Блог

За какво са ни виновни селата в тези избори?

Парламентарни избори. Всички имаме право на глас. Отдавна повтаряме, че в селата това право е възпрепятствано в особено абсурдни краски (село с под 350 души не може да гласува за собствения си кмет). Това е и от основните ни мисии последните години при работата в села – да покажем невидимостта и изключеността, в която са поставени повечето от хората, живеещи в тях. Освен, разбира се, в случаите когато самите те не са ресурсът – в този случай, избирателен.

Допускането в коментарите на някои демократично настроени хора по повод резултатите от изборите, че различни от нас с историята, възрастта, големината на населеното си място и начина си на живот, доходите си, понякога езика, етноса и културните наративи не бива да стигат до урните, е меко казано, притеснително.

Възклицанията “колкоооо прооост, амааа прооост” бил тоя народ няма да ни докарат до по-справедливи взаимоотношения, нито ще уравновесят брутално неравноделния размер, с който се определя достъпът до ресурси в селата и малките населени места в сравнение с големите градове. Не ни дават и нито емпатично, нито логично обяснение какво мотивира избора на тези хора там – какво го притиска и изтисква от тях.

Първо, важно уточнение, което трябва да се направи е, че в тази графика по-долу, взетa от статия на OFFnews, местата на ДПС и Има такъв народ са разменени – т.е високият процент гласували в села е за ДПС, а не за Славния такъв народ.

В тази графика местата на ДПС и Има такъв народ са разменени – 65% от гласоподавателите на ДПС са от села. / извадка от статия на OFFnews

Въпреки че този факт може да потуши частично възмущението на тези, които биха ограничили правата на „другите от село“ да гласуват, все пак важен за нас си остава въпросът: Колко пъти стъпихте на село, ама не за да се забавлявате и откъснете от града в някоя къща за гости, да прелетите набързо или да си оправите своя имот, а така искрено да разберете какви са им болките и мечтите на тия хора, да си поговорите, да послушате, да почакате хляба сутринта пред магазина заедно с тях? В колко цигански махали се осмелихте да стъпите, за да видите с очите си това, което чувате, като това, което ще видите с очите си ли е?

Българското село е цяла държава “Периферия” вътре в другата държава, която е интересна на българския политик и на новоформираната средна класа, за съжаление, най-вече по избори или най-много за романтични разговори на маса с мистичен уклон, коментирайки “шедьоври” като “Стопанката на Господ”, например. Работим в около 25 села и, разбира се, имаше нагли опити да бъдем привлечени от партийни активисти. Ех, а те бабите, щяха да са техни, ако просто им отделят от драгоценното си градско време да ги видят в някоя друга роля, освен “селски електорат”.

Пейзажът при предишните избори не беше много по-различен, но докато ножицата, която ни дели благодарение на досегашния феодално-партиен строй, все повече се разтваря, “интелектът” и нарцисизмът са стигнали дотам да има идеи, че хора, различни от нас нямат право да доближават урните. Язък за такава демокрация. Някои от вас виждат в хората, живеещи в села – оставяни на ръба на физическото оцеляване от две поколения политици, – виновници?

Виновни са именно можещите, имащите, образованите, защото те имат властта да променят освен за себе си, така и за други, нямащи тази възможност по една или друга причина. То е нещо като Джеймс Баучер вместо да помага на българите и тяхната освободителна борба, да седне да им се присмее, докато пийва уиски, колко са прости.

Едно простичко предложение, като начало – да вникнем в смисъла на изключителната ни Конституция и да не ги остракираме само защото не са като нас. Молбата ни е: удържайте тези срамни и съвсем “демократични” мисли, защото е позорно за съвременни хора. Както е и позорно да няма съд и справедливост за купуването на гласове и всичко друго в тази окрадена страна.

Но справедливост е едно, а да искаш да отстраниш някого, защото не е като теб клони към онова обратното на демокрацията.

Не убедихме нито един възрастен човек да гласува за когото и да е. Защото не видяхме и политик, решил или заявил, че ще представлява проблемите му и решенията на тези проблеми.

