Галя е кураторка на нашата Резиденция Баба / Baba Residence от първото ѝ артистично издание през 2020 г. в с. Делейна, когато тя беше смел експеримент за всички ни. Оттогава тя е доверен „диригент“ на един фин баланс, чийто резултат са едновременно качествени артистични намеси, но и добронамереност към общността и взаиморазбиране.
Галина Димитрова-Димова (р. 1976 г.) е изкуствовед, куратор и организатор на културни проекти. Завършила е спец. „Изкуствознание” на Националната художествена академия през 1999 г., а през 2020 г. отново там защитава докторска степен на тема „Нови форми на изкуство в публично пространство в България, 2000-2018“.
Областите, в които основно работи, са изкуство в публично пространство, дигитални изкуства и социално ангажирани практики. Тя е съосновател на Фондация ДА Лаб (2018), куратор и координатор на проектите на фондацията. Съкуратор и организатор на международния фестивал за дигитални изкуства DA Fest от 2009 насам. Куратор на Резиденция Баба / Baba Residence от 2020 г. насам.
Как вижда ролята си в нашата резиденция?
„Ролята ми в резиденцията е да съдействам на резидентите в творческия процес с насоки и съвети във връзката с местната общност и прилагането на методи, ангажиращи участието на хората в артистичните проекти. Също така курирам изложбите, които представят финалните резултати от Резиденция Баба.“
/ Снимка – Десислава Тодорова – по време на сглобяването на изложбата в изоставеното училище в с. Делейна при първата артистична Резиденция Баба / Baba Residence, в която участва и визуалната артистка Елена Назърова.
// Проектът „Съживяване на селата чрез творчески дейности“, от който е част артистичната Резиденция Баба през 2023 г., се изпълнява с финансова подкрепа, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е да допринесе за създаването на устойчив културно-предприемачески модел, адресиращ обезлюдяването на селата чрез достъпа до култура в тях.
Тази година, както вече може би знаеш, имаме артистични резиденции в цели 6 села! Три от тях са във Врачанско (с. Ослен Криводол, Лик, Паволче) и три във Видинско (с. Делейна, Синаговци и Кошава). В първата фаза на резиденциите в с. Делейна и Синаговци петима артисти живяха там за месец. Един от най-тучните и общностно смислени резултати в с. Синаговци от тях може да видиш тук, тук и тук. От 11 август до 11 септември в останалите 4 села ще живеят още 12 артисти!
В тази поредица видеа може да се запознаеш с част от тях и разбирането им за ролята на изкуството в селата – такива, каквито са в момента, и такива, каквито ни се иска да бъдат – жизнени и кипящи от разнородни общностни явления, с подобрен достъп до култура и качество на живот.
Някои от личните (и практически прилагани) вярвания за ролята на изкуството в селата на резидентите включват:
„Мисля, че наша отговорност като артисти е да работим с общности, особено в отдалечени райони, където може да допринесем, като подчертаем важността на тези неща, които са пренебрегнати или забравени – да съхраним паметта им, да създадем нов смисъл на споделените дейности.“ – Никола Замбели, фотограф и режисьор / резидент в с. Паволче
„Искрено се надявам с нашето присъствие на резиденцията да направим ежедневието на местните хора по-забавно, по-весело и по-креативно и да създадем изкуство, което да им служи и да служи и на нас.“ – Йоана Шопова, музикантка / резидентка в с. Лик
„Изкуството има силата… да помогне на хората отново да повярват в красотата си и в красотата на мястото, в което живеят. И се радвам, че имам възможност да им го покажа.“ – Виктория Велчева, фотографка / резидентка в с. Лик
„Вярвам, че селото има нужда от изкуство, от вдъхновение и от малко магия. А докато го разглеждаме като стопанска единица, решенията ще ги вземат технократи и ще си говорим за обезлюдяване и безпътица.“ – Васил Костадинов, географ и екскурзовод / резидент в с. Ослен Криводол
„Според мен изкуството може да допринесе за живота в селата, като събира хората, сплотява ги и ги кара да строят мостове помежду си.“ Илияна Григорова, фотографка / резидентка в с. Кошава
Заповядай на финалните събития на резиденциите е 4-те села от 8 до 11 септември! Скоро ще знаем и публикуваме точно кога в кое села ще са, но може отсега да заплюеш тези дати за потапяне в резултатите от една новозавихрена общностна магия!
