мисли, защото е позорно за съвременни хора. Както е и позорно да няма съд и справедливост за купуването на гласове и всичко друго в тази окрадена страна.

Но справедливост е едно, а да искаш да отстраниш някого, защото не е като теб клони към онова обратното на демокрацията.

Не убедихме нито един възрастен човек да гласува за когото и да е. Защото не видяхме и политик, решил или заявил, че ще представлява проблемите му и решенията на тези проблеми.

П.П Снимката на корицата ни изпрати Светлана Михова – участничка в нашата Резиденция Баба в с. Лъжница през 2017 г. С баба Вайда поддържат приятелство си оттогава.

Септември 2020 г. Вече научаваме, че ще трябва да се сбогуваме професионално с още един фабрикант от екипа ядро. Финансовият климат на Фабриката се очертава около нулата в следващите месеци, но същевременно с нас се свързва жена, която ни следи от години и има предложение изненада.

Оказа се, че иска да ни запознае с двойка село-ентусиасти, които са се захванали да вдъхват живот на изоставени селски имоти. Те движат заедно къща за гости, но са решили да поверят 2 от къщите си във врачанското село на организации, които ще доведат благо за района с присъствието и общностния си нюх.

И са избрали нас за една от тях – Розовата къща в с. Синьо бърдо (община Роман; една от най-бедните общини в България). Ники и Галя Островски ни поканиха директно в селото, за да разгледаме пейзажа, къщата и да помечтаем какво може да доведе със себе си присъствието ни там. Отидохме през ноември и се запознахме с кмета Петя Милева и с кмета на съседното село Ослен криводол Роман Иванов, с читалищните секретари и местни възрастни хора – доколкото позволяваше нуждата от спазване на дистанция. Бързо се решихме да приемем предложението и да използваме и развием къщата като наша база в Северозапада – за резиденции, доброволчески акции, креативни срещи с артисти и експерти, които може да предложат опита и знанието си за постепенно раздвижване на икономическия и културния живец на района.

Споменахме, че община Роман е сред най-бедните общини в най-бедния регион на България, нали?

Дори в тази фаза мечтаене за Къщата на Резиденция Баба и тези две посещения до януари 2021 г. вече завихрихме около себе си поредица добротворчества за двете съседни села Синьо бърдо и Ослен Криводол:

• 36 домакинства в нужда от двете села получиха нови дограми в най-студения месец на зимата като част от общата ни кампания с „1% промяна“ – Топла зима за Северозапада.
• включихме и местни семейства в кампанията ни за устройства за онлайн обучение – 30 устройства бяха разпределени към деца;
• 60 деца получиха енциклопедии, дарение от ДСК България, които се свързаха с нас покрай кампанията ни за устройства за онлайн обучение;
• 1 бус с дарения за деца за Коледа също акостира там, отново от вдъхновени от кампанията ни за устройства дарители.

Най-хубавото при всички тези естествени стечения на внимание и ресурси от места, където са в изобилие, към места, където липсват, е, че се случват във верни и стабилни партньорства и включване на много отделни фабриканти и непознати за нас хора от цяла България. Солидарността разширява периметъра си, макар нашите лични периметри да са далеч по-стеснени през последната година.

Предстои ни скоро още едно пътуване до с. Синьо бърдо заедно с интериорна дизайнерка и архитектка, за да направим анализ и план за възстановяване на част от къщата и двора. Със сигурност ни предстоят и доброволческите акции С ръце за село там, така че – ослушвайте се и запретвайте ръкави.

Ваши,

Йоана и Фабриката

Призни е елегантно-неподправеният северозападняшки начин да кажеш „Виж“/ „Погледни“, а в случая – „Чуй“ от нашата Янина как се разпростря добротворчеството ни в Северозапада и още:

• за монокултурните тенденции, които затварят поколенията едни за други, и ролята на Резиденция Баба като посредник в качественото им свързване наново;
• нашите наблюдения, от резиденциите и доброволческите акции в Северозапада, от какво най-много се нуждаят възрастните хора там;
• как се възвъръща усещането за общност;
• как се разви и допринесе за местния културен пулс Артистичната ни резиденция в с. Делейна (Видин);
• реакцията ни към нуждите в селата, свързани с covid-19;
• примери от явните последствия, които остават за общността и възрастните хора в селата, с които сме били с Резиденция Баба;
• една от мечтите на екипа ни, която предстои да се сбъдне!