П.П Снимката на корицата ни изпрати Светлана Михова – участничка в нашата Резиденция Баба в с. Лъжница през 2017 г. С баба Вайда поддържат приятелство си оттогава.

В търсене на Къщата на Резиденция Баба: добрините, до които доведе

Септември 2020 г. Вече научаваме, че ще трябва да се сбогуваме професионално с още един фабрикант от екипа ядро. Финансовият климат на Фабриката се очертава около нулата в следващите месеци, но същевременно с нас се свързва жена, която ни следи от години и има предложение изненада.

първото ни пътуване до с. Синьо бърдо / Розовата къща, двора и останалите постройки в него

Оказа се, че иска да ни запознае с двойка село-ентусиасти, които са се захванали да вдъхват живот на изоставени селски имоти. Те движат заедно къща за гости, но са решили да поверят 2 от къщите си във врачанското село на организации, които ще доведат благо за района с присъствието и общностния си нюх.

И са избрали нас за една от тях – Розовата къща в с. Синьо бърдо (община Роман; една от най-бедните общини в България). Ники и Галя Островски ни поканиха директно в селото, за да разгледаме пейзажа, къщата и да помечтаем какво може да доведе със себе си присъствието ни там. Отидохме през ноември и се запознахме с кмета Петя Милева и с кмета на съседното село Ослен криводол Роман Иванов, с читалищните секретари и местни възрастни хора – доколкото позволяваше нуждата от спазване на дистанция. Бързо се решихме да приемем предложението и да използваме и развием къщата като наша база в Северозапада – за резиденции, доброволчески акции, креативни срещи с артисти и експерти, които може да предложат опита и знанието си за постепенно раздвижване на икономическия и културния живец на района.

среща с кмета на с. Синьо бърдо Петя Милева

Споменахме, че община Роман е сред най-бедните общини в най-бедния регион на България, нали?

Дори в тази фаза мечтаене за Къщата на Резиденция Баба и тези две посещения до януари 2021 г. вече завихрихме около себе си поредица добротворчества за двете съседни села Синьо бърдо и Ослен Криводол:

  • 36 домакинства в нужда от двете села получиха нови дограми в най-студения месец на зимата като част от общата ни кампания с „1% промяна“ – Топла зима за Северозапада.
  • включихме и местни семейства в кампанията ни за устройства за онлайн обучение – 30 устройства бяха разпределени към деца;
  • 60 деца получиха енциклопедии, дарение от ДСК България, които се свързаха с нас покрай кампанията ни за устройства за онлайн обучение;
  • 1 бус с дарения за деца за Коледа също акостира там, отново от вдъхновени от кампанията ни за устройства дарители.
Смяна на дограмите на домакинства в с. Синьо бърдо
и Ослен Криводол / Топла зима за Северозапада

Най-хубавото при всички тези естествени стечения на внимание и ресурси от места, където са в изобилие, към места, където липсват, е, че се случват във верни и стабилни партньорства и включване на много отделни фабриканти и непознати за нас хора от цяла България. Солидарността разширява периметъра си, макар нашите лични периметри да са далеч по-стеснени през последната година.

Предстои ни скоро още едно пътуване до с. Синьо бърдо заедно с интериорна дизайнерка и архитектка, за да направим анализ и план за възстановяване на част от къщата и двора. Със сигурност ни предстоят и доброволческите акции С ръце за село там, така че – ослушвайте се и запретвайте ръкави.

Ваши,

Йоана и Фабриката

Призни какви готини неща правим в Северозапада!

Призни е елегантно-неподправеният северозападняшки начин да кажеш „Виж“/ „Погледни“, а в случая – „Чуй“ от нашата Янина как се разпростря добротворчеството ни в Северозапада и още:

  • за монокултурните тенденции, които затварят поколенията едни за други, и ролята на Резиденция Баба като посредник в качественото им свързване наново;
  • нашите наблюдения, от резиденциите и доброволческите акции в Северозапада, от какво най-много се нуждаят възрастните хора там;
  • как се възвъръща усещането за общност;
  • как се разви и допринесе за местния културен пулс Артистичната ни резиденция в с. Делейна (Видин);
  • реакцията ни към нуждите в селата, свързани с covid-19;
  • примери от явните последствия, които остават за общността и възрастните хора в селата, с които сме били с Резиденция Баба;
  • една от мечтите на екипа ни, която предстои да се сбъдне!