За да сбъдне мисията си артистичната ни Резиденция Баба / Baba Residence, са безценно нужни не само артисти, които вече работят с общностни подходи или искат да задълбочат опита си в тях, но и куратори. Те имат отговорната роля да направляват един фин баланс, чийто резултат са едновременно качествени артистични намеси, но и добронамереност към общността и взаиморазбиране. За предстоящите резиденции работим за първи път с две кураторки.
Виктория Драганова e кураторка и живее в София. През през 2015 г. създава независимото пространство Swimming Pool в София, като регистрира и фондация в обществена полза “Син куб”. През следващите години ръководи изложбената програма на пространството, но и стартира различни образователни проекти и художествени сътрудничества. През 2021 г. инициира Център за социална визия – интердисциплинарна платформа за художествени изследвания и общностни практики, която има за цел да насърчава артисти и куратори да работят извън галерийния контекст и да търсят мястото на изкуството в градските пространства, периферни и селски райони и в разговор с различни общности.
През 2022 г. създава Журнал за социална визия.
Как вижда ролята си в нашата резиденция?
„За първи път се включвам в такава резиденция, но си представям, че моята роля много зависи от нуждите на артиста/тката. Ние в Swimming Pool и Център за социална визия през разговора – събираме се, говорим си и така се появяват чудесни неща :)“
// Проектът „Съживяване на селата чрез творчески дейности“, от който е част артистичната Резиденция Баба през 2023 г., се изпълнява с финансова подкрепа, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е да допринесе за създаването на устойчив културно-предприемачески модел, адресиращ обезлюдяването на селата чрез достъпа до култура в тях.
Програма „Право на култура“, финансирана от Национален фонд „Култура“, е първата по рода си платформа, обединяваща културни оператори, изследователи, творци, читалища и местна власт. Тя създава мост и автентично свързване между периферия и център, съвременна и традиционна култура, град и село, артисти и местни хора в контекста на стряскащаа реалност, че над 73% от хората в села не са посетили и участвали в нито едно културно събитие през 2022. (линк проучване)
Новосформиращата се общност създава вдъхновяващи възможности и перспективи за всички нейни участници – общи проекти, партньорства, международно сътрудничество, мрежови продължения, създаване на нови инструменти за стимулиране равния достъп до култура.
Програмата е пряко следствие от над 9 години опит в работата в села и собщности с инициативата ни Резиденция БАБА и има за цел да повиши капацитета на управляващите културни програми и пространства в сферата на работа с общности от една страна и на местните институции – за работата им с артисти и представители на съвременната култура, от друга.
Основна цел на проекта е да запознае участниците със социално ангажираните артистични подходи, както и да развие капацитета за работа с общности и в интердисциплинарна среда за артистите, като им помогне да овладеят практически подходи и комплексна информация, свързана с реалността на селата и малките населени места.
Инициативата е подтик за търсене на решения за обезлюдяването на българските села през призмата на културата и отговор на загубата на безценни културни съкровища там, но и възможност за създаване на нови форми и взаимодействия в съвременен прочит.
ПРОГРАМА:
3 БР. ОПОЗНАВАТЕЛНИ СРЕЩИ
Въведение, запознаване и сплотяване на групата – артисти, читалища, местна власт. Обмен, работа по групи. Споделяне на целите и структурата на Програмата.
2) 3 БР. ОБУЧИТЕЛНИ МОДУЛИ – май месец
Основи на общностната работа, партисипативни и социално-ангажирани подходи, етика, политики, дебати и коментар на данни от изследвания по темата
а) МОДУЛ “Системно мислене и работа с общности”
водещ : Янина Танева- Георгиева – основател Фабрика за Идеи/ Резиденция БАБА
етични въпроси при работа с общности
въведение в български и международни примери
международен лектор – Нанси Барет – Community commissioned art forms
б) МОДУЛ “Социално ангажирано изкуство и Общностно изкуство”
водещ: д-р Галина Димитрова – Димова – куратор и ръководител на артистични проекти
артистични практики и художествени форми за връзка между творци и локални общности
в) МОДУЛ “Социология и демография”
водещ: д-р Диана Андреева – директор Обсерватория за икономики на културата
какво всъщност означава “липса на достъп до култура” – предсатвяне на данни от няколко изследвания
3) 3 БР. ПРАКТИЧЕСКИ 5 ДНЕВНИ РАБОТНИ РЕЗИДЕНЦИИ НА АРТИСТИ – юни/юли
Осъществяване на работни резиденции на терен в избраните общности в малки населени места или квартали на София.