Някои от фактите, споменати в разговора:

• според Евростат между 6% и 8% от българите, живеещи в села, са имали достъп до културно събитие през последните 12 месеца (погледнато от септември 2020 г.);
• чл. 20 от Конституцията твърди, че държавата гарантира симетрично и балансирано развитие на всички региони в страната ни „чрез финансовата, кредитната и инвестиционната политика“;
• само защото си жител на село в България, означава, че си лишен от някои основни свои конституционни права като: достъп до култура, образование, здравеопазване, а в някои случаи – и до чиста питейна вода;
• трима от резидентите, включили се в резиденциите ни, избраха след това да живеят в село;
• кампанията ни за устройства за онлайн обучение на деца в Северозапада доведо до над 200 дарени устройства (до момента) и картирането на постоянно нарастващи нужди на местни семейства в района.

Прочете и пълната статия на Нели Найденова в сайта на Prizni.

Скъпи приятели, знаете, че Резиденция Баба работи от 6 години за това българските села да имат по-достоен живот. Работим от 4 години активно и в Северозападна България – най-ощетения икономически и обезлюден район в целия Европейски съюз.

Проблемите на българските села често са описвани като някаква самослучила се катастрофа, която някой някъде за нея някак нещо малко и умилително прави. В това число и ние – едни такива умилителни сме, защото ви показваме възрастните хора в селата или помагаме да се оправи киносалон, да се почисти чешма или парк.

Мизерията в българските села, обаче, уважаеми приятели, е престъпление, не по-малко от всяко друго, но е толкова комплексно, че е почти невъзможно за семпло дефиниране.

< > < > < >

ПРОБЛЕМИТЕ – комплексни и решими

Голяма част от българските села са в плачевното си състояние заради:

1) Системни липси на политики в защита на малките земеделски стопани и местни производители.

2) Липса на достъп до елементарни права – като образование, здравеопазване, достъп до култура и симетрично икономическо развитие, гарантирано от чл. 20 на Конституцията ни.

3) Лишаването на местните хора от елементарни демократични права като това да гласуват за собствения си кмет, докато обаче гласът им се брои за европейски парламент или президент, например, е може би вече най-скандалното и очевидно завземане на автономност.

По време на Освобождението България е с над 80% селско население – основателна причина традиционната култура да е създавана именно там. В новата ни история, обаче, все неузряващата ни за просветлено управление страна и централизираната власт правят всичко възможно селото да не е онази еманципирана, стопански независима и духовно свободна единица, която тя е била.

Днес, ако живеете в българско село, вие – според Евростат – сте сред обречените на най-голяма социална изолация и бедност просто поради факта, че сте решили да живеете в българско село.

Някой би контрирал – тенденция, демография. Истината, обаче, е че още през 2007-а година е написана демографска стратегия за България, която взема предвид всички преодолими и непреодолимими тенденции. В нея се казва, че ако няма държавна политика, и малкото спасяеми обществени блага в селата ще изчезнат. Така би трябвало такива дейности като нашите, когато намираме пари и начин да сме полезни в 20-тина села, те да са част от една добре структурирана държавна политика за развитие на българските села.

Вместо това какво получаваме – една корумпирана и, меко казано, опетнена програма за селските райони, за която умения да кандидатстват, управляват и т.н. нямаха местните хора. А когато чуехме, че са пробили донякъде, някъде в някое министерство им се казваше, че трябва да платят там и там, освен това пари ще има, ако са гласували за тези и тези.

Работим последните години в беден край (държан в хронична бедност, да сме по-точни, защото иначе не е беден по никакъв начин), и, за съжаление, видяхме хора, докарани до там за едни 30 или 50 лева на ден.

Вие знаете, че тези, които ни държат бедни, са същите, които днес се опитват да се спасят от гражданското недоволство с 30 или 50 лева. Апелът ни към всички наши приятели в малки населени места е: Недейте да участвате в това, ако искате децата ви да се върнат тук, ако искате да видите живи селата отново.