Някои от фактите, споменати в разговора:

  • според Евростат между 6% и 8% от българите, живеещи в села, са имали достъп до културно събитие през последните 12 месеца (погледнато от септември 2020 г.);
  • чл. 20 от Конституцията твърди, че държавата гарантира симетрично и балансирано развитие на всички региони в страната ни „чрез финансовата, кредитната и инвестиционната политика“;
  • само защото си жител на село в България, означава, че си лишен от някои основни свои конституционни права като: достъп до култура, образование, здравеопазване, а в някои случаи – и до чиста питейна вода;
  • трима от резидентите, включили се в резиденциите ни, избраха след това да живеят в село;
  • кампанията ни за устройства за онлайн обучение на деца в Северозапада доведо до над 200 дарени устройства (до момента) и картирането на постоянно нарастващи нужди на местни семейства в района.

Прочете и пълната статия на Нели Найденова в сайта на Prizni.

Мизерията в малките населени места Е престъпление

Скъпи приятели, знаете, че Резиденция Баба работи от 6 години за това българските села да имат по-достоен живот. Работим от 4 години активно и в Северозападна България – най-ощетения икономически и обезлюден район в целия Европейски съюз.

Проблемите на българските села често са описвани като някаква самослучила се катастрофа, която някой някъде за нея някак нещо малко и умилително прави. В това число и ние – едни такива умилителни сме, защото ви показваме възрастните хора в селата или помагаме да се оправи киносалон, да се почисти чешма или парк.

Мизерията в българските села, обаче, уважаеми приятели, е престъпление, не по-малко от всяко друго, но е толкова комплексно, че е почти невъзможно за семпло дефиниране.

< > < > < >

ПРОБЛЕМИТЕ – комплексни и решими

Голяма част от българските села са в плачевното си състояние заради:

1) Системни липси на политики в защита на малките земеделски стопани и местни производители.

2) Липса на достъп до елементарни права – като образование, здравеопазване, достъп до култура и симетрично икономическо развитие, гарантирано от чл. 20 на Конституцията ни.

3) Лишаването на местните хора от елементарни демократични права като това да гласуват за собствения си кмет, докато обаче гласът им се брои за европейски парламент или президент, например, е може би вече най-скандалното и очевидно завземане на автономност.

По време на Освобождението България е с над 80% селско население – основателна причина традиционната култура да е създавана именно там. В новата ни история, обаче, все неузряващата ни за просветлено управление страна и централизираната власт правят всичко възможно селото да не е онази еманципирана, стопански независима и духовно свободна единица, която тя е била.

Днес, ако живеете в българско село, вие – според Евростат – сте сред обречените на най-голяма социална изолация и бедност просто поради факта, че сте решили да живеете в българско село.

Някой би контрирал – тенденция, демография. Истината, обаче, е че още през 2007-а година е написана демографска стратегия за България, която взема предвид всички преодолими и непреодолимими тенденции. В нея се казва, че ако няма държавна политика, и малкото спасяеми обществени блага в селата ще изчезнат. Така би трябвало такива дейности като нашите, когато намираме пари и начин да сме полезни в 20-тина села, те да са част от една добре структурирана държавна политика за развитие на българските села.

Вместо това какво получаваме – една корумпирана и, меко казано, опетнена програма за селските райони, за която умения да кандидатстват, управляват и т.н. нямаха местните хора. А когато чуехме, че са пробили донякъде, някъде в някое министерство им се казваше, че трябва да платят там и там, освен това пари ще има, ако са гласували за тези и тези.

Работим последните години в беден край (държан в хронична бедност, да сме по-точни, защото иначе не е беден по никакъв начин), и, за съжаление, видяхме хора, докарани до там за едни 30 или 50 лева на ден.

