Парламентарни избори. Всички имаме право на глас. Отдавна повтаряме, че в селата това право е възпрепятствано в особено абсурдни краски (село с под 350 души не може да гласува за собствения си кмет). Това е и от основните ни мисии последните години при работата в села – да покажем невидимостта и изключеността, в която са поставени повечето от хората, живеещи в тях. Освен, разбира се, в случаите когато самите те не са ресурсът – в този случай, избирателен.

Допускането в коментарите на някои демократично настроени хора по повод резултатите от изборите, че различни от нас с историята, възрастта, големината на населеното си място и начина си на живот, доходите си, понякога езика, етноса и културните наративи не бива да стигат до урните, е меко казано, притеснително.

Възклицанията “колкоооо прооост, амааа прооост” бил тоя народ няма да ни докарат до по-справедливи взаимоотношения, нито ще уравновесят брутално неравноделния размер, с който се определя достъпът до ресурси в селата и малките населени места в сравнение с големите градове. Не ни дават и нито емпатично, нито логично обяснение какво мотивира избора на тези хора там – какво го притиска и изтисква от тях.

Първо, важно уточнение, което трябва да се направи е, че в тази графика по-долу, взетa от статия на OFFnews, местата на ДПС и Има такъв народ са разменени – т.е високият процент гласували в села е за ДПС, а не за Славния такъв народ.

Въпреки че този факт може да потуши частично възмущението на тези, които биха ограничили правата на „другите от село“ да гласуват, все пак важен за нас си остава въпросът: Колко пъти стъпихте на село, ама не за да се забавлявате и откъснете от града в някоя къща за гости, да прелетите набързо или да си оправите своя имот, а така искрено да разберете какви са им болките и мечтите на тия хора, да си поговорите, да послушате, да почакате хляба сутринта пред магазина заедно с тях? В колко цигански махали се осмелихте да стъпите, за да видите с очите си това, което чувате, като това, което ще видите с очите си ли е?

Българското село е цяла държава “Периферия” вътре в другата държава, която е интересна на българския политик и на новоформираната средна класа, за съжаление, най-вече по избори или най-много за романтични разговори на маса с мистичен уклон, коментирайки “шедьоври” като “Стопанката на Господ”, например. Работим в около 25 села и, разбира се, имаше нагли опити да бъдем привлечени от партийни активисти. Ех, а те бабите, щяха да са техни, ако просто им отделят от драгоценното си градско време да ги видят в някоя друга роля, освен “селски електорат”.

Пейзажът при предишните избори не беше много по-различен, но докато ножицата, която ни дели благодарение на досегашния феодално-партиен строй, все повече се разтваря, “интелектът” и нарцисизмът са стигнали дотам да има идеи, че хора, различни от нас нямат право да доближават урните. Язък за такава демокрация. Някои от вас виждат в хората, живеещи в села – оставяни на ръба на физическото оцеляване от две поколения политици, – виновници?

Виновни са именно можещите, имащите, образованите, защото те имат властта да променят освен за себе си, така и за други, нямащи тази възможност по една или друга причина. То е нещо като Джеймс Баучер вместо да помага на българите и тяхната освободителна борба, да седне да им се присмее, докато пийва уиски, колко са прости.

Едно простичко предложение, като начало – да вникнем в смисъла на изключителната ни Конституция и да не ги остракираме само защото не са като нас. Молбата ни е: удържайте тези срамни и съвсем “демократични” мисли, защото е позорно за съвременни хора. Както е и позорно да няма съд и справедливост за купуването на гласове и всичко друго в тази окрадена страна.

Но справедливост е едно, а да искаш да отстраниш някого, защото не е като теб клони към онова обратното на демокрацията.

Не убедихме нито един възрастен човек да гласува за когото и да е. Защото не видяхме и политик, решил или заявил, че ще представлява проблемите му и решенията на тези проблеми.

П.П Снимката на корицата ни изпрати Светлана Михова – участничка в нашата Резиденция Баба в с. Лъжница през 2017 г. С баба Вайда поддържат приятелство си оттогава.