Нашето становище относно искането за промяна в ЗЮЛНЦ на ПГ „Обединени патриоти“

Скъпи Патриоти, нека ви разкажа за едно от „НПО-тата“ – тази юридическа форма на сдружаване (конституционно право), която толкова ви дразни.

Организацията, която оглавявам, понастоящем се занимава с това около 20 български села в мрежата ни, а дай Боже и повече, да имат възможност да се развиват въпреки безобразната икономическа асиметрия, която ги оставя без достъп до транспорт, здравеопазване, култура, образование, психологическа и социална подкрепа. Опитваме се да запазим, където и доколкото има живи негови носители, нематериално културно наследство, до което се докосваме, да сме от полза за достоен живот на възрастните и младите жители в селата.

Аз, ако бях един истински Патриот, на ваше място щях да посъбера още малко компютри за децата, които останаха извън образователния процес заради липса на устройства, например, или да запратя някоя депутатска заплата натам. Ние все още не успяваме да отговорим на списъка с нужди на 100%, но от Патриотизъм до патриотизъм – брод голям).

Е, тази организация – нашата, – уважаеми Патриоти, нямаше да я има, ако ги нямаше застрашаващите българщината „ЧУЖДИ ДОНОРИ“. Защо? Сега един друг разказ.

Когато има хора като нас, които имат цел, свързана с общото благо, има няколко начина, по които те са ограничени да се опитат да осъществяват мисията си:

  1. Който би бил най-логичен и справедлив спрямо данъците ни – с вътрешно/ държавно/ общинско финансиране. Това би означавало, например, онзи ден Министерството на културата да не беше нарушило всички възможни правила, за да ни отстрани на всяка цена от едно кандидатсване – забележете, защото сме подали един от придружаващите документи, не в PDF, а в Word формат или пък Общинска Фондация Пловдив 2019 да се беше опитала за 5 години да изгради административен капацитет и вместо да е солидарна с японските страдащи артисти, да ни беше върнала пари, които сме изхарчили по техни проекти преди година и която, по сосбтвените си срокове, закъснява със 7 месеца да възстанови (защото само техният УС не може да се срещне онлайн). Ако ние, от своя страна, закъснеем с някоя хартийка (не говоря за фактури, за хартии говоря) – е, тогава са безпощадни. Същото с т.нар. ОСИГУРОВКИ – така да се каже, те както се разбира от името им – те би трябвало да „осигуряват“, защитават, предпазват в рискови времена внасялите ги – един вид общ фонд, държавна гаранция, че като сме нейни граждани, в труден момент, може да разчитаме на нея. Е, за наше съжаление, НПО не можеха да кандидатсват по нито една от обявените мерки напоследък, а това, че на нас общински и държавни бюджети ни бавят над 35 хиляди лева, не засяга НАП, които са готови да ни запорират сметките във всеки един момент. Трябва ли да продължавам за вътрешното финансиране и защо кандидатстваме за, както вие го наричате, „външно“ финансиране? Ако трябва да сме честни, много по-външни са ми ценностите на родната администрация, която вижда организации като нашата като вредител и пречка пред усвояването на каквото трябва от когото трябва.
  2. Другия начин да правите, това, което можете и обичате, ако то е в сферата на социални, културни, екологични дейности е чрез… Дарения. Даренията, уважаеми Патриоти, би трябвало да са отражение на един естествен стремеж към общностно развитие, светли бъднини и пр. на натрупалите капитал. В едни други времена в нашата държава, когато той не се е трупал с куфарчета, представете си, България е имала невероятни традиции в дарителството. Вие направихте ли с парите си болница за най-бедните? Защото това са правели индустриалци преди 100 години. Построихте ли Университет (не частен, а за общото благо), галерия, музей, театър, нещо? Разбира се, обясняваме си го с простия факт, че ценностните системи, а и нуждите, на настоящия елит и онзи елит имат значителни разлики, да не кажем – несъответствия. По отношение на дарителската култура в България мога да кажа, че всички се учим, разбира се, но колкото и слабо да е развита тя, ние успяваме чрез дарения да осъществим дейности в българските села, които, по някаква причина, вие, като политици, не успявате. А данъци всички плащаме. Лошото е, че хора като вас решават, например, абсурди като този – България да е страната в ЕС с най-нисък процент от БВП за култура. Но пък най-висок за полиция. Ценности, какво да се прави. А, да, и между другото – парите в Министерство на културата, уж отпуснати за артисти, все пак се оказа, че са взети от вече гласувания бюджет на Министерството. Жалка работа: от най-бедните – за най-бедните.
  3. Европейско финансиране. Това, разбира се, е много широко понятие. Малки организации, които искат като нас да работят на терен, а не да се превръщат в административни и офис плъхове, нямат капацитет да управляват големи проекти, от една страна, а от друга, с такива, които се управляват от български агенции, не си губим и времето да припарваме, защото не даваме проценти на посредници. Пък в тази сфера така работят нещата.

Изобщо – бихте ли ни казали вие какво правите, г-н Симеонов, за да няма нужда от организации като нашата? Впрочем, не сме видели в 20-те села, в които работим, нито един ваш привърженик – нито сред доброволците ни, където, обаче, имаше момче от ромски произход, нито сред местните, които са от всякакви вероизповедания, възрасти, говорят шарени диалекти и са онова „българско“ извън жълтопаветния живот, за което говори Левски. Интересно, нали?

С нетърпение за отговора и градивните ви предложения,

Янина Танева-Георгиева и екипът на СДРУЖЕНИЕ „Фабрика за идеи“

ПОВЕЧЕ по темата -> НПО портал

Подкрепете ПЕТИЦИЯТА за Oбединено становище от гражданските организации срещу Законопроекта за промени в Закона за юридическите лица с нестопанска цел!