Вие знаете, че тези, които ни държат бедни, са същите, които днес се опитват да се спасят от гражданското недоволство с 30 или 50 лева. Апелът ни към всички наши приятели в малки населени места е: Недейте да участвате в това, ако искате децата ви да се върнат тук, ако искате да видите живи селата отново.

< > < > < >

РЕШЕНИЯТА – комплексни, дългосрочни и стратегически

Първични, основни промени, от които трябва да започнем, са:

1) Премахването на антидемократичната част в закона за местните избори, в който се твърди,че село под 250 души не може само да избере кмета си. А данъци да плаща може? Да гласува и легитимира други оскверненинизбори като тези за парламент и евродепутати може? Това е безпрецедентно отнемане на автономност и ако го има би трябвало направо да сложим под запрещение всеки,дръзнал да живее в малка общност.

2) Създаване на съвременна българска адекватна и работеща политика за селото, обрисувана след широки обсъждания в селата и на интердисциплинарно-експертно ниво, където основни фокус-въпроси биха могли да са: “Как селата могат да бъдат и обживени?”; “Как могат да бъдат насърчени млади семейства да живеят и работят в малки населени места и села?”; “Как можем да променим драстичния срив на достъп до конституционни права за хората, живеещи в села?”; “Какви промени в подходите на МОН, МК и МЗ могат да променят скандалните факти, показващи липса на достъп до образование, здравеопазване и култура за живеещите в селата?”. Въпросите са много повече от тези, но ако започнем оттук, вярваме, има шанс да променим облика на българските села, а с това – и на България.

3) Гарантиране на симетрично икономическо развитие на регионите (чл. 20 от Конституцията на РБ). Свръхцентрализираната българска икономика и нейната липса на автономност водят след себе си като неизбежно последствие бедни региони, бедни села. Туризмът е изключително неустойчив икономически сегмент и не е нито манна небесна, нито има потенциал да задържи в селата образовани кадри. Като първа стъпка, предлагаме програма, подпомагаща “селски стартиращи предприятия”, които имат потенциал да инкубират така нужния икономически ресурс в селата. На второ място, системните проблеми, причинени от евросубсидиите за земеделците, доведоха до свръхконцентрация в притежанието на земя в Северна България, липса на възможност по-дребните стопани да обработват земите си, тъй като европроектите за закупуване на скъпа техника са концентрирани отново в няколко едри земевладелци, а хората получават смешни “аренди”.

Разбира се, смятаме, че именно необходимостта за достоен живот в селата за млади и стари, вместо настоящата убийствена статистика, може да е комплексната цел, до която всичко останало води. Тепърва ни предстои да работим по конкретни предложения – нещо ново и трудно за малка организация като нашата без финансова стабилност и експертиза в такива широки проучвания.

Затова и всяка експертна помощ на изследователи и учени ще бъде изключително ценна и необходима!

Снимка -> Йоана Стоянова / протести юли 2020 г., София

Статията е пресподелена от сайта на инициативата ни Резиденция Баба.

Нашето становище относно искането за промяна в ЗЮЛНЦ на ПГ „Обединени патриоти“

Скъпи Патриоти, нека ви разкажа за едно от „НПО-тата“ – тази юридическа форма на сдружаване (конституционно право), която толкова ви дразни.

Организацията, която оглавявам, понастоящем се занимава с това около 20 български села в мрежата ни, а дай Боже и повече, да имат възможност да се развиват въпреки безобразната икономическа асиметрия, която ги оставя без достъп до транспорт, здравеопазване, култура, образование, психологическа и социална подкрепа. Опитваме се да запазим, където и доколкото има живи негови носители, нематериално културно наследство, до което се докосваме, да сме от полза за достоен живот на възрастните и младите жители в селата.

Аз, ако бях един истински Патриот, на ваше място щях да посъбера още малко компютри за децата, които останаха извън образователния процес заради липса на устройства, например, или да запратя някоя депутатска заплата натам. Ние все още не успяваме да отговорим на списъка с нужди на 100%, но от Патриотизъм до патриотизъм – брод голям).