Практическите работни резиденции имат за цел разработването на нови интердисциплинарни подходи, смесващи различни форми на изкуство и съвременна култура с изследователска дейност и работа с общности и лишени от достъп до култура групи като част от социално ангажираните артистични подходи.
4)БЮДЖЕТ ЗА ПРОДУКЦИЯ НА ИЗБРАНИ РАБОТИ
Следващо ниво е създаването на конкретни артистични продукти и произведения като резултат от трите практически резиденции на терен, в които участниците ще работят с и чрез културното наследство на даденото село. До 6 артисти/ творчески колективи ще получат продукционен бюджет за реализация на идеите си в рамките на резиденциите като продължение на теренната работа. Трите лаборатории, имат за цел да свържат артисти директно с местни общности с помощта на специалисти по общностна работа и местната власт и по този начин дългосрочно да насочат вниманието на артистите към възможните други места за творчество и представянето му.
5) ПРЕДСТАВЯНЕ НА СЪВМЕСТНАТА РАБОТА В МЕЖДУНАРОДЕН ФОРУМ “ПРАВО НА КУЛТУРА”
Представяне на съвместната ни работа в рамките на международен форум „Право до култура“ на 23-24 ноември в София във водещ регионален център за съвременно изкуство “Топлоцентрала”.
Ефектът на публичната част на проекта във форум “Право на култура” ще повиши разбирането по темата сред далеч по-широка публика от основната ни група.
Веднъж формирана, крос-секторната общност в Лаборатория Право на културата” има безброй перспективи пред себе си – отварят се пътища за общи проекти и възможности за финансиране в различни комбинации: артист – пространство – общност – местна власт.
Потенциалните развития включват и възможности за мрежови продължения на проекта, за дооформяне на стратегии за включване на други Регионални институти, освен Топлоцентрала, и репликиране на програмата в друг регионален или тематичен контекст.
Новата общност би могла да припознае застъпническия си потенциал и да действа по-консолидирано по темата, включвайки и нови теми като регионализацията на културата и иновативни финансови и нефинансови инструменти за стимулиране на равния достъп до култура.
Ние работим усилено за промяната на националните и регионални политики, които да взимат предвид реалните нужди, данни и възможности в селата и малките населени места, както и „културните пустини“ , напълно лишени от достъп до култура в покрайнините на големите градове.
Линк към поканата за включване в Академия Право на култура: кликни тук
„Българските села са мястото, което е номер едно по социална изолация, по липса на достъп до културно съдържание. 80% от бюджета е тук в София, но 80% от нуждата е там. Смятам, че национален приоритет трябва да бъде достъпът до култура, който да бъде много по-гъвкав, както и регионализацията по отношение на културните институти. Основното в новата културна стратегия трябва да бъде тази децентрализация. Ние трябва да излезем от зоната на комфорт и вече наистина да се протегнем, защото съгражданите ни живеят в една културна пустиня. Социалното го виждам донякъде реактивно, тоест да бъдеш способен със смирение да чуваш, да разбереш нуждите на едно място, на един квартал, без да налагаш собствената си визия предварително.“
И зиме, и лете си носим чорапената мисия и обаянието ѝ с нас. С тази сесия ти напомняме, че топлината, която носят бабооплетените дарове през зимата, се замесва още от лятото.
Новите модели вълнени чорапи – Малиново сладко / Сладомед / Скрежина
Бабините задруги на Резиденция Баба от различни села са в готовност за зимното чорапено творчество.
Разцъкай снимките, за да видиш и работните заглавия на новите модели. Какви имена би им дал/а? Пиши ни, ако се чувстваш вдъхновен/а.
Освен чорапите, ни се ще тази зима да внесем разнообразие в Коледните дарове, правени от възрастни жени – и за тях самите, и за теб.
Новите ни идеи включват плетен памучен книгоразделител и вълнени ръкохватки. Как ти изглеждат? Ще ни е особено полезна всякаква обратна връзка и идеи.
Може да ни намериш на info@ideasfactorybg.org или във Фейсбук, ако предпочиташ.
