В кратко-дълги интервюта ще ви запознаваме с всеки от менторите, кръжащи около Фабриката и изпълващи корените й с живот и доверие. Те не са част от екипа в ежедневието, но спояват сили, опит и отдаденост по време на форматите ни Резиденция Баба и Предизвикателството за социална промяна и са на разположение на участниците в тях… ами, нон-стоп.
Запознайте се с Нато – Натанаил Стефанов – еднорог обучител, „професионален доброволец“ и верен приятел на Фабриката от създаването й. А в LinkedIn средите е познат като „Еntrepreneurship Enthusisast & Social Change Maker” и, до скоро, Изпълнителен директор на GEM Bulgaria.
снимка – Елена Коларова
Привет, Нато :) Представи се чрез свои ценности и лични занимания, които те правят това, което си (и което искаш да бъдеш).
Като за начало, ще споделя, че ценностите са по-определящи за това, което съм, отколкото заниманията ми. Предполагам, заниманията са отражение до голяма степен на ценностите, в които вярвам.
Ценности:
– Вяра. В Бог, в България, в нас – като фактор на положителната промяна.
– Любов. Считам, че това е основният и най-големият двигател на положителна промяна. Няма сила на земята, която да бъде по-голяма от любовта.
– Приятелство. Защото е вечно.
– Посвещение. Към хората и дейностите, които обичам.
– Идеализъм. Имаме нужда от него – в днешния забързан, индивидуалистичен и материален свят.
– Даване. Много харесвам мисълта, че „По-блажено е да дава човек, отколкото да получава“.
Занимания:
– Работа. Обичам да работя! Дотолкова, че някои приятели дори ме обвиняват в работохолизъм… а аз, разбира се, отричам! Просто има толкова много неща, които трябва да бъдат свършени, а аз все се оправдавам, че чакат мен. Шегата настрана – човек е създаден, за да твори и създава. Не мисля, че има нещо по-хубаво от това да намираме смисъл и удовлетворение в нещата, които правим.
– Преподаване. Едно от моите хобита и призвание, от което трудно мога да избягам. Обичам и формалното, и неформалното образование! Затова съм и хонураван асистент в СУ… и ментор във Фабриката… и помагам тук и там = )
– Доброволчество. Често се шегувам, че ако имаше начин, щях да бъда професионален доброволец. Ако нямаше сметки за плащане, бих се отдал изцяло на доброволческа дейност. А защото има сметки, съм се отдал само наполовина. ; ) Доброволстването ми е дало толкова много през годините – натрупал съм безценен опит, срещнал съм се с прекрасни хора и съм посетил невероятни места. Благодаря ти, доброволчество!
– Планинарстване и „приятелстване“. Друг любим начин за прекарване на времето ми е да бъда с добри приятели, по възможност сред природата.
– Учене (формално и неформално такова). Обичам да уча, да придобивам нови умения и да знам, че се развивам. Опитвам се да се уча от всяка ситуация и всеки човек, с когото общувам.
Разкажи малко и за чисто професионалното си Аз и какво за първи път те свърза с Фабрика за идеи.
Професионалното ми Аз се шегува, че съм работил „какво ли не, къде ли не“, тъй като ми отне известно време да разбера на какво искам да се посветя. Но открих своето нещо – предприемачеството, в широкия смисъл на думата. За мен това е най-добрият начин да правиш това, което обичаш, като същевременно можеш да се развиваш и да се издържаш… е, невинаги е много лесно и доходоносно, но пък е интересно, интензивно, предизвикателно и винаги има какво да научиш! Какво повече му трябва на един млад човек в наши дни!?
За пръв път с Фабрика ме свърза именно доброволческата и преподавателска дейност. Някъде около 2011-та водех извънкласни занятия по забавна математика в 13-то училище на Женски пазар… след това се запознах със Сашка и Кольо, после с цялата Фабрика… и останалото е история… изпълнена с много хубави спомени и общи преживявания.
Каква е същността на ролята ментор във форматите ни за теб? Какви граждански процеси е в позиция да катализира?
Принципно ролята на ментора е да подкрепя и помага – със своите познания, опит, контакти, начин на мислене.
Менторството може да помогне на хората, „творящи“ промяна и активни граждански процеси, да стигнат по-далеч, отколкото биха го направили сами. Бих казал, че менторът е приятел/ сподвижник, който помага с практически и/ или професионални съвети. Важно е менторът да споделя общи ценности и цели с хората, с които работи, за да бъдат усилията единни, а крайният резултат – възможно най-добър. Когато менторът е с повече опит или от различна сфера, може да насочи вниманието на хората около себе си за детайли, които не са очевидни и така да бъдат създадени нестандартни за средата решения, съответно „иновативни“ (да, тази нашумяла дума) граждански процеси.
Кой формат на Фабрика за идеи ти е най-присърце и защо?
Два са:
„Резиденция Баба”. Това е мостът между миналото, настоящето и бъдещето. Харесва ми завръщането към корените, близостта с хората, селският начин на живот, съхраняване на традициите! Направо бих се върнал да живея на село! = )
„Предизвикателство за социална промяна“. Това е форматът, в който през годините съм вложил най-много от своето сърце. Обичам, че решава проблеми по нестандартен начин. Наскоро си говорихме с един приятел, че като предприемачи сме в бизнеса с решаване на проблеми, а проблеми винаги ще има. Следователно, винаги ще има какво да правим. Та така и с предизвикателството…
В такъв случай, коя е пресечната точка на професионалните ти/ бизнес занимания и социалното въздействие, по-конкретно?
Пресечната точка със социалното въздействие е:
– Опитвам се основната ми професионална дейност да бъде свързана възможно в най-голяма степен с резултати, които да имат обществено и социално въздействие. Затова се занимавам с предприемачеството – имаш свобода да адресираш проблемите, които искаш.
– Опитвам се, колкото мога, да споделям от професионалния си опит и знания на хора, които са посветили цялото си време на социалното въздействие.
– Доброволствам – с професионални компетенции за социални каузи.
Как, според теб, можем да допринасяме ежедневно, за да станем по-сплотена общност в България?
– Да пътуваме с влак. (Да доброто старо, любимо БДЖ. ; ) Обичам да пътувам с влак, защото там се срещам с истинската България – с хората, с които нямам повод да се запозная на бизнес среща или по улиците в София. Така се запознавам с нови хора, разбирам какво ги вълнува и тревожи, помага ми да стана по-емпатичен.
– Да си говорим. Разбира се, трябва да си говорим, за да бъдем по-сплотени. Ако сме в една стая, но всеки се е забил в електронното си устройство, няма как да стане.
– Да празнуваме и да правим неща заедно. Научно е доказано, че когато хората правят неща заедно и имат общи дейности, това ги прави по-единни. Затова са ни дадени празниците и традициите.
– Да мислим и за другите, а не само за себе си. Звучи лесно и ясно, но понякога да го приложим на практика е малко по-трудно.
Какво означава „социална промяна“ в твоя речник? Словосъчетанието като че ли все повече се изпразва от човешко съдържание и все повече звучи като хитър начин да придадеш уж общовалиден смисъл на дадена инициатива. Би ли го заменил с по-подходящо?
Бих се фокусирал не върху резултата, а върху условията и предпоставките да се случва тази промяна.
Затова бих заменил термина със следните думи: любов; искрена грижа; емпатия; себеотрицание (когато е нужно); ценности; единство.