Е, тази организация – нашата, – уважаеми Патриоти, нямаше да я има, ако ги нямаше застрашаващите българщината „ЧУЖДИ ДОНОРИ“. Защо? Сега един друг разказ.

Когато има хора като нас, които имат цел, свързана с общото благо, има няколко начина, по които те са ограничени да се опитат да осъществяват мисията си:

  1. Който би бил най-логичен и справедлив спрямо данъците ни – с вътрешно/ държавно/ общинско финансиране. Това би означавало, например, онзи ден Министерството на културата да не беше нарушило всички възможни правила, за да ни отстрани на всяка цена от едно кандидатсване – забележете, защото сме подали един от придружаващите документи, не в PDF, а в Word формат или пък Общинска Фондация Пловдив 2019 да се беше опитала за 5 години да изгради административен капацитет и вместо да е солидарна с японските страдащи артисти, да ни беше върнала пари, които сме изхарчили по техни проекти преди година и която, по сосбтвените си срокове, закъснява със 7 месеца да възстанови (защото само техният УС не може да се срещне онлайн). Ако ние, от своя страна, закъснеем с някоя хартийка (не говоря за фактури, за хартии говоря) – е, тогава са безпощадни. Същото с т.нар. ОСИГУРОВКИ – така да се каже, те както се разбира от името им – те би трябвало да „осигуряват“, защитават, предпазват в рискови времена внасялите ги – един вид общ фонд, държавна гаранция, че като сме нейни граждани, в труден момент, може да разчитаме на нея. Е, за наше съжаление, НПО не можеха да кандидатсват по нито една от обявените мерки напоследък, а това, че на нас общински и държавни бюджети ни бавят над 35 хиляди лева, не засяга НАП, които са готови да ни запорират сметките във всеки един момент. Трябва ли да продължавам за вътрешното финансиране и защо кандидатстваме за, както вие го наричате, „външно“ финансиране? Ако трябва да сме честни, много по-външни са ми ценностите на родната администрация, която вижда организации като нашата като вредител и пречка пред усвояването на каквото трябва от когото трябва.
  2. Другия начин да правите, това, което можете и обичате, ако то е в сферата на социални, културни, екологични дейности е чрез… Дарения. Даренията, уважаеми Патриоти, би трябвало да са отражение на един естествен стремеж към общностно развитие, светли бъднини и пр. на натрупалите капитал. В едни други времена в нашата държава, когато той не се е трупал с куфарчета, представете си, България е имала невероятни традиции в дарителството. Вие направихте ли с парите си болница за най-бедните? Защото това са правели индустриалци преди 100 години. Построихте ли Университет (не частен, а за общото благо), галерия, музей, театър, нещо? Разбира се, обясняваме си го с простия факт, че ценностните системи, а и нуждите, на настоящия елит и онзи елит имат значителни разлики, да не кажем – несъответствия. По отношение на дарителската култура в България мога да кажа, че всички се учим, разбира се, но колкото и слабо да е развита тя, ние успяваме чрез дарения да осъществим дейности в българските села, които, по някаква причина, вие, като политици, не успявате. А данъци всички плащаме. Лошото е, че хора като вас решават, например, абсурди като този – България да е страната в ЕС с най-нисък процент от БВП за култура. Но пък най-висок за полиция. Ценности, какво да се прави. А, да, и между другото – парите в Министерство на културата, уж отпуснати за артисти, все пак се оказа, че са взети от вече гласувания бюджет на Министерството. Жалка работа: от най-бедните – за най-бедните.
  3. Европейско финансиране. Това, разбира се, е много широко понятие. Малки организации, които искат като нас да работят на терен, а не да се превръщат в административни и офис плъхове, нямат капацитет да управляват големи проекти, от една страна, а от друга, с такива, които се управляват от български агенции, не си губим и времето да припарваме, защото не даваме проценти на посредници. Пък в тази сфера така работят нещата.