Потенциала на един нов прототип артистична резиденция
Нашите резиденции, част от „Резиденция Баба“, от първородното си родопско издание през 2015 г. разчитат на две основни истинни съставки – съжителство между млади хора от градове и възрастни в села и взаимодействието с (и създаването на мост между) всички страни, от които зависи благополучието на съответното село – местни жители от всяка възраст, читалище (ако в най-добрия случай има активно такова), кмет и кметски наместник, община и организации.
От началото на тази година имаме честта да се качим и на още един кораб Майка на общностно учене и обмен на опит и знание от местни инициативи, същински вслушани в нуждите, идеите и проблемите на общностите, с и за които се създават – програмата Tandem Regions. Основите на програмата се поставят от консорциум от организации, част от които е Фабриката: 4iS (Португалия), Multifactory (Италия), COMM’ON (Гърция), Museum Pfyn (Швейцария), Arcadia (Холандия) и Creative Scene (Англия). Благодарение на програмата въвеждаме един експериментален формат на 1-месечната резиденция, който ни позволява да внедрим 2 важни и спешни теми в установения си модел.
1-месечната ни резиденция тази година ще е с игриво-елегантното название прототип „Climartistique“ – от climate и art. И ползотворното взаимодействие между тях. Ще бъде артистична резиденция (11 – 26-и юни 2022) с тематичен фокус местните климатичните промени и влиянието им върху ежедневието на жителите на врачанското село Горно Пещене.
Другата важна съставка на включването в Tandem Regions e зорката експертна колаборация, която ще имаме с представителите на останалите организации – и в онлайн срещи и дискусии, и на терен в самото село. Организациите, част от програмата, се подкрепяме взаимно в скалирането местни инициативи (прототипи) в издръжлив и репликуем модел с капацитета да влияе на местните политики.
На практика, миналогодишната ни резиденция в с. Салаш, в партньорство с „Българска фондация Биоразнообразие“, беше първото ни изпробване на ползотворността в смесването на изкуство и климатична тема – по-конкретно влиянието на климатичните промени на местно ниво върху разнообразието на типично отглежданите местни култури в турлашкото село. Този „предпрототип“ на климатично-артистична резиденция ни увери в необходимостта ѝ! Сушата изникна като крайъгълен проблем, стесняващ количеството и качеството на земеделската продукция и – съответно водеща до промени и загуба на традиционни кулинарни практики.
Скоро ще публикуваме и формуляра за кандидатстване. Ако си артистк/ка и темите климатични промени, климатична справедливост са ти присърце и осъзнаваш нуждата да се комуникират по по-разбираем и докосващ начин, оглеждай се в сайта ни и Facebook страницата за новини следващата седмица.
ЧОРАПИ, ЧОРАПИ и ТЕРЛИЦИ или как се зароди Бабината задруга
Бабината задруга серазрастна до 40 жени от села в Северозапада, ихтиманско и Родопите – Делейна (Брегово), Синаговци (Видин), Салаш (Белоградчик), Челопек (Враца) и Черньово (Ихтиман), Дряново (Лъки) и Припек. (Джебел).
От октомври насам, разбира се, основният творчески въртоп е около плетенето на вълнени чорапи и терлици. Всъщност, за част от възрастните жени, терлико-плетаческият период започна от март 2021 г., когато получихме поръчка за 1600 чифта терлици от VMWare Bulgaria по повод тяхната годишнина. Човекът, на когото дължим в най-голяма степен създаването на този неочакван мост, е Кели от VMWare– наша вярна доброволка в акциите „С ръце за село“, която е все по-изобретателна в намирането на начини да привлече хора и подкрепа към работата ни. Благодарим, Кели!
Дали се справихме заедно с бабите с цялото количество и логистика покрай най-предизвикателната задача, възложена на „Резиденция Баба“? Да! И то по много неочаквано успешен начин, за който ще прочетеш малко по-долу.
Дейността на Бабината задруга – прохождащото (на 1 година) социално предприятие към инициативата ни „Резиденция Баба“ – започна хаотично и спонтанно, отговаряйки по естествен начин на нужди, заявени от възрастните жени, които срещаме в села – да общуват с млади, да разнообразят деня си и на последно място (в тяхната йерархия) – да си помогнат и финансово, от една страна. А от друга, на повишаващия се интерес и ангажираност на компании към каузата ни да допринасяме за благото на селата и жителите им. Най-далечните корени на зараждането на бабиното предприятие са в инициативи на резиденти, чието сбъдване сме подклаждали и подкрепяли – такива са например записването на дисковете на Дряновските Баби (сега част от предприятието), започнато от резидентката Елена Стойчева, или платформата „Нишан“ и др.