< > < > < >

РЕШЕНИЯТА – комплексни, дългосрочни и стратегически

Първични, основни промени, от които трябва да започнем, са:

1) Премахването на антидемократичната част в закона за местните избори, в който се твърди,че село под 250 души не може само да избере кмета си. А данъци да плаща може? Да гласува и легитимира други оскверненинизбори като тези за парламент и евродепутати може? Това е безпрецедентно отнемане на автономност и ако го има би трябвало направо да сложим под запрещение всеки,дръзнал да живее в малка общност.

2) Създаване на съвременна българска адекватна и работеща политика за селото, обрисувана след широки обсъждания в селата и на интердисциплинарно-експертно ниво, където основни фокус-въпроси биха могли да са: “Как селата могат да бъдат и обживени?”; “Как могат да бъдат насърчени млади семейства да живеят и работят в малки населени места и села?”; “Как можем да променим драстичния срив на достъп до конституционни права за хората, живеещи в села?”; “Какви промени в подходите на МОН, МК и МЗ могат да променят скандалните факти, показващи липса на достъп до образование, здравеопазване и култура за живеещите в селата?”. Въпросите са много повече от тези, но ако започнем оттук, вярваме, има шанс да променим облика на българските села, а с това – и на България.

3) Гарантиране на симетрично икономическо развитие на регионите (чл. 20 от Конституцията на РБ). Свръхцентрализираната българска икономика и нейната липса на автономност водят след себе си като неизбежно последствие бедни региони, бедни села. Туризмът е изключително неустойчив икономически сегмент и не е нито манна небесна, нито има потенциал да задържи в селата образовани кадри. Като първа стъпка, предлагаме програма, подпомагаща “селски стартиращи предприятия”, които имат потенциал да инкубират така нужния икономически ресурс в селата. На второ място, системните проблеми, причинени от евросубсидиите за земеделците, доведоха до свръхконцентрация в притежанието на земя в Северна България, липса на възможност по-дребните стопани да обработват земите си, тъй като европроектите за закупуване на скъпа техника са концентрирани отново в няколко едри земевладелци, а хората получават смешни “аренди”.

Разбира се, смятаме, че именно необходимостта за достоен живот в селата за млади и стари, вместо настоящата убийствена статистика, може да е комплексната цел, до която всичко останало води. Тепърва ни предстои да работим по конкретни предложения – нещо ново и трудно за малка организация като нашата без финансова стабилност и експертиза в такива широки проучвания.

Затова и всяка експертна помощ на изследователи и учени ще бъде изключително ценна и необходима!

Снимка -> Йоана Стоянова / протести юли 2020 г., София

Статията е пресподелена от сайта на инициативата ни Резиденция Баба.

Скъпи Патриоти, нека ви разкажа за едно от „НПО-тата“ – тази юридическа форма на сдружаване (конституционно право), която толкова ви дразни.

Организацията, която оглавявам, понастоящем се занимава с това около 20 български села в мрежата ни, а дай Боже и повече, да имат възможност да се развиват въпреки безобразната икономическа асиметрия, която ги оставя без достъп до транспорт, здравеопазване, култура, образование, психологическа и социална подкрепа. Опитваме се да запазим, където и доколкото има живи негови носители, нематериално културно наследство, до което се докосваме, да сме от полза за достоен живот на възрастните и младите жители в селата.

Аз, ако бях един истински Патриот, на ваше място щях да посъбера още малко компютри за децата, които останаха извън образователния процес заради липса на устройства, например, или да запратя някоя депутатска заплата натам. Ние все още не успяваме да отговорим на списъка с нужди на 100%, но от Патриотизъм до патриотизъм – брод голям).

Е, тази организация – нашата, – уважаеми Патриоти, нямаше да я има, ако ги нямаше застрашаващите българщината „ЧУЖДИ ДОНОРИ“. Защо? Сега един друг разказ.

