Научихме от исландските ни партньори Gullkistan Center for creativity, че исладската термокултура е станала част от списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство тази година! Празнуваме с тях, а през 2025 г., като част от проекта ни „Термокултура: практики за опазване на термалната култура като част от културното наследство“, имахме удоволствието да преживеем на практика ценността на ежедневните срещи край топлите басейни (най-често и с хладен басейн за плуване край тях) – в това да свързват общността, да създават общностни ритуали и да борят самотата (наред с още много други здравословни ползи).
С този повод те каним да се потопиш в топли импресии, лични прозрения и наблюдения, резултат от нашата експедиция в Исландия и от експедицията на исландските ни гости в България, както и няколко научни текста, илюстриращи културно-историческата и геологическата рамка на термалната култура.
Вътре ще разгърнеш (засега само на английски):
– импресии от нашия екип и артистите и експертите, които пътуваха с нас – Виргиния Захариева, Виктория Драганова и Райна Монева;
– импресии от артистите и експертите, които ни гостуваха тук – Алда Сигюрдартдоухтир, Бринхилдюр Палсдоухтир, Кристин Рейнисдоухтир и Рага Стефансдоухтир;
– текст от изследователката Слава Савова със заглавие Flows of Common Good;
– текст от исландския геолог Steingrímur Þorbjarnarson със заглавие A Comprehensive Model of Mantle Convection Rolls – модел, за който предстои да направи проучване и за България!
– перспективата за продължаване на работа по темата за достъпността на термалните извори чрез коалиция (Thermal Union).
Ако имаш идеи как тези наблюдения и знание може да продължат да се разгръщат и в полза на българското термално наследство и ежедневната връзка с него, пиши ни на info@ideasfactorybg.org.
Публикацията е направена от Йоана Стоянова, а снимките са на всички споменати в нея. Експедициите и обмяната на опит по темата термално наследство и социализирането му в Исландия и България, част от проекта ни „Термокултура: практики за опазване на термалната култура като част от културното наследство“, бяха възможни благодарение на Фонда за двустранни отношения по Програма „Културно предприемачество, наследство и сътрудничество“.