БАБИНАТА ЗАДРУГА среща VMWare Bulgaria
И така – 40 възрастни жени от Бабината задруга оплетоха 1600 чифта терлици за толкова души, работещи във VMWare Bulgaria. 1600 души, които научиха поне малко повече за нуждите на възрастни хора в села. Не само това, но и някои от тях, трогнати от личния жест при създаването на терлиците (всеки от етикетите беше надписан с името и селото, от което е жената, оплела го), усетиха за нужно да върнат жеста.
Дарообменът потече в обратна посока към жените и 18 души от VMWare подготвиха комплект подаръци за всяка една от тях, чието имe присъства на етика на терлиците им. Комплектът включваше: писмо с благодарности, пакет варива, ядки, олио, кълба вълнена прежда и малка сума пари. Екипът на Фабриката беше дароразпределителят, който прати или закара подаръците на всяка от жените и имаше радостта да усети реакциите им!
Дани и Младенка, с. Салаш
Митонка, с. Челопек
Дани, с. Салаш
Славка, с. Челопек
Цветана, с. Челопек
Галя от Черньово сподели, че не си е и представяла такава изненада и започна да търси информация в интернет що е то VMWare и каза, че иска лично да благодари на момчето, което й е изпратило подаръка. А с преждата ще си изплете жилетка за зимата.
Митонка се развълнува много и остана безмълвна. Славка открито показа радостта и благодарността си.
Надяваме се, че това е само началото на още по-лична, трайна грижа и срещи с българските села и жителите им.
Парламентарни избори. Всички имаме право на глас. Отдавна повтаряме, че в селата това право е възпрепятствано в особено абсурдни краски (село с под 350 души не може да гласува за собствения си кмет). Това е и от основните ни мисии последните години при работата в села – да покажем невидимостта и изключеността, в която са поставени повечето от хората, живеещи в тях. Освен, разбира се, в случаите когато самите те не са ресурсът – в този случай, избирателен.
Допускането в коментарите на някои демократично настроени хора по повод резултатите от изборите, че различни от нас с историята, възрастта, големината на населеното си място и начина си на живот, доходите си, понякога езика, етноса и културните наративи не бива да стигат до урните, е меко казано, притеснително.
Възклицанията “колкоооо прооост, амааа прооост” бил тоя народ няма да ни докарат до по-справедливи взаимоотношения, нито ще уравновесят брутално неравноделния размер, с който се определя достъпът до ресурси в селата и малките населени места в сравнение с големите градове. Не ни дават и нито емпатично, нито логично обяснение какво мотивира избора на тези хора там – какво го притиска и изтисква от тях.
Първо, важно уточнение, което трябва да се направи е, че в тази графика по-долу, взетa от статия на OFFnews, местата на ДПС и Има такъв народ са разменени – т.е високият процент гласували в села е за ДПС, а не за Славния такъв народ.
В тази графика местата на ДПС и Има такъв народ са разменени – 65% от гласоподавателите на ДПС са от села. / извадка от статия на OFFnews
Въпреки че този факт може да потуши частично възмущението на тези, които биха ограничили правата на „другите от село“ да гласуват, все пак важен за нас си остава въпросът: Колко пъти стъпихте на село, ама не за да се забавлявате и откъснете от града в някоя къща за гости, да прелетите набързо или да си оправите своя имот, а така искрено да разберете какви са им болките и мечтите на тия хора, да си поговорите, да послушате, да почакате хляба сутринта пред магазина заедно с тях? В колко цигански махали се осмелихте да стъпите, за да видите с очите си това, което чувате, като това, което ще видите с очите си ли е?
Българското село е цяла държава “Периферия” вътре в другата държава, която е интересна на българския политик и на новоформираната средна класа, за съжаление, най-вече по избори или най-много за романтични разговори на маса с мистичен уклон, коментирайки “шедьоври” като “Стопанката на Господ”, например. Работим в около 25 села и, разбира се, имаше нагли опити да бъдем привлечени от партийни активисти. Ех, а те бабите, щяха да са техни, ако просто им отделят от драгоценното си градско време да ги видят в някоя друга роля, освен “селски електорат”.