Когато има хора като нас, които имат цел, свързана с общото благо, има няколко начина, по които те са ограничени да се опитат да осъществяват мисията си:

1. Който би бил най-логичен и справедлив спрямо данъците ни – с вътрешно/ държавно/ общинско финансиране. Това би означавало, например, онзи ден Министерството на културата да не беше нарушило всички възможни правила, за да ни отстрани на всяка цена от едно кандидатсване – забележете, защото сме подали един от придружаващите документи, не в PDF, а в Word формат или пък Общинска Фондация Пловдив 2019 да се беше опитала за 5 години да изгради административен капацитет и вместо да е солидарна с японските страдащи артисти, да ни беше върнала пари, които сме изхарчили по техни проекти преди година и която, по сосбтвените си срокове, закъснява със 7 месеца да възстанови (защото само техният УС не може да се срещне онлайн). Ако ние, от своя страна, закъснеем с някоя хартийка (не говоря за фактури, за хартии говоря) – е, тогава са безпощадни. Същото с т.нар. ОСИГУРОВКИ – така да се каже, те както се разбира от името им – те би трябвало да „осигуряват“, защитават, предпазват в рискови времена внасялите ги – един вид общ фонд, държавна гаранция, че като сме нейни граждани, в труден момент, може да разчитаме на нея. Е, за наше съжаление, НПО не можеха да кандидатсват по нито една от обявените мерки напоследък, а това, че на нас общински и държавни бюджети ни бавят над 35 хиляди лева, не засяга НАП, които са готови да ни запорират сметките във всеки един момент. Трябва ли да продължавам за вътрешното финансиране и защо кандидатстваме за, както вие го наричате, „външно“ финансиране? Ако трябва да сме честни, много по-външни са ми ценностите на родната администрация, която вижда организации като нашата като вредител и пречка пред усвояването на каквото трябва от когото трябва.
2. Другия начин да правите, това, което можете и обичате, ако то е в сферата на социални, културни, екологични дейности е чрез… Дарения. Даренията, уважаеми Патриоти, би трябвало да са отражение на един естествен стремеж към общностно развитие, светли бъднини и пр. на натрупалите капитал. В едни други времена в нашата държава, когато той не се е трупал с куфарчета, представете си, България е имала невероятни традиции в дарителството. Вие направихте ли с парите си болница за най-бедните? Защото това са правели индустриалци преди 100 години. Построихте ли Университет (не частен, а за общото благо), галерия, музей, театър, нещо? Разбира се, обясняваме си го с простия факт, че ценностните системи, а и нуждите, на настоящия елит и онзи елит имат значителни разлики, да не кажем – несъответствия. По отношение на дарителската култура в България мога да кажа, че всички се учим, разбира се, но колкото и слабо да е развита тя, ние успяваме чрез дарения да осъществим дейности в българските села, които, по някаква причина, вие, като политици, не успявате. А данъци всички плащаме. Лошото е, че хора като вас решават, например, абсурди като този – България да е страната в ЕС с най-нисък процент от БВП за култура. Но пък най-висок за полиция. Ценности, какво да се прави. А, да, и между другото – парите в Министерство на културата, уж отпуснати за артисти, все пак се оказа, че са взети от вече гласувания бюджет на Министерството. Жалка работа: от най-бедните – за най-бедните.
3. Европейско финансиране. Това, разбира се, е много широко понятие. Малки организации, които искат като нас да работят на терен, а не да се превръщат в административни и офис плъхове, нямат капацитет да управляват големи проекти, от една страна, а от друга, с такива, които се управляват от български агенции, не си губим и времето да припарваме, защото не даваме проценти на посредници. Пък в тази сфера така работят нещата.

Изобщо – бихте ли ни казали вие какво правите, г-н Симеонов, за да няма нужда от организации като нашата? Впрочем, не сме видели в 20-те села, в които работим, нито един ваш привърженик – нито сред доброволците ни, където, обаче, имаше момче от ромски произход, нито сред местните, които са от всякакви вероизповедания, възрасти, говорят шарени диалекти и са онова „българско“ извън жълтопаветния живот, за което говори Левски. Интересно, нали?

С нетърпение за отговора и градивните ви предложения,

Янина Танева-Георгиева и екипът на СДРУЖЕНИЕ „Фабрика за идеи“

ПОВЕЧЕ по темата -> НПО портал

Подкрепете ПЕТИЦИЯТА за Oбединено становище от гражданските организации срещу Законопроекта за промени в Закона за юридическите лица с нестопанска цел!