Изобщо – бихте ли ни казали вие какво правите, г-н Симеонов, за да няма нужда от организации като нашата? Впрочем, не сме видели в 20-те села, в които работим, нито един ваш привърженик – нито сред доброволците ни, където, обаче, имаше момче от ромски произход, нито сред местните, които са от всякакви вероизповедания, възрасти, говорят шарени диалекти и са онова „българско“ извън жълтопаветния живот, за което говори Левски. Интересно, нали?

С нетърпение за отговора и градивните ви предложения,

Янина Танева-Георгиева и екипът на СДРУЖЕНИЕ „Фабрика за идеи“

ПОВЕЧЕ по темата -> НПО портал

Подкрепете ПЕТИЦИЯТА за Oбединено становище от гражданските организации срещу Законопроекта за промени в Закона за юридическите лица с нестопанска цел!

Баба резидент и в пандемия се познава / ВИДЕО

Страхотните селолюбци от The Locals Collective, които знаят как умело да претворяват грижата и любопитството си към селата и местните хора в стоплящи и истинни видеа, направиха и видео, посветено на нашата Резиденция Баба:

Момчетата проведоха дълго и обстойно Zoom интервю с нас, за да съберат всички парченца информация, нужни за представянето на работата ни във възможно най-автентична светлина. Много благодарим за искреността!

Поводът за създаването на това видео беше, че Америка за България частично подкрепи нашите усилия да сме от навременна помощ на хората в села, част от Резиденция Баба, от началото на пандемията до края на извънредното положение.

В цифри, това се равнява на 2500 лв. Останалите средства, които ни помогнаха да сме насреща за спешните нужди на хората в селата, събрахме благодарение на кампания за събиране на средства в Platformata.bg – 7361 лв. Подробностите за кампанията може да разгледате ТУК.

Дизайн за промяна, водена от деца – разказът на Невена

Невена Генкова е част от довереното фабрикантско семейство и е с нас от години в различни експертни роли – менторка, обучителка и координаторка на менторите. Тя е и човекът, който задейства активното ни включване в световната мрежа на Design for Change!

Невена, какво е Design for Change – официално и за теб лично?

Дизайн за промяна е световно движение за промяна на средата, водена от деца. Тя се задейства от процес, подпомаган от учителите, базиран на дизайн мислене.

Всеки може да разгледа истории за промяна, реализирана от ученици от цял свят в сайта на Design for Change или да потърси в YouTube.

Щастлива съм, че имам принос за това в глобалния сайт тази година за пръв път да има споделени разкази за промяна на ученици от България.

За мен Дизайн за промяна е вдъхновение! Уникален метод, чрез който не само се раждат  и реализират идеи, свързани с проблеми, които ученици сами идентифицират, но и развива множество умения, необходими през целия живот като: вземане на решения, ефективно общуване, емпатия, работа в екип, планиране и много други. Всичко това е гарнирано с много усмивки и блеснали детски очи. Дизайн за промяна е още моето глобално семейство, от което получих много подкрепа и приятелско отношение.

Деца представят решенията си пред световна аудитория в Тайван

А кои са ценностите, които движението помага да процъфтяват в децата?

В основата е създаването на нагласа „Аз мога“ във всяко дете, а това става с осигуряване на пространство и свобода за споделяне, преживяване и действие. Колкото повече деца успеят в ранна училищна възраст да опитат и се убедят, че могат да са част и да създават такова пространство, толкова по-добре за всички ни. Наред с това, учениците разбират, че е важно да проявяват емпатия и разбиране, да са изобретателни и да не се отказват лесно.

Каква е твоята роля в инициативата?

Преди 2 години заедно с мои колеги преминах обучение по метода в Сърбия и Испания и се запознах лично със създателката на метода и движението – харизматичната Киран Бир Сетхи, която до този момент познавах единствено от видео с над милион и половина гледания в Ted talks.