Пейзажът при предишните избори не беше много по-различен, но докато ножицата, която ни дели благодарение на досегашния феодално-партиен строй, все повече се разтваря, “интелектът” и нарцисизмът са стигнали дотам да има идеи, че хора, различни от нас нямат право да доближават урните. Язък за такава демокрация. Някои от вас виждат в хората, живеещи в села – оставяни на ръба на физическото оцеляване от две поколения политици, – виновници?
Виновни са именно можещите, имащите, образованите, защото те имат властта да променят освен за себе си, така и за други, нямащи тази възможност по една или друга причина. То е нещо като Джеймс Баучер вместо да помага на българите и тяхната освободителна борба, да седне да им се присмее, докато пийва уиски, колко са прости.
Едно простичко предложение, като начало – да вникнем в смисъла на изключителната ни Конституция и да не ги остракираме само защото не са като нас. Молбата ни е: удържайте тези срамни и съвсем “демократични” мисли, защото е позорно за съвременни хора. Както е и позорно да няма съд и справедливост за купуването на гласове и всичко друго в тази окрадена страна.
Но справедливост е едно, а да искаш да отстраниш някого, защото не е като теб клони към онова обратното на демокрацията.
Не убедихме нито един възрастен човек да гласува за когото и да е. Защото не видяхме и политик, решил или заявил, че ще представлява проблемите му и решенията на тези проблеми.
П.П Снимката на корицата ни изпрати Светлана Михова – участничка в нашата Резиденция Баба в с. Лъжница през 2017 г. С баба Вайда поддържат приятелство си оттогава.
Септември 2020 г. Вече научаваме, че ще трябва да се сбогуваме професионално с още един фабрикант от екипа ядро. Финансовият климат на Фабриката се очертава около нулата в следващите месеци, но същевременно с нас се свързва жена, която ни следи от години и има предложение изненада.
първото ни пътуване до с. Синьо бърдо / Розовата къща, двора и останалите постройки в него
Оказа се, че иска да ни запознае с двойка село-ентусиасти, които са се захванали да вдъхват живот на изоставени селски имоти. Те движат заедно къща за гости, но са решили да поверят 2 от къщите си във врачанското село на организации, които ще доведат благо за района с присъствието и общностния си нюх.
И са избрали нас за една от тях – Розовата къща в с. Синьо бърдо (община Роман; една от най-бедните общини в България). Ники и Галя Островски ни поканиха директно в селото, за да разгледаме пейзажа, къщата и да помечтаем какво може да доведе със себе си присъствието ни там. Отидохме през ноември и се запознахме с кмета Петя Милева и с кмета на съседното село Ослен криводол Роман Иванов, с читалищните секретари и местни възрастни хора – доколкото позволяваше нуждата от спазване на дистанция. Бързо се решихме да приемем предложението и да използваме и развием къщата като наша база в Северозапада – за резиденции, доброволчески акции, креативни срещи с артисти и експерти, които може да предложат опита и знанието си за постепенно раздвижване на икономическия и културния живец на района.
Дори в тази фаза мечтаене за Къщата на Резиденция Баба и тези две посещения до януари 2021 г. вече завихрихме около себе си поредица добротворчества за двете съседни села Синьо бърдо и Ослен Криводол:
36 домакинства в нужда от двете села получиха нови дограми в най-студения месец на зимата като част от общата ни кампания с „1% промяна“ – Топла зима за Северозапада.
включихме и местни семейства в кампанията ни за устройства за онлайн обучение – 30 устройства бяха разпределени към деца;
60 деца получиха енциклопедии, дарение от ДСК България, които се свързаха с нас покрай кампанията ни за устройства за онлайн обучение;
1 бус с дарения за деца за Коледа също акостира там, отново от вдъхновени от кампанията ни за устройства дарители.
Смяна на дограмите на домакинства в с. Синьо бърдо и Ослен Криводол / Топла зима за Северозапада
Най-хубавото при всички тези естествени стечения на внимание и ресурси от места, където са в изобилие, към места, където липсват, е, че се случват във верни и стабилни партньорства и включване на много отделни фабриканти и непознати за нас хора от цяла България. Солидарността разширява периметъра си, макар нашите лични периметри да са далеч по-стеснени през последната година.
Предстои ни скоро още едно пътуване до с. Синьо бърдо заедно с интериорна дизайнерка и архитектка, за да направим анализ и план за възстановяване на част от къщата и двора. Със сигурност ни предстоят и доброволческите акции С ръце за село там, така че – ослушвайте се и запретвайте ръкави.