Невена и Киран Бир Сетхи – основателка на движението в Индия

Скоро след това колелото се завъртя, Фабрика за идеи получи предложение да стане официален представител на движението за България. Започнахме да проучваме възможностите за достигане до учители, както и за финансиране. За щастие и двете се намериха: и първото училище, ОУ „Яне Сандански” в Пловдив, в лицето на директорката г-жа Бозова, която ни се довери, и финансовата подкрепа от Обществения борд на TELUS International Bulgaria, с помощта на която реализирахме първото Предизвикателство Аз мога в училището. Проведохме обучение на учителите от това училище в Пловдивския университет, от където също ни помогнаха. С трепет си спомням това първо обучение и едно много ранно ставане, за да стигна с автобус от карловско село, в което бях по линия на Резиденция Баба, до Пловдив. Удовлетворена съм, че усилията и енергията, вложени в това начинание, дадоха резултат.   

Кулминацията на това глобално движение е среща на всички designforchange-ъри. Ти имаше отговорността да присъстваш от името на Фабриката и на България въобще.

Това безспорно е едно от най-вълнуващите събития в моя живот и всеки път, когато се сетя за него ме залива възторг, оптимизъм и желание за действие.

През декември 2018 заминах за Тайван и имах привилегията да представлявам Дизайн за промяна България на ежегодната световна среща на партньорите от всички страни. От предварителната комуникация с част от екипа знаех, че ще срещна съмишленици, но не бях подготвена за толкова топлина и приятелско отношение. За пръв път попаднах в толкова всеобхватна културно среда с хора от Азия, Африка, Европа, САЩ, Южна Америка, събрани с цел да помогнат на повече деца да израснат с нагласата, че могат да променят средата около себе си.

Всички проявиха интерес към случващото се в България – за проблемите и успехите ни на местна почва. Върнах се с една торба нови идеи, инструменти за работа, важни контакти и план как да продължим, благодарение на опита на останалите партньори.

Но моите най-големи вдъхновители бяха децата, които видях на сцената в спортна зала в Тайпе. Ученици на възраст между 7 и 16 години, изминали много километри, за много от тях първо излизане от страната, летене със самолет, различен климат, храна… Бяха там на голямата сцена, пред многолюдна публика от цял свят и успяваха да представят с много жар това, което са реализирали. Направиха ни съпричастни със своите градове, с училищата си и с проблемите там и действията, които са предприели.

Събитието беше изцяло центрирано около децата: деца бяха водещи, доброволци, журналисти и се представиха на ниво, на което много възрастни биха завидели. Беше невъзможно да не помечтая следващия път на сцената на някой гостоприемен град домакин да видя и ученици от България.    

Щастлива съм, че макар и за кратко успях да усетя и духа на Тайван, да опитам от вкусната кухня, да се разходя на нощните пазари и не спрях да се изумявам от чистотата, реда и искрената любезност на хората.

Какви са предизвикателствата за прилагането на този метод в България? 

В България в момента има много обучения за учители и все повече училища се насочват към прилагане на иновативни или по-модерни практики. От учителите, с които сме общували, съм разбрала, че им е трудно да интегрират в учебния план наученото в доста от обученията. Дизайн за промяна е доста конкретен в това отношение и има практически план със стъпки, които учителите могат да следват.

Тук идва предизвикателството как да се отдели нужното време, без да се наруши учебния план, особено в по-горните класове, когато учебната програма е доста натоварена. Може би затова избрахме да стартираме с най-малките ученици до 4-ти клас.

В началото имаше доста въпроси, но когато учителите започнаха да работят с децата, всичко си дойде на мястото. Непрекъснато чувам от учителите и родители колко са били изненадани от децата и от начина, по който са подходили и са се справили.

Има ли вече сбъднати стъпки с български учители и ученици?

Да, първите учители бяха обучени и техните ученици приключиха своите проекти, които бяха представени на събитие в Пловдив наскоро и могат да бъдат разгледани на страницата на DFC. Част от реализираните идеи на учениците от ОУ „Яне Сандански“ са: – – Местенце за мислене в училище – създаване на нестандартен кът в училището за извънкласно четене, обсъждане на книжки и почивка.
Живата пешеходка пътека – повишаване на бдителността на учениците и шофьорите при пресичане на пешеходните пътеки по пътя до училището. Как? Като пътеките „оживеят“ с рисунки, дело на самите деца!
Зелено градско училище – превръщане на двора на училището в екологично цветно пространство с много дървета, цветя и билки; трансформиране на местата за игра в двора.

Основен мотивационен образ в движението, поне засега, е супергероят и твърдението, че всяко дете е супергерой. Как мислиш, ще откликнат ли български деца на тази идея/ образ?

Идеята за супергероя може би грабва по-малките ученици, но мисля че е ясно, че тук не се визира някой с мантия и свръхчовешки сили. Ние разясняваме на учителите, с които работим, да подхождат съобразно своите ученици и с това, което най-много им импонира.  

Всяка възраст си има своите герои и добри примери и учениците сами ги посочват и описват какви човешки качества притежават те. А учителите ги водят в процеса така, че те сами да направят позитивна промяна и да се убедят, че също притежават тези качества и могат да служат за пример. В действителност точно това се случва, благодарение на събитията и споделянето на тези разкази за промяна.

Идеята на световната среща всяка година е именно да даде сцена на най-добрите проекти от всяка страна – тези, които са имали най-голямо въздействие на средата. Някои от тях могат да бъдат взети и приложени на други места.

Какъв друг образ, според теб, би могъл да го замени?

Според мен е трудно да има събирателен образ, валиден за всички възрасти и националности, затова е използван този на супергероя като нарицателно и не е необходимо да бъде заменян.

За мен реалните примери са много важни, а такива не липсват. Но пак искам да акцентирам, че е важно не ние да посочваме образите и примерите, а те да дойдат от учениците, с които се работи. Това е една от големите ценности на метода – че учителят е фасилитатор, той не дава примери, не учи учениците, а създава пространство за предложения и избор на самите ученици.

Да си ментор/ка във Фабриката? Не-да :)

Неда Грозева, която намира случайно балони вкъщи, докато кара спечелена магистратура в Рим, е правен консултант, отговорник за стратегическа комуникация И отдадена менторка към Фабриката, ви приласкава да се включите в менторската ни мрежа.

Има смисъл. Заповядайте ТУК – до 1 МАРТ 2019!

Международна резиденция за артисти – артистите:)

Анна, Елена, Марко и Хамди ще живеят в Пловдив от 25 октомври до 14 ноември като участници в първата ни международна резиденция за социално ангажирани артисти.

Анна Рачинска – скулпторка и визуална артистка от Полша

Елена Апостоловски – скулпторка от Хърватия

Марко Зурак – художник от Хърватия

Хамди Реда – визуален артист/ фотограф от Египет

СТЕНАТА – артистична инсталация в кв. Столипиново

СТЕНАТА е една от творбите, които бяха подкрепени като част от Art Innovation Challenge на Фабриката. Нейни създателки са Мария и Гергана – архитектки. Освен солидна, но елегантна инсталация, в която буквално можеш да влезеш и да прочетеш истории, събирани от квартала, е и свързваща нишка, прераснала в блог.

Първото й местоположение, от 22 до 28 юли – беше „на пъпа“ на кв. Капана, за да смеси реалностите на двете места – Капана и Столипиново – и да създаде повод за „запознанство“. След това, до момента, може да бъде видяна и съпреживяна в училище „Пенчо Славейков“ в кв. Столипиново. Но най-ценната ядката на творбата остава нейното онлайн продължение, което цели да ускори взаимодействието и търсенето на допирните точки на хора от Столипиново с хора от други точки на Пловдив – като обмен на професионални умения, знание и лични истории, променящи вредоносни стереотипи за мястото. Дотолкова, че да не се налага да се задава разграничителна линия в говоренето за Пловдив и квартала.

About/За Инициативата

English below] Стената/ The Wall като архитектурен елемент винаги се е свързвала със своето свойство да обединява и разединява, да обобщава и изолира. В текущото предложение стената придобива един провокативен вид и значение като серия от елементи, които със свойството си да изолират всъщност се превръщат в обект, който да сплоти, да съедини и да…

Разгледайте блога на Гергана и Мария – всеки може да се включи и допринесе за постепенното създаване на нова нагласа за позитивни страни на кв. Столипиново и жителители му.

Проектът е част от програмата на Пловдив – Европейска столица на културата 2019